Решение № 448 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2011 г.

Решение № 448 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Десислав Качаков - Деси", с. Хвойна, Община Чепеларе, против решение № 254 от 27.07.2011 г., постановено по адм. дело № 195/2011 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-81/22.03.2011 г. на Началника на РДНСК Южен централен район. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Ответната страна по касационната жалба - Началникът на РДНСК Южен централен район, чрез юрк. Игнатов, намира обжалваното с касационната жалба решение за правилно и законосъобразно. Ответната страна - Кметът на Община Чепеларе, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно Административен съд - Смолян е приел, че Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г. на Началника на РДНСК Североизточен район е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., на овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - съставени са констативен акт № 28/23.09.2010 г. и № 29/23.09.2010г, в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, съгласно представените по делото доказателства, включително и назначената съдебно-техническа експертиза, че процесният обект - "масивна пристройка - кухненски блок и санитарен възел", е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разположен в УПИ XI - Озеленяване, кв. 58 по плана на с. Хвойна - частна общинска собственост (според Акт № 119 от 16.10.2007 г. ), незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същият е извършен през 2009 г. от касационният жалбоподател без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно в обжалваното решение е прието, че процесният обект е пета категория, съгласно чл. 137 ЗУТ. Безспорно е и установеното, че незаконният строеж не отговаря на условията за "търпимост" по § 16 ПР на ЗУТ и не е налице процедура по узаконяването му по реда на § 184 ПЗР на ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че процесният обект е монтиран нетрайно върху земята, попадащ в хипотезата на чл. 56 ЗУТ и поставен съгласно издадените документи - Разрешение за монтаж № 1 от 17.03.2008 г. и договор за отдаване на общински недвижим имот под наем от 05.11.2007 г. Касае се за масивна пристройка от тухлена зидария, с височина 2.50 м, под бетонова плоча, с дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди - т. 2, съгласно заключението на вещото лице, с основание възприето от съда. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,