Решение № 13083 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16114/2009 г.

Решение № 13083 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16114/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от: Кмета на Столична община, район"Люлин" и от Цветан Борисов Цанев, Гълъбинка Борисова Милушева, Божанка Борисова Цветанова и Евгения Борисова Иванова, всички от гр. София, против решението от 14.04.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-д състав, по адм. д. № 03657/2006 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. § 4, ал. 2 от ПЗР на АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение СГС е отменил заповед № РД-09-488/12.06.2006 г. на кмета на район"Люлин"-Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 16 по протокол № 4/24.06.2005 г. на комисията, назначена със заповеди № РД-09-201/1.04.2005 г. и № РД-09-515/23.06.2005 г. в ЧАСТТА, с която е прието, че за имот с пл. № 765 с площ от 5854 кв. м., к. л. 238,239 и 261, попадащ в кв. 9 и 10 по регулационния план на гр. София, м."Люлин Център", одобрен със заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г., частта по букви ЖЗИЙФЛМЖ с площ от 838 кв. м. и частта по букви АБВГУА с площ отг 360 кв. м., посочени в заключението на вещото лице Василка Богданова Дамянова и в приложената към заключението скица, представляваща неразделна част от заключението на вещото лице и от настоящото решение, е застроена, определил е посочените части от имота за незастроени и е отхвърлил подадената жалба в останалата и част. Касационната жалба на кмета на район"Люлин"-СО, е насочена срещу решението в частта му, с която е отменена заповедта, а касационната жалба на физическите лица-към частта от решението, с която е отхвърлена жалбата им. За да постанови решението си съдът е приел следното: С молба вх. № АГ-94-00-1793/26.10.2004 г. до кмета на район"Люлин", жалбоподателите Цветан Борисов Цанев, Гълъбинка Борисова Милушева, Божанка Борисова Цветанова и Евгения Борисова Иванова/наследници на Цане Янков Петров, починал на 12.05.1974 г./, са поискали да им бъде издадено удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за процесния имот. С решение № 16,отразено в протокол № 4/24.06.2005 г., комисията, назначена с посочените заповеди от кмета на район"Люлин", е определила, че процесният имот е изцяло застроен с парк. Въз основа на това решение е било издадено и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с приложена към него скица на имота. С обжалваната заповед кметът на район"Люлин" е одобрил решението, отразено в протокола на комисията. След преценка на представените доказателства съдът е приел, че жалбата е частично основателна. От всички приети и неоспорени заключения на СТЕ е установено, че частите от процесния имот по букви ЖЗИЙФЛМЖ и по букви АБВГУА на скицата към заключението от 19.03.2007 г. попадат в предвидени по действащия регулационен план, но нереализирани улици, като липсват и други реализирани мероприятия върху тези части, поради което те са незастроени. Останалите части от имота са застроени: попадат в изградена масивна сграда по букви ПТОП и сервитутно отстояние от нея по букви РСНОТПР, както и в УПИ II в кв. 9,по букви ФЙКЛФ, отреден за хотел, офиси, жилищно строителство, магазини, трафопост и подземни гаражи, който УПИ е застроен, видно от скицата, поради което съдът е приел, че тази част е прилежащ терен, въпреки липсата на строежи върху нея. Приел е и че не може да се счете за незастроена частта от имота по букви УГДЕЖМНСРУ на скицата, която попада в кв. 10 УПИ II-отреден за парк, атракционен обект, спорт и КОО, тъй като този терен е част от парк"Люлин", което мероприятие е реализирано, видно от приетите заключения на вещото лице Екатерина Цочева, което съдът кредитира. Същевременно в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследват въпросите, свързани със законността на извършеното строителство, статута на сградите, момента на изграждането им и възможностите за възстановяване на собствеността. Преценката на тези обстоятелства и на другите условия по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е от компетентност на ОСЗ, а по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се установява единствено фактическото застрояване и незастрояване на имота към момента на издаване на заповедта или на постановяване на съдебното решение. С оглед на изложеното е отменил частично оспорената заповед и отхвърлил жалбата в останалата и част. В касационната жалба на Кмета на район"Люлин", СО, се правят доводи за неправилност на съдебното решение в частта му, с която е отменена заповедта поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в следното: Постановеното решение в обжалваната му част е немотивирано. Съдът обосновава решението си в тази част със заключението на СТЕ, с което се установява, че цитираните части от имота попадат в предвидени по действащия рег. план улици, които"не са реализирани". С оглед на това съдът прави извод, че те не са застроени. Постановеното решение в тази част е във вътрешно противоречие с мотивите на съда по отношение на законосъобразността на процесната заповед, извода не е подкрепен с доказателства по делото и не е обусловен от материално-правна норма, тъй като в действащото и относимо към казуса законодателство няма дефиниция за това как следва да изглежда една улица, за да се счете, че тя е реализирана или не. Отреждането на улицата е с цел обслужване на обектите по отреждането на рег. план, намиращи се около нея, поради което съдът е следвало да приеме, че това мероприятие е реализирано. В касационната жалба на Цветан Борисов Цанев, Гълъбинка Борисова Милушева, Божанка Борисова Цветанова и Евгения Борисова Иванова се правят доводи за неправилност на постановеното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата им, като необосновано и постановено при нарушения на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Съдът не е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства и не е изложил подробно мотиви. Неправилно СГС е приел, че само 1198 кв. м. от имота са незастроени. Налице са две надлежно приети и неоспорени от страните СТЕ, които установяват, че мероприятието "парк"не е реализирано върху имота и той е свободен от застрояване, никога и никакво мероприятие не е било реализирано върху него. Неправилно се говори за озеленяване изобщо, включително и за озеленяване като елемент от междублоково пространство. Целият процесен имот никога не е бил междублоково пространство. Към 1991 г. отреждането за имота е за "РНС, масови организации, универсален магазин, библиотека, театър", което отреждане безспорно не е осъществено. Следователно за озеленяване през този период изобщо не може да се говори. По-голяма част от имота е възстановена на съсобственика на Цане Янков-наследници на Камбуров, видно от приложените към делото решения на СГС, поради което изпълнението на такова мероприятие върху частен имот е невъзможно. Доказателство, че върху имота не е реализиран парк е и отреждането на целия процесен имот по Общия устройствен план на София, влязъл в сила на 1.02.2009 г., в зона за смесено многофункционално жилищно строителство-т. 2 от абзац последен на допълнителното заключение на в. л. Дамянова. Неоснователен е и доводът на съда, че в имота е изградена масивна сграда/по букви ПТОП/-от заключението на вещото лице е видно, че се касае до част от бетонови основи-около 10 кв. м., попадащи в процесния имот, а не за масивна жилищна сграда. Съдът не е взел пред вид и помощния план, в който не са отразени никакви мероприятия върху имота. Неправилно са възприети и писмените доказателства, представени от ответната страна, тъй като същите, видно от заключението на СТЕ, те се отнасят за 4-ти микрорайон на р-н"Люлин", а не за процесното място, попадащо в център"Люлин". Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Първата касационна жалба е основателна, а втората касационна жалба е неоснователна. След изпълнение на задълженията по чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 ГПК правилно решаващият състав е приел, че върху значителна част от процесния имот има осъществено мероприятие - парк и правилно в оспорения адм. акт е посочено, че няма незастроена част. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се установява единствено дали е налице свободна от застрояване площ. Без правно значение е дали осъществените мероприятия засягащи площта са изградени и реализирани при спазване на всички нормативни изисквания или не. В този смисъл е без правно значение дали в последствие са извършени преотреждания. Освен това, без правно значение е дали и как се поддържа парковото пространство. От експертните заключения се установява, че има насадени дървета, компенсаторно озеленяване и др., като озеленителните мероприятия са започнали още в 1983 г., а паркът е реализиран през 1986 г. Ето защо се налага извод, че обжалваното решение в частта му, с което се отхвърля оспорването не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната. жалба се отхвърли като неоснователна. Обжалваното решение, в частта му, с която се приема, че са налице свободни от застрояване площи се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - необосновано и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, предвид следното: След като е установено, че посочените в експертното заключение като "свободни площи" попадат в площ, която е предвидена за изграждане на улици, съобразно действащ ПУП, предвид чл. 14, ал. 1 и 2 ЗУТ, следва да се приеме, че същите са реализирани и площта не е свободна от застрояване и се явява публична общинска собственост предвид § 7 ПЗР на ЗМСМА. Като прецени доводите на страните и провери постановеното решение, настоящият състав на ВАС приема следното: Касационната жалба на кмета на район "Люлин", СО е неоснователна, по следните съображения: Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че съдът е направил извода си по отношение на частите от имота, отредени за улици, без наличие на представени доказателства. Съдът се е позовал в мотивите си на приетото и неоспорено заключение на вещото лице, съгласно което улиците не са реализирани. След като не е налице извършено строителство и улиците са предвидени, но нереализирани, правилно съдът е приел, че имота в посочените части е свободен от застрояване. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се изследва само дали има извършено фактическо строителство върху имота, а такова за посочените части от него не е извършено. Разпоредбата на § 7 от ЗМСМА касае преминаването в собственост на общините на държавните имоти, а процесният имот е бивша зем. земя, възстановявана по реда на ЗСПЗЗ, за която няма данни да е била отчуждена по законния ред. Освен това в настоящото производство съдът няма компетентност да се произнася по въпроси, свързани с правото на собственост, а проверява само дали има извършено фактическо строителство върху имота. Касационната жалбата на Цветан Борисов Цанев, Гълъбинка Борисова Милушева, Божанка Борисова Цветанова и Евгения Борисова Иванова е частично основателна, по отношение на частта от имота по букви УГДЕЖМНСРУ на скицата, за която част съдът е приел, че този терен е част от парк"Люлин", което мероприятие е реализирано, видно от заключението на вещото лице Екатерина Цочева. От заключението на вещото лице Цочева не може да се направи категоричен извод за реализиране на мероприятието"парк"върху процесния имот, като същото заключение, преценено заедно с заключението по основната и допълнителна СТЕ на вещото лице Дамянова, налага извода за нереализиране на това мероприятие, по следните съображения: Според вещото лице Цочева, квартал 10 е част от паркова среда, но представлява само насипан и затревен терен, без пътеки или алеи, водещи към това място и без каквито и да било съоръжения. Вещото лице счита, вземайки пред вид доказателствения материал, приложен по делото-актове обр. 19, ген. сметка, поименни списъци, че озеленителни мероприятия на територията, където се намира процесното място, са започнали още в 1983 г., с цел оформяне на централната част на ж. к."Люлин". Проекти за такова озеленяване обаче не и били предоставени нито в район"Люлин", нито в ДАГ, нито в СО"Дирекция "Зелана система. От двете заключения на вещото лице Дамянова се установява следното: Преди да бъде одобрен за местността "Люлин-център"първия Регулационен план, теренът, попадащ в него е представлявал типична земеделска земя, стопанисвана от ТКЗС. Първият регулационен план на местността е одобрен със заповед № РД-50-09-202/14.01.1984 г. и по него отреждането на имота е за "РНС, МАСОВИ ОРГАНИЗАЦИИ, УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН, БИБЛИОТЕКА, ТЕАТЪР, ОБЩЕСТВЕНИ УЧРЕЖДЕНИЯ И ДР." Към 1.03.1991 г. няма законно разрешение за изграждане на парк относно процесния имот, тъй като към тази дата отреждането на имота е посоченото по-горе, по действащия към този момент ЗРП на ж. к."Люлин-център" от 1984 г. Към 1.03.1991 г. няма утвърден и влязъл в сила ОУП на гр. София. По действащия за местността ЗРП на "Люлин-център", кв. 10,одобрен със заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г. на Гл. архитект на София, отреждането е за "ПАРК, АТРАКЦИОНЕН ОБЕКТ, СПОРТ И КОО". По ОУП на гр. София, процесният имот попада в зона за "СМЕСЕНО МНОГОФУНКЦИОНАЛНО ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО". Не са налице елементи на паркоустройство на място и по документи, а влезлият в сила ПУП за УПИ II, кв. 10,одобрен със заповед № РД-09-50-189/15.04.1997 г. с отреждането за ПАРК, не е приложен на място, за което няма одобрени проекти и финансиране. Процесният имот не е идентичен с имотите, посочени за озеленяване в писмените доказателства, представени от процесуалния представител на ответника, като се има пред вид: координатите, посочени в тях, касаят генерална сметка и поименен списък на обект "Вертикална планировка и озеленяване в жилищни комплекси, тъй като няма конкретно описание за кв. 10 УПИ II по плана на "Люлин-център" от 1997 г. и не касаят озеленяване. Отразено е също, че с решение № 01/14.04.1994 г. на ПК"Връбница", на наследниците на Александър Йорданов Камбуров е възстановена нива в реални граници в м."Лозище"землището на Обеля, кад. л. № 238,239,съдържаща площ от 16 050 кв. м., нанесена в кад. основа на 4.05.1994 г. от Фирма "Софгео"СО, касаещо този терен. При тези данни неправилно съдът е приел, че върху посочената част от имота е реализирано мероприятието "парк". Фактическо строителство на парк върху имота липсва, няма данни за одобрени проекти и отпуснато финансиране за "озеленяване" за процесния имот, ЗРП за местността от 1997 г. не е приложен на място, отреждането на имота по ЗРП, действал към 1991 г. не е за "парк", няма такова отреждане и по ОУП на гр. София към настоящия момент, а напротив, по последния процесният имот попада в зона за" СМЕСЕНО МНОГОФУНКЦИОНАЛНО ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО". Реализиране на мероприятие"парк" не би могло да започне от 1983., тъй като няма предвидено такова, както и "озеленяване"като допълващо мероприятие, след като основно не е осъществено. Част от терена е възстановена в реални граници на наследниците на Александър Камбуров с решение, постановено през 1994 г., което също изключва реализиране на мероприятие "парк"върху частния имот. Установена е по делото липсата на извършено фактическо строителство върху имота, включително парково такова, реализирано по ЗРП, поради което решението на СГС в посочената част, обозначена с букви УГДЕЖМНСРУ и оцветена в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице Василка Богданова Дамянова, с площ от 4508 кв. м. с което е приета за застроена същата, е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се определи и тази площ за свободна от застрояване. В останалата част касационната жалба е неоснователна. Останалите части от имота представляват част от масивна сграда и сервитутно отстояние от нея, според СТЕ на в. л. Дамянова, която не е оспорена и отразява налично фактическо строителство. Частта от 76 кв. м., попадаща в УПИ II, кв. 9, е част от терена на реализирано комплексно строителство. По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,