Решение № 2398 от 22.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ви Кей Уотър Енерджи" ЕООД, с [ЕИК], чрез упълномощения адв. А. Конедарев, срещу Решение 522 от 09.04.2020 г., постановено по адм. д. 820 по описа на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград) за 2018 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение П0-01-121/01.10.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР), с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект 41140196 от 04.03.2013 г., продължено и изменено с Решение ПО-01-161 от 06.10.2015 г., поправено с Решение ПО-01-99 от 06.07.2017 г., издадени от директора на БДЗБР с център Благоевград. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приложил закона, като е приел, че не е налице основание за приложението на § 40, т. 12 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), обн. ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г. в сила от 27.11.2018 г., с която се изменя чл. 78, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ). Сочи се, че цитираната разпоредба е процесуална и се прилага по всички висящи производства. Предвид подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено спорното административно решение. Претендират се сторените от "Ви Кей Уотър Енерджи" ЕООД разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище по съществото на спора, в което касационният жалбоподател се позовава и на съдебна практика на Върховния административен съд по идентичен казус. Ответникът - директорът на БДЗБР оспорва касационната жалба в представено по делото писмено възражение, а по същество я намира за неоснователна и моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Благоевград е образувано по жалба на Ви Кей Уотър Енерджи ЕООД против Решение П0-01-121 от 01.10.2018 г., издадено от директора на БДЗБР, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект 41140196 от 04.03.2013 г., продължено и изменено с Решение ПО-01-161 от 06.10.2015 г., поправено с Решение ПО-01-99 от 06.07.2017 г., издадени от същия орган. Съдът е установил от фактическа страна, че издаденото на Ви Кей Уотър Енерджи ЕООД разрешително е с начален срок на действие - 04.03.2013 г. и краен срок на действие 05.12.2015 г. С Решение П0-01-161 от 06.10.2015 г., поправено с Решение ПО-01-99 от 06.07.2017 г., издадени от директора на БДЗБР, е продължен срокът на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект 41140196 от 04.03.2013 г. до 05.12.2018 г. Установено е от съда също така, че със Заявление вх. РР-01-235 от 11.09.2018 г. дружеството е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. Оспореният отказ е постановен на четири алтернативни основания: 1. Поради неспазване на тримесечния срок по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите (редакция, изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.); 2. Поради това, че е изчерпана възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж и предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води; 3. Поради това, че мястото на водовземане и засегнатият участък от река Невразумска попадат в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1 т. 5 ЗВ - защитена зона Пирин буфер и защитена зона Кресна -Илинденци, поради което удължаването срока на разрешението би довело до нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗВ, във вр. с чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ; 4. Поради липса на представени доказателства за спазване условията на разрешителното. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел, че обжалваното административно решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона. От посочените алтернативни основания за процесния отказ съдът е обсъдил по същество само едно това за срока на подаване на заявлението, с което е сложено началото на административното производство. Направил извод, че заявлението е подадено след изтичане на регламентирания от закона срок - 05.09.2018 г., който е преклузивен и изтичането му предпоставя отказ за продължаване на действието на разрешителното. Във връзка с другите основания съдът е описал събраните писмени доказателства и експертни заключения, без да формира фактически и правни изводи по тях, тоест в решението липсват мотиви по точка 2, 3 и 4, както са посочени по-горе. По тези съображения съдът отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. В противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че искането за продължаване срока на действие на издаденото разрешително е подадено извън в срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ. На 11.09.2018 г. (вторник, работен ден, предхождан също от работен ден) Ви Кей Уотър Енерджи ЕООД подава заявление за продължаване на разрешителното за водовземане и водоползване. Към тази дата е в сила разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗВ (редакция изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. ДВ, бр. 61 от 2010 г.), по предписанието на която молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му. Срокът на разрешителното изтича на 05.12.2018 г., поради което и при действието на посочената разпоредба, удължаване на разрешителното е следвало да бъде поискано до 05.09.2018 г. По тези фактически въпроси не се спори. Спорна е тезата на касационния жалбоподател, че макар административният орган, произнасяйки се на 01.10.2018 г. да не е могъл да съобрази настъпилото впоследствие законодателно изменение на чл. 78, ал. 1 ЗВ (изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.), съдът е следвало да го стори. Съгласно новата и сега действаща редакция на посочения законов текст, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1 ЗВ. На това основание тезата на Ви Кей Уотър Енерджи ЕООД е, че всъщност е налице подадено заявление за продължаване на срока на действие на разрешителното преди датата на неговото изтичане. Неправилно първоинстанционният съд е приел от една страна, че процесуалното правоотношение е приключило, и от друга страна - че нормата има действие изцяло занапред. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗВ е процесуална, макар законодателят да й е придал и материалноправно значение, доколкото с нея се въвежда срок за упражняване на права, но и условие за основателност на искането за продължаване срока на действие на разрешителното. При липса на Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗООС, обн. ДВ бр.98 от 27.11.2018 г. относно § 40, тази разпоредба се прилага незабавно към заварените процесуални правоотношения, в това число процесното. Процесуалното правоотношение по повод подаденото заявление от Ви Кей Уотър Енерджи ЕООД не е приключило, а е висящо към момента на влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 1 ЗВ, тъй като отказът е оспорен по съдебен ред. Ето защо, съдът е следвало да съобрази новата редакция на чл. 78, ал. 1 ЗВ и да я приложи по отношение на висящото процесуално правоотношение, като приеме, че заявлението е подадено в срок - преди изтичане на срока на разрешителното. До същия правен резултат би се стигнало, ако заявителят бе подал ново заявление в периода 27.11.2018 г. - 05.12.2018 г. Обстоятелството, че той не го е направил, а вместо това е поддържал заявлението си в хода на целия съдебен процес, не следва да го лиши от предвидената в закона правна възможност и да го постави в по-неблагоприятно положение от други заявители, които са пропуснали тримесечния срок по стария процесуален закон, но са спазили срока по новия процесуален закон. Възприемането на обратната теза би дало превес на формата над съдържанието, което в конкретния случай би довело до нарушаване принципа за законност и правна сигурност, и непропорционално би лишило оспорващия от възникналото за него право в хода на процеса. Следователно, като е приел, че оспореният отказ за продължаване срока на разрешителното е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на това основание, съдът е постановил неправилно решение. При постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е пречка касационната инстанция да упражни правомощията си за проверка относно спазване на материалния закон. Не са формирани от съда фактически и правни изводи по останалите три основания, дали основание за издаване на оспорения отказ, а именно: изчерпана ли е възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж и предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води, както и по въпроса дали мястото на водовземане и засегнатият участък от река Невразумска попада в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1 т. 5 ЗВ - защитена зона Пирин буфер и защитена зона Кресна -Илинденци, поради което удължаването срока на разрешението би довело до нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗВ, във вр. с чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ. Не е формирано и становище по въпроса спазени ли са условията на разрешителното. Недопустимо е касационната инстанция за пръв път да формира мотиви по фактически и правни въпроси, за които липсват съображения в първоинстанционното решение, доколкото това би лишило страните от предвиденото разглеждане на спора им от две съдебни инстанции. По тези съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС - Благоевград, който да разгледа спора и да се произнесе по законосъобразността на спорното административно решение на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение