Решение № 2995 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 1299 от 04.07.2022 г. по адм. д. 2318/2021 г., Административен съд Пловдив е отменил Ревизионен акт (РА) Р-16001620005932-091-001/13.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 419/02.08.2021 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Пловдив, с който на ТАБИ ДВ ООД, гр. Пловдив, е начислен данък върху добавената стойност за периода 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г. и 01.02.2020 г. 29.02.2020 г. в размер на 332 491, 10 лева и лихви в размер на 42 411, 73 лева. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Процесуалният представител на касатора - юрк. Бъчварова, претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ТАБИ ДВ ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Д. Бурма и В. Бурма, чрез своя процесуален представител адв. Апрахамова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на ТАБИ ДВ ООД, гр. Пловдив срещу РА Р-16001620005932-091-001/13.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 419/02.08.2021 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Пловдив, с който на ТАБИ ДВ ООД, гр. Пловдив, за данъчните периоди от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. и от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. е начислен данък върху добавената стойност в размер на 332 491, 10 лева и лихви в размер на 42 411, 73 лева. Ревизиращите органи са приели, че липсват безспорни доказателства за реално осъществяване от дружеството на декларирани ВОД на стоки (машини и резервни части, използвани в тютюневата промишленост) към MULTILINE AUTO SERVICE SIA Латвия, VIN [номер], MEGARELIA LTD Кипър, VIN [номер] и GLOMAX SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIE, VIN [номер] Полша c обща данъчна основа 1 662 455. 51 лв. За да отмени издадения РА, Административен съд Пловдив е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Този извод, първоинстанционният съд е обосновал, след като е приел за неправилни правните изводи на приходната администрация, че документираните процесни доставки не следва да се третират като вътреобщностни доставки за целите на ЗДДС, от което следвал и неправилен правен извод в РА за начисляване на ДДС върху извършена облагаема доставка на територията на страната. След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), съдът е приел, че процесните доставки отговарят на формалните изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностна доставка, като за изпращането и транспортирането на стоките са представени транспортни документи - ЧМР, в които гореизброените дружества са посочени като получатели на стоките, мястото на доставянето е на територията на съответните държави и представеното ЧМР е подписано от посочените в него изпращач, превозвач и получател. Приел е също така, че осъществяването на ВОД се доказва с документите по чл. 45 ППЗДДС, тъй като представеното ЧМР доказва изпращането и транспортирането на стоките, а отделно от това било представено и потвърждение за получаване. За всяка доставка е издадена валидна фактура, в която се съдържа подробно и ясно описание на стоките предмет на доставките, което поради своя обем е обективно невъзможно да бъде възпроизведено в кл. 9 "Вид на стоката" в товарителниците. Наред с това в ЧМР, в ППП и в писмените потвърждения са посочени номерата на съответните фактури, договорените, натоварените, транспортираните и получени стоки са установими по вид и количество. По отношение на получаването на стоките, според Административен съд Пловдив пряко доказателство са данните за приемане на стоките в ЧМР и приложените писмени декларации. Според решаващия съд е установено категорично и разплащането на цената между търговците, за което са представени съответните банкови извлечения още в хода на данъчната ревизията, както и констатацията в тази връзка на назначената по делото ССчЕ. Първоиинстанционният съд е заключил, че органите по приходите не са ангажирали нито едно пряко доказателство в подкрепа на твърдението си, че стоките не са напуснали територията на страната и са реализирани в България, а са изложили само предположения, които са основани на непълна информация от МВР или на превратно тълкуване на фактите. Крайният извод на Административен съд Пловдив е за основателност на жалбата, поради което е отменил изцяло РА Р-16001620005932-091-001/13.05.2021 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на нарушение на материалния закон, процесуалните норми и необоснованост. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Спорен по делото е бил въпроса за напускане на страната на стоките и пристигането им на територията на друга държава член на ЕС. В решението на Административен съд Пловдив е посочена обезпечеността на доказателствения материал по всяка една от доставките, при което обективно и задълбочено са анализирани документите по всяка една от тях. По отношение на декларирани ВОД (за машина за производство на цигари Molins Mark 8 МАХ) към MEGARELIA LTD, Кипър, решаващият съд е констатирал неправилността на твърденията на данъчните органи, че от ЧМР не може да се установят данните на превозвача, като наред с това е посочил съответните данни от ОД МВР Пловдив, че камионът с номер DJA 15786, вписан в ЧМР от Полша марка ДАФ заедно с ремарке за товарен автомобил с рег. EWI7<G5 от Полша са излезли от България при з ГКПП Видин Дунав Мост на 15.11.2019 г. в 19. 29 ч. Същото се отнася и за декларирания ВОД (за резачка за тютюн UNICUTER HAUNI) по фактура 1900000019/22.11.2019 г. и фактура 1900000030/21.02.2020 г. (за линия за производство на цигари Line Molins Mark 9) и данните от МВР относно пътуванията на вписаните в ЧМР транспортни средства за съответния период. От всички събрани доказателства, правилно Административен съд Пловдив установява, че стоките по фактурите са превозвани до територията на друга държава членка на ЕС. Наред с това решаващият съд е посочил, че при установените факти е приложимо решение на СЕС по дело С-409/04, като в случая правото на разпореждане със стоките и изпращането им се установява от обективния и пълен анализ на всички доказателства по делото. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на приетите по делото ССчЕ. Настоящата инстанция счита, че приетите писмени доказателства - товарителница /ЧМР/ за извършените доставки, правилно е приета от първоинстанционния съд за редовен от външна страна транспортен документ, който се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е посочено, че товарителницата до доказване на противното (което в случая не е доказано от органа по приходите) удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е получена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. От изложеното следва, че декларираните от ТАБИ ДВ ООД, гр. Пловдив ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че дружеството не дължи ДДС за тези доставки. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, а именно договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,