Решение № 2544 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2013 г.

Решение № 2544 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дочка Кирилова Величкова от гр. София срещу решение № 4834 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 6687 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение от 26.06.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област и дадено предписание за сключване на трудов договор. Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 1, 3 и 4 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 66 от КТ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област не е взел становище. Ответникът Георги Василев Соколов от гр. София не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Дочка Кирилова Величкова от гр. София срещу постановлението от 26.06.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Георги Василев Соколов и предписанието за сключване на трудов договор с начална дата 12.01.2009 г., издадени от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд за действително съществуващо трудово правоотношение между страните. След извършена преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът законосъобразно е приел, че през м. януари 2009 г. жалбоподателката Дочка Кирилова Величкова е възложила на лицето Георги Василев Соколов да извършва дейност по нощна охрана на обект - жилищна къща в гр. София, кв. Симеоново, по определен месечен график срещу заплащане на възнаграждение. Предмет на задължението е предоставяне на работна сила от страна на физическото лице за изпълнение на определен вид работа, при определен работен режим, заплащане на възнаграждение, работно време, работно място, което характеризира възникналото между страните правоотношение като трудово. Повтарящото се изпълнение на определени трудови функции с постоянен характер под контрола на възложителя на работата обосновава основанието по чл. 1, ал. 2 от КТ за оформяне на отношенията във връзка с предоставянето на работна сила като трудови. Във връзка с оплакването за неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 1 от КТ при даването на предписанието по ал. 4 за сключване на трудовия договор със задна дата се установява, че в постановлението за обявяване на трудово правоотношение не е определена началната дата на възникване на трудовото правоотношение в съответствие с изискването по чл. 405, ал. 1, изр. 3 от КТ. С даденото предписание работодателят е задължен да предложи трудов договор с начална дата 12.01.2009 г., но в постановлението и в мотивите към него контролният орган на инспекцията по труда не е направил констатации относно датата на възникване на трудовото правоотношение. Същественото в случая е, че при анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (разпечатки на текстови съобщения от мобилни апарати, график на дежурствата, свидетелски показания и др.) се стига до извод, че работникът е бил добросъвестен при постъпването на работа през м. януари 2009 г., поради което на основание чл. 405а, ал. 3 от КТ отношенията между страните до издаване на постановлението на 26.06.2012 г. следва да се уредят като при действителен трудов договор. Обстоятелството, че лицето е предпочело да договаря условията за полагане на труд като пазач (портиер) - нощна охрана пряко с жалбоподателката като работодател, а не чрез специализираната фирма за охрана, не означава, че то е действало недобросъвестно по смисъла, вложен в чл. 405а, ал. 3 от КТ. Ирелевантно е и обстоятелството, че специализираната фирма не е изплащала в срок договорените трудови възнаграждения на работниците и служителите. С оглед установената добросъвестност на работника следва да се приеме, че отношенията до 26.06.2012 г. следва да се уредят като при действителен трудов договор и предписанието за сключване на трудовия договор е законосъобразно в частта за определената начална дата 12.01.2009 г. Като неоснователни се преценяват касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 3 и 4 от КТ във вр. с чл. 66 от КТ. Съгласно текста на чл. 405а, ал. 4 от КТ въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Съществуващата нормативна уредба не поставя изискване постановлението по ал. 1 или предписанието по ал. 4 да съдържат всички клаузи на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, поради което не може да се приеме, че трудовото възнаграждение е техен задължителен реквизит (В същия смисъл решение № 1767 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2012 г., VI о., решение № 1772 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2012 г., VI о. и др.). На работодателя се предписва да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, което означава, че страните сами следва да договорят условията по чл. 66, ал. 1 от КТ. Когато между страните не се сключи трудов договор, намира приложение алинея 6 на чл. 405а от КТ, съгласно която постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. С оглед законовата празнота в хипотезата, когато страните не могат да постигнат съгласие за размера на трудовото възнаграждение, трудовият договор ще следва да се смята за сключен при минималното за страната трудово възнаграждение. Като е стигнал до извод, че оспорените административни актове са издадени при спазване на материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,