Решение № 407 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 435/2009 г.

Решение № 407 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 435/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдения Н. Д. К. за възобновяване на нохд 333/2008 г. на РС - Велинград по съображения, че е осъден невинен. Защитата му поддържа, че присъдата и въззивното решение са необосновани и незаконосъобразни. Иска да се отмени осъждането и подсъдимия да бъде оправдан. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Н. Д. К. е признат за виновен и осъден по чл. 235, ал. 3, т. 4 във вр. с ал. 2, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален лек режим и глоба 5000 лв. за това, че на 4.V.2008 г. във Велинград, при условията на повторност и в съучастие като извършител с П. Хр. К. без редовно писмено позволително разтоварвал незаконно добит от другиго дървен материал на обща стойност 53,29 лв.; на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение условната присъда по нохд 583/2005 г. на РС - Велинград при първоначален лек режим. Искането е неоснователно. Голословните твърдения на осъдения, че е невинен не налагат други изводи. Присъдата и решението на въззивната инстанция са взети по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, като съдилищата са посочили кои възприемат за достоверни и защо. Изводите не противоречат на правилата на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства. Поддържаното от подсъдимия, че св. Р го мрази не е установено от доказателствата по делото и не може да се приеме като повод за санкционирането му. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 4 във вр. с ал. 2 и ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. Наложеното наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидно несъответствие между извършеното престъпление и наложеното за това на подсъдимия Н. К. наказание. То е в размер на минимума на санкцията, а по делото не се установяват обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 НК. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК съдът