Решение № 9910 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2016 г.
ВАСVII отделение19.07.2018 г.докладчик т Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6371 от 20.10.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 8326/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9910 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. С., пл. "П. Р. Славейков" № 4а срещу Решение № 6371 от 20.10.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 8326/2015 г.
С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 484 от 07.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която основание чл. 68л във вр. чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от Закона за защита на потребителите на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е приложена принудителна административна мярка забрана да прилага заблуждаваща търговска практика:
"Предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно характеристиките на телефон "САТ" В15 (включително, че апаратът е водоустойчив и с устойчивост при изпускане със степен на защита IP67). "
I. Становища на страните:
- Касационният жалбоподател - председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага подробно разбирането си за характера на дейността на съда и за целта на принудителната мярка и счита, че съдът не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на оспорения акт. Счита за неправилен извода на съда, че търговецът не носи административна отговорност за предоставянето на информация, която "не съответства на действителността и/или че същата (информация) е вероятно да не е вярна и би била в състояние да заблуди потребителите". Съдът не е отчел, че множество потребители са подали жалби относно процесното мобилно устройство, което е пряк доказателствен факт за подвеждането им от търговеца, както и че търговецът трябва да е в състояние да докаже достоверността на информацията, предоставена на потребителите.
Излага доводи за характера на извършеното от търговеца като търговска практика, както и за факта, че не е необходимо потърпевши от практиката да са много потребители. За последното се позовава на практика на Съда на Европейския съюз. Прави анализ на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика и сочи, че е недопустимо търговецът "да извлича имуществени облаги от своето некоректно и неправомерно поведение спрямо средния потребител и такова поведение (злоупотреба с права) следва да се санкционира от съда с отказ от съдебна защита".
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е. А..
- Ответникът по касационната жалба - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), счита същата за неоснователна. Сочи, че характеристиките на телефон CAT phone B15 са публично обявени на електронната страница на производителя - www. catphones. com и по идентичен начин са обявени от него, както и от всички други международни и местни търговски вериги. С оглед на това нелогична и безпредметна е забраната единствено на БТК да предоставя тази информация на своите потребители.
Сочи, че доводите на касатора за недостоверност на посочените от производителя характеристики са недоказани. В хода на проверката са предоставени на органа два сертификата от производителя, както и отчет за съответствие със стандарт IP67, отнасящ сe за устойчивост на влага и прахови частици, както и сертификат относно типа на екрана на устройството. Счита, че компетентна да се произнесе по съответствието на устройството с приложимите стандарти е Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИК).
Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а в процесната заповед липсва ясна разпоредителна част, което прави акта нищожен.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Р. Р..
- Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При проверка на оспорената заповед съдът е преценил всички визирани в чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗПЗП) предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните основания в обратния смисъл са неоснователни.
II. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
III. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:
- "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
- В периода 17.09.2014 г. - 16.02.2015 г. в различни регионални дирекции на Комисията за защита на потребителите постъпват девет жалби от потребители досежно проблеми с гаранционното обслужване на телефон САТ В15 свързани с устойчивостта при изпускане и водоустойчивостта.
- По всяка от жалбите е извършена проверка и дадени съответните предписания, които са отразени в нарочни констативни протоколи, като на търговеца "е наредено да представи сертификат, за да се установи верността на предоставената информация", какъвто не е представен. Предоставени са намиращите се в стоката, в превод на български език, гаранционна карти, дадени от производителя, в които е посочено на стр. 75, че апаратът е водоустойчив и удароустойчив при посочените параметри - IP67.
- На 04.06.2015 г., Комисията за защита на потребителите, с решение по т. 22 на Протокол № 23, приема, че БТК прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика изразяваща се в предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно характеристиките на телефон САТ В 15, а именно че е водоустойчив и устойчив при изпускане със степен на защита IP67 - нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.
- На 07.07.2015 г., със Заповед № 484, председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП прилага на БТК принудителна административна мярка забрана за прилагане на нелоялна търговска практика:
"Предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно характеристиките на телефон "САТ" В15 (включително, че апаратът е водоустойчив и с устойчивост при изпускане със степен на защита IP67)".
IV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Съдът приема, че не са налице кумулативните елементи на фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика. Фактическите установявания на органа не предпоставят ясен и категоричен отговор, че характеристиките на телефона по отношение на водоустойчивост и устойчивост при изпускане са невярна и подвеждаща информация. Както самият орган е приел в мотивите на акта си, става въпрос за характеристики на модела и марката телефони, дадени от производителя. Член 104, ал. 1 и 2 ЗЗП прави ясно разграничение между продавач и производител. Търговецът е притежавал сертификати, предоставени от производителя, че видът мобилен апарат е преминал успешно тестовете за изпускане, падане, ожулване на повърхността, огъване, изкривяване, натиск, ожулване на дисплея, устойчивост и въздействие на висока температура, проникване на вода в модулите и именно с оглед на тази информация е предоставил информацията на потребителите. Невъзможно е търговците да правят собствена проверка за съответствие на стоката с обявените от производителя характеристики.
Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.
Изводът на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са досежно преценката на съда на фактите и тълкуването и прилагането на материалния закон. Доводи в подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не следва да се произнася по него.
С оспорената заповед органът е приел, че търговецът е нарушил чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП, тъй като е предоставил на потребителите невярна и следователно заблуждаваща информация досежно характеристиките на предлагания от него продукт - телефон САТ В15. За да обоснове този извод органът се позовава на жалбите на потребители.
Безспорно е, че всеки търговец е длъжен да предоставя на потребителите обективна и вярна информация за характеристиките на стоката, която предоставя за продажба. Това е част от съдържанието на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, с която се очаква от всеки търговец да изпълнява задълженията си спрямо потребителите.
Въпросът, който делото поставя, е за границите на отговорност на търговеца. Както обосновано сочи в мотивите си съдът, за целите на защитата на потребителите законодателят е провел ясно разграничение между търговец и производител - чл. 104, ал. 1 и 2 ЗЗП. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЗП стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, а мобилният телефон безспорно е такава стока, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗП производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока от вида по алинея 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.
От доказателствата по делото е безспорно, че по отношение на процесната стока е налице указание за употребата й на български език. Безспорно е също, че в това указание изрично е посочено съответствието на стоката с изискванията на стандарт IP67 по отношение на прах/вода - до 1 м за 30 минути. Информацията е и публично достъпна на електронната страница на производителя - www. catphones. com, и е идентична с посоченото в указанието на български език, приложено към стоката.
С оглед на така установените по делото факти правилен и обоснован е изводът на съда, че с действията си търговецът не е осъществил състава на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Информацията, която търговецът е предоставил на потребителите, е идентична с информацията, предоставена от производителя. С оглед на това тя е вярна по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗЗП. Съответно на посоченото от производителя е, че процесният телефон отговаря на технически стандарт за степен на устойчивост IP (I. P.), определен от Международната електротехническа комисия (I. E. C.) - международна организация за стандартизация в областта на електрическите, електронните и свързаните с тях технологии, която работи съвместно с Международната организация по стандартите (ISO). При положение, че производителят е декларирал спазването на стандарт IP67, т. е. защита срещу прах, песъчинки или подобни тела без стандарт за размера на твърдото тяло, и защита срещу потапяне във вода с дълбочина до 1 м за до 30 минути, търговецът не би могъл да промени стандартите освен разбира се, ако не реши да приема за своя сметка абсолютно всички несъответствия със стандартите декларирани от производителя. Но за едно такова поемане на отговорност търговецът няма нормативна задължение, а и няма и житейска и правна логика, тъй като това би обезсмислило отговорността на производителя.
Неоснователни с оглед на горното са доводите на касатора, че търговецът следва да носи "административна отговорност за предоставянето на информация, която "не съответства на действителността и/или че същата (информация) е вероятно да не е вярна и би била в състояние да заблуди потребителите". Преди всичко следва да се посочи, че принудителната административна мярка не е реализиране на административна отговорност. Административна отговорност се носи въз основа на установено административно нарушение и влязло в сила наказателно постановление. Мярката по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП не е административно наказание, а принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед на това прилагането на мярката не значи носене на "административна отговорност", а прилагане на държавната принуда с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, като и за да се предотвратят и отстранят вредните последици от него.
Подадените до Комисията за защита на потребителите жалби от потребители относно качеството на процесната стоки не са автоматично доказателство за извършено от търговеца нарушение на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Доказването на достоверността на информацията, предоставена от търговеца на потребителите, става чрез предоставяне на информацията, предоставена от производителя. В случая, тази информация е публично достъпна и при елементарна справка органът е можел да се сдобие с нея. С оглед на това търговецът няма какво друго да предостави на органа като доказателство за верността на предоставената на потребителя информация. Както сочи и ответникът при съмнение на органа за верността на предоставената от производителя информация е следвало да сезира компетентните органи - Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съгласно чл. 27, ал. 5 ЗТИП.
Що се отнася до довода на касатора, че за "некоректно и неправомерно поведение спрямо средния потребител" търговецът "следва да се санкционира от съда с отказ от съдебна защита" следва изрично да се посочи, че правото на защита е основно конституционно право - чл. 56 от Конституцията, и никой не може да бъде лишен от него още по-малко под формата на "санкциониране".
Видно от изложеното фактическите изводи на съда въз основа на събраните по делото доказателства са правилни и обосновани. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд