Решение № 12643 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2020 г.

Решение № 12643 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството се развива по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е във връзка с искане, подадено от " БЕСТ КАР" ООД, представлявано от Е. У., Б. Лашов, Д. Лашова и от К. Кюркчийски, чрез процесуалния им представител, адв. М. С. от Софийска адвокатска колегия, за отмяна на решение № 5890/14.10.2019 г. по адм. дело № 3871/2019 г. по описа на Административен съд С. – град. В молбата се твърди, че са налице достатъчно доказателства за извършени сделки с имоти, годни за сравнение по смисъла на Закона в процедурата за определянето на "равностойно парично обезщетение". Твърди се, че неистинността на приетата по делото СТОЕ може да бъде търсена, с оглед същественото разминаване и противоречие с обективираната от съда теза. Молителят твърди и това, че в периода от по – малко от една календарна седмица съда е постановил две коренно противоречащи си и самоизключващи се решения досежно два идентични имота, непосредствено залепени един за друг, използвани заедно и съвместно за задоволяването на нуждите на дружеството досежно осъществяваната от тях търговска дейност. По изложените доводи, моли тричленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК да отмени решение № 58 от 14.10.2019 г. по адм. д. № 3871/2019 г. на Административен съд С. – град, както и да се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Областен управител на област С. чрез процесуалния си представител И. Т., с писмено възражение изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като искателят не ангажира релевантни аргументи обезпечаващи наличието на основания за отмяна на решението. Прави искане за отхвърляне на искането за отмяна на съдебния акт като неоснователно и необосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител е направено искане за отхвърляне на процесното искане за отмяна, като неоснователно и да се потвърдите изцяло като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – Агенция "Пътна инфраструктура", гр. С., чрез процесуалните си представители в съдебно заседание правят искане за отхвърляне на искането за отмяна, като неоснователно и недоказано, както и да се остави в сила решението на АССГ, като законосъобразно. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представена е писмена защита. Искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради следните съображения: С влязло в сила решение № 5890 от 14.10.2019 г. постановено по адм. д. № 3871/2019 г. на Административен съд - С. град е отхвърлена жалбата на Б. Лашов, Д. Лашова, К. Кюркчийски и "Бест Кар" ООД срещу заповед №ДС-30-00001 от 05.03.2019 г. издадена от областния управител на област С. в частта й по т. 34 от Приложение № 1. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая, молителят се позовава извършени сделки със сравними имоти, който не могат да бъдат определени и не представляват нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Тези сделки са били факт преди образуване на производството и са могли да бъдат взети предвид ако са относими към конкретния правен спор. Пълното бездействие на жалбоподателя в тази насока, изразяващо се в липсата на адекватни действия по събиране и представяне на доказателства в подкрепа на становището за неправилно определеното от административния орган обезщетение за конкретния имот не води до извод за наличието на нови обстоятелства от значение за производството, тъй като, както беше описано, те са съществували и набавянето им и представянето на съда е било възможно и без каквито и да е затруднения за страната. В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата си дружеството не е изложил никакви обстоятелства, установяващи наличието на предпоставките за приложението на посочените разпоредби. Липсват каквито и да е твърдения за установена по предвидения в АПК ред неистинност на заключение на вещо лице, а несъгласието на страната със същото не води до квалифицирането му като такова по смисъла на чл. 239, т. 2 от АПК. Твърденията за разминаване между приетата експертиза и мотивите на съда не е обстоятелство, което да се впише в някои от посочените по-горе предпоставки, тъй като в правомощията на съда е да вземе предвид или не представеното му заключение, като се съобрази и с останалите по делото доказателства. На следващо място според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай, искането на посоченото основание е за отмяна на решение № 5890 от 14.10.2019 г. постановено по адм. д. № 3871/2019 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата на Б. Лашов, Д. Лашова, К. Кюркчийски и "Бест Кар" ООД срещу заповед №ДС-30-00001 от 05.03.2019 г. издадена от областния управител на област С. в частта й по т. 34 от Приложение № 1. Със заповедта, в оспоренета й част е отчуждена част от поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта 14831.6531.62, намираща се в землището на с. Г., м. "Дзуката" /Барата/, целият с площ 8. 358 дка. и площ на отчуждената част 1. 457 дка. С противопоставимото решение № 5835 от 09.10.2019 г. постановено по адм. дело № 4638/2019 г. на Административен съд С. - град е изменена оспорената от "Бест Кар" ООД заповед №ДС-30-00001 от 05.03.2019 г. издадена от областния управител на област С., в частта относно определеното обезщетение за отчуждаване на 765 кв. метра от имот с идентификатор 14831.6531.70, като увеличава размера на обезщетението от 23047 лева на 217 816, 95 лева. За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а. /, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решението. В случая липсва идентитет в предмета на двете дела на АССГ, защото касаят различни недвижими имоти. Предмет на адм. дело № 4638/2019 г. е имот с идентификатор 14831.6531.70, докато предмет на адм. дело № 3871/2019 г. е имот с идентификатор 14831.6531.62. От представените по делото скици на двата поземлени имота цитирани по – горе е видно, че същите са съседни и отразените собственици във въпросните скици са различни. Единственото сходство е по отношение на дружеството "Бест Кар" ООД, което е участник в двете съдебни производства. Изложеното обосновава извода, че не е налице основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на производството, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответните страни Областна администрация на област С. и Агенция "Пътна инфраструктура", гр. С. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за всяка една от тях. По изложените съображения и на основание чл. 244, във вр. с чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение