Решение № 12369 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса Велико Търново (РЗОК Велико Търново), чрез юрисконсулт В. Петкова, против Решение 37/17.02.2023 г., постановено по адм.д. 656/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменена Заповед РД-09-1356/26.09.2022 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, в частта й по т.2, с която, за нарушения на разпоредбите на чл.6, ал.1, т.2, във вр. с чл.3, ал.2 от Индивидуален договор 041075/22.04.2019 г. и на основание чл.42, ал.1, т.6, буква а от същия договор, са наложени четири финансови неустойки от по 50 лева и за нарушения на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.2, вр. с ал.2 от Индивидуален договор 041075/10.01.2022 г. и чл.50, ал.1 т.6, буква а от този договор, са наложени три финансови неустойки от по 50 лева. Касаторът оспорва съдебното решение в посочената част/ след допълнително уточнение/ като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът неправилно е възприел фактите по делото и неправилно е отчел меродавния момента на претендираното нарушение. Подчертава, че рецепта/електронно предписание не следва да се изпълнява от аптеката в случай, че не отговаря на изискванията, посочени в чл.2 от сключения договор с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и и диетично храни, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Молбата е за отмяна на решението в оспорваната част и потвърждаване на издадената от директора на РЗОК Велико Търново заповед, като се претендират разноски. Ответникът - Салвия- ЕТ ЕООД, при редовно призоваване, не излъчват представител, но в писмено становище оспорват касационната жалба и претендират разноски, прилагайки списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното Решение 37/17.02.2023 г., постановено по адм.д. 656/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, е отменена Заповед РД-09-1356/26.09.2022 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, в частта й по т.2, с която, на Салвия- ЕТ ЕООД, за 7 броя нарушения, са наложени санкции финансова неустойка в общ размер на 350 лева. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед РД- 09- 994/03.08.2022 г., на основание чл. 72 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл.36 и 37 от Договор 041075/10.01.2022 г., директорът на РЗОК Велико Търново наредил да бъде извършена пълна финансова проверка на аптека Салвия- 2 , рег.040243, гр. Горна Оряховица, собственост на Салвия- ЕТ ЕООД с управител м.ф.И. Върбанов по изпълнение на Индивидуален договор 041075/10.01.2022 г., като определил лицата, които да извършат проверката и срок за извършването й. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол А-120/03.08.2022 г., с който било установено по т.2, че на едно и също здравноосигурено лице /ЗОЛ/ е предписан и отпуснат лекарствен продукт Metostad CR 23.75, в нарушение на възрастови ограничения, указани в Ограничения в предписването на Приложение 1 на Позитивен лекарствен списък в изпълнение на общо седем рецепти. Прието е, че отпускането на това лекарство на пациента по първите четири рецепти представлява нарушение на чл.6, ал.1, т.2, вр. с чл.3, ал.2 от ИД 041075/22.04.2019 г., защото според колонката Ограничения в предписанието на Приложение 1 на ПЛС за предписаното лекарство е налице изискване да се отпуска само на лица от 6 до 18 години. Също така е прието и че, в изпълнение на останалите три предписания /електронни рецепти/, е нарушен чл.8, ал.1, т.2, вр. с чл.2 от ИД 041075/10.01.2022 г., тъй като според колонката Ограничения в предписанието на Приложение 1 на ПЛС за предписаното лекарство е налице изискване да се отпуска само на лица от 6 до 18 години. По подадените от дружеството писмени възражения заседавала арбитражна комисия, която не стигнала до решение поради равен брой гласове- 3 на 3. Впоследствие била издадена и мотивираната заповед, в която, по относимата част, било посочено още, че рецептата/предписанието не следва да се изпълнява от аптеката, ако не отговаря на изискванията по чл.2 от договора с НЗОК от 2019 г. и 2022 г., както и че изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени препарати, които са включени в списъка по чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ и съответно в списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща напълно или частично по реда на Наредба 10, за домашно лечение на ЗОЛ на територията на страната, публикувана на интернет страницата на НЗОК. Посочено е, че нарушените клаузи в индивидуалните договори от 2019 и 2022 г. не освобождават от отговорност изпълнителя, т.е. аптеката, тъй като въведеното ограничение за възраст от 6 до 18 години се среща за първи път още от 16.04.2018 г., с оглед Списъка с лекарствата, които НЗОК заплаща по реда на Наредба 10/24.03.2009 г. за условията и реда за заплащането на лекарствените продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на медицинските изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но същата, в т.2, не съответства на материалния закон. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 от ЗЛПХМ, Позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от съвета и включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл.5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл.9 и 10 от Закона за лечебните заведения . Основателно е възражението в касационната жалба досежно обстоятелството, че от Приложение 1 на ПЛС, терапевтичните показания за код по Международна класификация на болестите /МКБ/ І11.0 и І11.9 изискват препарата Metostad CR 23.75 да се отпуска само за деца и юноши от 6 до 18 години. Отпускането му от страна на аптеката нарушава чл.3, ал.2 от индивидуалния договор от 2019 г., тъй като не е спазено изискването , произтичащо от разпоредбата на чл.23, ал.5 от Наредба 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във връзка с чл.259, ал.1, т.4 от ЗЛПХМ. Лекарственият продукт е отпуснат на лице, което е над [възраст] възраст. Неправилен е изводът на съда, че аптеката трябва на всяка цена да се съобрази с факта, че лекарството е предписано от лекуващия лекар на ЗОЛ. В качеството си на изпълнител по договора с НЗОК/РЗОК, аптеката е субект, който носи самостоятелна отговорност по изпълнението на този договор, както и на всички законови и подзаконови разпоредби/изисквания по отношение на присъщата дейност. Въпреки че се набляга на обстоятелството, че са налице обективни обстоятелства за отпускането на лекарствения продукт, свързани с инсталирания софтуер, следва да се подчертае, че те не освобождават магистър- фармацевта от извършването на проверка и самостоятелна преценка, предвид специалността му, за правилността на изпълняваните предписания. Категоричен е изводът, че рецепта/електронно предписание не трябва да се изпълнява от аптеката при положение, че не отговаря на изискванията, които са посочени в чл.2 от договора с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Аргумент в подкрепа на това е и разпоредбата на чл.12, ал.1, т.6 от Указание по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК РД-16-29/30.03.2020, изготвено съвместно с представители на Българския фармацевтичен съюз, според което магистър- фармацевтът не изпълнява рецептата и я връща на приносителя й при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП и определената доза на прием и другите общи изисквания по предписване на ЛП, МИ и ДХСМЦ, както и при несъответствия с ограниченията в лекарствения списък. Не са оборени констатациите на извършената проверка относно отпускането на лекарствения продукт на лице, което не е в предвиденото ограничение, а именно: за деца и юноши от 6 до 18 години Ограничението съществува от 02.05.2018 г. и вкарването на лекарствения продукт в актуализационни файлове е нелогично и неоправдано. Позитивният лекарствен списък е публикуван в сайта на НЗОК и е общодостъпен. Несъблюдавайки вмененото му от чл.24, ал.1 т.4 ЗЛПХМ задължение да следи за настъпили промени в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък и цените на лекарствените продукти на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и НЗОК, изпълнителят/аптеката/ е извършил вмененото му нарушение, за което правилно е санкциониран. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки заповедта на директора на РЗОК- Велико Търново в цитираната по- горе част, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод, че заповедта е материалноправно незаконосъобразна. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната част, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата отхвърлена. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал.3 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Салвия- ЕТ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], [адрес], представлявано от Г. Донева- Караиванова, в качеството на управител, следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК Велко Търново разноски по делото в размер на 300 лева, от които за юрисконсултско възнаграждение 100 лева и за държавна такса, в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение