Решение № 14763 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2010 г.

Решение № 14763 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на Утра Абдулмаджид Салем, родена на 9.02.1969 г г. в гр. Бейрут, Ливан, палестинка без гражданство, мюсюлманка, омъжена, в лично качество и като законен представител на малолетното й дете Омар Насер Ал Касем, роден на 17 05.2008г г. против решение № 156 от 13.04.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения в жалбата. По изрично негово искане с определение на съда е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, вх. № 154 от 5.11.2009 г. на РПЦ - с. Баня, подадена от жалбоподателката в лично качество и като майка и законна представителка на малолетното й дете. Същата е палестинка живееща в Ливан, без гражданство, мюсюлманка, омъжена, За държава произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме държавата Ливан. Чужденката е пристигнала в Република България нелегално през месец септември 2009 г., придружавана от съпруга си Насар Мохамед Ал-Касем и непълнолетния им син - Мустафа Насер Ал- Касем, роден през 1995 г. В интервю направено на арабски език, разбираем за нея, твърди, че причината за търсене на закрила в България са конфликти в лагера "Шатила" между организациите "Фатах" и "Хамас", отправяни заплахи от страна на организацията "Хамас" спрямо съпруга й и техните деца. Изтъкват се доводи, че поради нежеланието й и това на семейството й да бъде привърженик на групировката " Хамас", са били подложени на заплахи от представител на същата, дори жилището им е било подложено на обстрел с ракета, изстреляна от бойци на групировката.. децата й са получили заплахи, а в резултат на същите са получили силен стрес и опасения за живота и сигурността си. Заявява, че не е имала проблеми с официалните власти в Ливан, с управляващата лагера групировка "Фатах", не е арестувана или осъждана. Със заявителката е проведено интервю от интервюиращ орган, събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход, представите и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Ливан. В писмено становище № 74-444/17.02.2010 г. 2009 г. главният експерт в РПЦ София дава становище за неоснователност на молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания - хуманитарен статут и статут на бежанец С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основания, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението са обсъдени всички относими за прилагане на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на този закон. Административният орган е изпълнил задължението се да обсъди обстановката в страната на произход - Ливан. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства е направен обоснован извод, че обстановката в страната е спокойна, макар палестинските бежанци в лагерите в Ливан да се намират при трудни условия на живот. Правото им на труд и собственост не е осигурено, което има неблагоприятни последици за тяхната сигурност и благополучие. Въпреки това, в страната не налице въоръжен конфликт - вътрешен или международен. Обсъдени са и релевантните обстоятелства относно съдебната практика и наказателната репресия за престъпления против личността. Изтъкнатите от заявителката причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от личен характер, нямат отношение към обстановката в страната. Няма данни, от които да се направи извод за това, че местните власти не са в състояние да осигурят защита на семейството на кандидата, поради което той да е принуден да търси закрила извън страната си по произход, както и за това, че в страна си произход ще бъде подложен на изтезания, унизително или нечовешко отношение. Няма данни също така обстановката в Ливан да е такава, че кандидатката да не може да намери възможности за живеене в други части на страната си. Тук следва се вземе предвид и обстоятелството, че заявителката е влязла в страна през м. септември 2009 г., а молбата за закрила е подадена едва през м. ноември 2009 г. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателката - същата не е бил преследвана, не е бил арестувана и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. не се Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Административният орган е изследвал подробно всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, даващи основани за предоставяне на хуманитарен статут. От събраните доказателства не може да се направи извод, че в страната по произход, определена по реда на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ за жалбоподателката е налице реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Въпреки установените актове на насилие, в Ливан, по специално в лагерите на палестинските бежанци не е налице вътрешен въоръжен конфликт, което изключва приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ като основание за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставяне на субсидиарната закрила по чл. 9 от ЗУБ, е постановено в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са нарушение административнопроизводствените правила, разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ е приложена законосъобразно. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение