Решение № 15788 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2020 г.

Решение № 15788 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на главния архитект на община Ямбол против решение № 253/08.11.2019 г. по адм. дело № 127/2019 г. по описа на Административен съд- Ямбол. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 185, ал. 3 от ЗУТ. Поради това моли за отмяната на атакуваното решение. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответниците Ж. Кьосева и М. Кьосев, и двамата от [населено място], считат жалбата за основателна и молят тя да бъде уважена. Ответникът Н. Ников от [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответниците С. Михов, П. Бояджиева, З. Стефанова, Д. Чаушева, Р. Стефопулу и С. Стоянов не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение поради липсата на касационни основания. Върховният административен съд, второ отделение, счита подадената жалба за процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок против решение, което подлежи на касационен контрол и от страна, за която това решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ж. и М. Кьосеви са собственици на гараж с идентификатор 87374.550.86. 10. 31 и мазе № 7, съобразно представените нотариален акт и протокол за окончателно разпределение. С разрешение за строеж № РС-003/14.01.2019 г. главният архитект на община Ямбол разрешава на Ж. Кьосева и М. Кьосев извършването на строеж "Преустройство и промяна предназначението на гараж с идентификатор 87374.550.86. 10. 31 и мазе № 7 в търговски обект- магазин със застроена площ 24, 7 кв. м". Против издаденото разрешение за строеж е постъпила жалба от Н. Ников, представляващ етажната собственост на живущите в [населено място], [адрес]. От представената по делото административна преписка се установява, че с проекта се предвижда преустройството на гараж и мазе в търговски обект – магазин тип "мини маркет". Площта е отделена почти изцяло за търговската функция, като в задната част чрез лека преместваема преграда е отделено складово пространство. Съществуващите обособена мивка в обекта, както и общ санитарен възел са достатъчни за обслужване на магазина. В представения проект е отразен съществуващ санитарен възел с вход от общия коридор. Не се предвижда присъединяване на площта на санитарния възел към площта на гаража. С писмо изх. № и 2801-14647/23.08.2018 г. М. Кьосев е уведомен, че мокрото помещение, което е обект на проекта, представлява обща част и е необходимо по отношение на него да бъде представено решение на общото събрание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС. В съдебното производство са изслушани заключенията на две съдебно-технически експертизи. Според тях в проекта за преустройство е отразено, че за нуждите на магазина ще се ползва съществуващия санитарен възел, достъпът за който е откъм общия коридор. В одобрения през 1990 година проект в южната средна част на ЖСК [наименование], секция "А" е предвидено изграждането на мокро помещение с умивалник с достъп от общия коридор. При огледа на място вещото лице е установило, че вместо предвиденото по проекта общо "мокро помещение" е изпълнен санитарен възел- тоалетна, с различно разположение и по-голяма площ, тъй като от коридора е отнета площ около 0, 86 кв. м и е приобщена към санитарния възел. Към момента достъпът до тоалетната е само през гараж № 5 и достъп до този възел от общия коридор не е възможен. Не е възможно и осигуряване на достъп от общия коридор, тъй като в тази част на преградния зид е монтиран главния водомерен възел на сградата. При съпоставяне на одобрения проект от 1990 година, по който е изградена жилищната сграда и проекта за преустройство се установява, че отразената в проектната документация съществуваща ниша с вградена мивка с нагревател попада извън размерите и площта на отразения в първоначалната проектна документация за сградата гараж № 5, като по този начин се отнемат около 0, 7 кв. м от общия коридор. При изложените факти административният съд е приел, че с одобрения инвестиционен проект се предвижда приобщаването на общи части към обекта на Ж. и М. Кьосеви. Посочил е, че липсва решение на общото събрание на етажната собственост, както и изрично писмено съгласие на собствениците, изразено в предвидената форма. Поради това е приел, че разрешението за строеж, издадено въз основа на одобрените проекти, е незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Направеният от съда извод е изцяло съобразен с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че с проекта се завземат общи части- обособената ниша с вградена мивка попада в площта на общия коридор и отнема около 0, 7 кв. м от него. Безспорно е по делото, че изискванията на чл. 185, ал. 2 не са изпълнени- липсва решение на общото събрание, както и съгласие на всички етажни собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Освен това одобреният проект не отразява правилно съществуващото положение, съобразно което достъпът до общия санитарния възел е само откъм гараж № 5, а достъп от общия коридор не може да се осигури, тъй като на това място в преградния зид е монтиран главния водомерен възел на сградата. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника Н. Ников за присъждане на направените в производството съдебни разноски се явява основателна. Съобразно представения договор за правна помощ, ответникът е заплатил 500 лева възнаграждение на процесуалния си представител, поради което претенцията следва да бъде уважена в посочения размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение