Решение № 14785 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2017 г.

Решение № 14785 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Е. М. срещу Решение № 2159 от 03.04.2017 г., постановено по адм. д. № 6525 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил предявения от М. иск за обявяване на нищожност на съдебен акт – Решение № 3536 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1149 по описа на АССГ за 2014 г. и настоящата касационна жалбоподателка е осъдена да заплати на Столична община сума в размер на 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че наведените с исковата молба основания не представлявали пороци, които водят до нищожност, а до неправилност на процесното решение, като не възприема за основателно твърдението за противоречие между мотивите и диспозитива на това решение. Този порок попадал в хипотезата на липса на надлежно волеизявление, което води до нищожността на съдебното решение. Неправилно в тази насока първоинстанционният съд приел, че изречението, на което се позовала настоящата касационна жалбоподателка било изолирано. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – кмет на Столична община не се явява, но се представлява в съдебното заседание от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да остане в сила. Представя писмена защита по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в съдебното заседание съображения. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения относно допустимостта на съдебното решение. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран с установителен иск, с предмет обявяване на нищожност на Решение № 3536 от 25.05.2016 г., постановено от състав на АССГ по адм. д. № 1149 по описа на този съд за 2014 г., който е допустим, доколкото е предявен срещу съдебен акт, неблагоприятен за ищеца. По същество приел, че искът е неоснователен, предвид което го отхвърлил. Изложил съображения, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на процесното решение, а до неговата неправилност. Конкретно приел, че решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на АССГ, от законен състав и при извършена поправка на констатирана очевидна фактическа грешка. Изрично посочил, че не е налице неразбираемост на волята на съда, която да не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. В решението било прието, че жалбата е неоснователна и били изложени подробни съображения, поради които решаващият съд приел, че заповедта не е нищожна. Доколкото останалите доводи били относими към правилността на съдебното решение, какъвто контрол не бил предмет на производството, съдът отхвърлил иска. Решението е валидно, но е недопустимо. Установява се, че първоинстанционният съд бил сезиран от М. с "жалба", с правно основание "... чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК" (съгласно действащата към този момент редакция на разпоредбата). На основание посочената разпоредба тя поискала от състава на АССГ образуване на производство за обявяване на нищожност на Решение № 3536 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1149 по описа на АССГ за 2014 г. Изложила съображения, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив в това решение, което прави невъзможно да се разбере на какво основание и по какви съображения съдът е достигнал до правните си изводи. На основание цитирани в жалбата "логически несъответствия" между отделни части на Решение № 3536 от 25.05.2016 г. и "коренно противоречащи си правни констатации за едни и същи факти", се твърди, че решението попада в хипотезата на липса на надлежно волеизявление, за което теорията и съдебната практика приемали единодушно, че води до нищожност на съдебния акт. С Разпореждане от 01.07.2016 г. съдът оставил така предявената жалба без движение и указал на М. в седемдневен срок да внесе държавна такса в размер на 10, 00 лв. и да представи документа по делото. Предупредил, че при неизпълнение ще приложи чл. 158, ал. 3, изр. 1 АПК. Указанието било изпълнено и с Определение от 05.08.2016 г. съдът приел "искането", с което е сезиран за редовно и го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание. Разпоредил призоваването на страните, както следва: ищца – Е. М., ответник – кмет на Столична община и Софийска градска прокуратура. Установява се също така, че Решение № 3536 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1149 по описа на АССГ за 2014 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5567 от 08.08.2016 г. е постановено при участието на жалбоподателката Е. (М.), кмета на Столична община, заинтересованата страна И. Д. и представител на Софийската градска прокуратура. В АПК липсват правила досежно страните, формата и съдържанието на исковата молба, предявена на основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, за приложенията към нея, както и за представителството на страните, поради което, на основание чл. 144 АПК съдът прилага правилата на Гражданския процесуален кодекс (така виж стр. 858 и 859 от "Административнопроцесуален кодекс", Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането и Анализ на съдебната практика на Издателска къща "Труд и право", 2013 г.). Предвид установеното по – горе относно извършените от първоинстанционния съд процесуални действия преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, настоящият състав на Върховния административен съд прави извод, че по делото не е била извършена в цялост задължителната проверка досежно редовността на исковата молба, по която е образувано производството пред АССГ, предявена като "жалба". В настоящия случай съдът не е констатирал, че жалбата, с която е сезиран не изпълнява изискванията за съдържание на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, доколкото ищцата не е посочила лицата, срещу които насочва предявения иск. Съдът е следвало да констатира тази нередовност (чл. 129, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс) и да даде указания съгласно ал. 2 от посочената разпоредба на М. за уточнение в този смисъл, като има предвид кои са лицата, участвали в производството по адм. д. № 1149 по описа на АССГ за 2014 г. Вместо това, съдът е пристъпил към насрочване на делото в открито съдебно заседание, като е призовал за съдебното заседание само М. и кмета на Столична община, замествайки изцяло ищеца по делото при посочването на лицата, срещу които е предявен искът. Така производството по делото пред АССГ е проведено без участието на всички страни, които са били конституирани и са участвали в производство по адм. д. № 1149 по описа на АССГ за 2104 г., в което е постановено съдебното решение, чиято нищожност се претендира от М.. В случая обаче, страни по адм. д. № 6525 по описа на АССГ за 2016 г. е следвало да бъдат ищецът и останалите страни по делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се претендира (по въпроса виж стр. 859, първи абзац от цитирания труд). Предвид изложеното, следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, което е станало причина в производството да не участват всички страни, участвали по делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се претендира. Налице е основание за обезсилване на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият състав следи служебно. При това, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, след обезсилването му, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да извърши проверка за редовност на исковата молба по чл. 129, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и да пристъпи към даване на указания на М. за изпълнение съгласно приетото в мотивите на настоящия съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение