Решение № 8047 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2015 г.

Решение № 8047 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "З. д. Е." АД, гр. С. срещу решение № 880-ОЗ от 9.11.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 303, ал. 4 във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ (отм.) на дружеството е разпоредено да образува допълнителен резерв по чл. 8а от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите (Наредба № 27/2006 г.) към 30.09.2015 г., като: 1. Образуването на резерва бъде съобразено с изискванията на чл. 8а от Наредба № 27; и 2. Образуваният резерв към 30.09.2015 г. бъде достатъчен по отделни видове застраховки. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като процесуални пороци на акта се сочат нарушено право на защита на дружеството, произтичащо от уведомяването му за образуваното производство на електронен адрес в разрез със способите в специалната разпоредба на чл. 303, ал. 2 КЗ (отм.), и неспазване на изискуемата форма, поради неяснота на разпоредителната част на регулаторното волеизявление и липса на мотиви за прилагане на мярката. Материалната незаконосъобразност на решението се обосновава с неправилния начин на изчисляване на размера на процесния резерв, който според застрахователя е не само достатъчен по смисъла на закона, но и значително надхвърля нормативно изискуемата стойност. По подробно развитите в жалбата доводи се иска отмяна на оспорения акт. Ответникът - заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалния му представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, в законовия срок и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е инициирано по почин на ресорния заместник-председател на КФН. В изпълнение на негова заповед № 374/11.12.2014 г., изменена със заповед № 149/29.05.2015 г., е извършена тематична проверка на техническите резерви и финансовото състояние на жалбоподателя, в хода на която е проведен тест за достатъчност на размера на резерва за предявени, но неизплатени претенции към 31.12.2013 г. В резултат от проверката е констатиран недостиг на образувания от застрахователното дружество допълнителен резерв по отделните видове застраховки за предявените до 31.12.2013 г. претенции, които не са изплатени към 31.12.2014 г., нито към края на първото и второто тримесечие на 2015 г. Изчисленията са направени въз основа на данни и справки, предоставени от застрахователя, и са подробно отразени в сравнителни таблици към 31.12.2014 г., към 31.03.2015 г. и към 30.06.2015 г. В изпълнение на чл. 26, ал. 1 АПК, с писмо изх. № РГ-10-09-200/27.10.2015 г. (заведено в деловодството на "ЗД Е." АД под рег. № 3515/95/28.10.2015 г.) дружеството е уведомено за откриване на производство по реда на чл. 303 КЗ (отм.), с указване на възможността да представи обяснения и възражения в 3-дневен срок от получаване на уведомлението. В писмото на КФН са описани казуистично фактическите констатации на органа, обуславящи прилагане на ПАМ с конкретно дефинирано съдържание, като е посочен и срокът за приключване на процедурата с краен акт. По делото не се спори, че писмото е изпратено на електронната поща на адресата на мярката и е получено от него на 27.10.2015 г. На 2.11.2015 г. застрахователят е депозирал възражение, с което е оспорил твърдението за съществуващ недостиг на резерва, противопоставяйки на КФН собствени изчисления на неговия размер по видове застраховки в табличен вид. Липсата на основание за прилагане на ПАМ проверяваният субект е обосновал с неправилно мултиплициран ефект от прилагане на коефициента на достатъчност, в резултат на което общият размер на резерва за предявени, но неизплатени претенции към релевантния период надвишава многократно претендираната от увредените лица сума. Производството е завършило с постановяване на атакуваното решение, с което след обсъждане на възражението, на жалбоподателя е разпоредено да образува съобразен с изискванията на чл. 8а от Наредба № 27/2006 г. допълнителен резерв към 30.09.2015 г., който да е достатъчен по отделните видове застраховки. От фактическа страна волеизявлението на регулаторния орган е мотивирано с констатацията, че с оглед установения към 30.09.2015 г. недостиг в размера на образувания от дружеството допълнителен резерв за предявени, неизплатени претенции по застраховките, възлизащ общо на 53 193 351 лв., застрахователят не е образувал достатъчен резерв по чл. 8а от Наредба № 27 по почти всички видове застраховки, което е предпоставка за прилагане на процесната принудителна административна мярка, а от правна - с разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 4, във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ (отм.) и чл. 22 ЗАНН, във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ (отм.). Според обжалваното решение към съответното тримесечие на 2015 г. не е образуван допълнителен резерв по чл. 8а от Наредбата по претенциите, чийто размер е бил най-подценен в края на 2013 г., респ. - по които изобщо не е бил образуван резерв. Прието е, че нерезервирането към края на 2013 г. на претенции, предявени до края на същата година, представлява нарушение на цитираната Наредба, застрашаващо интересите на потребителите на застрахователни услуги. Уточнено е, че изчисляването на коефициента на достатъчност, съответно - определянето на размера на допълнителния резерв по чл. 8а от Наредбата, се извършва отделно за всеки вид застраховка, а не общо за целия портфейл. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, с което е даден следният отговор на поставените от оспорващия задачи: Размерът на образувания от дружеството резерв за предявени преди 31.12.2013 г. претенции, неизплатени към 30.09.2015 г., включително резервът по чл. 8а от Наредба № 27, възлиза на 32 874 644 лева (сбора на резервите по чл. 8 и ал. 8а от Наредбата). Размерът на резерва за предявени преди 31.12.2013 г. претенции, невъзмездени към 30.09.2015 г., включително допълнителния резерв, е 24 908 106 лв., която сума се формира от заделения към 31.12.2013 г. резерв за предявени, но неплатени претенции по чл. 8 от Наредбата в размер на 9 139 141 лв. и допълнителния резерв към 30.09.2015 г., изчислен съобразно разпоредбата на чл. 8а от Наредбата в размер на 15 768 965 лева. Според вещото лице към 30.09.2015 г. жалбоподателят е заделил по-висока сума (32 874 644 лева) от необходимия размер (24 908 106 лв.), калкулиран съгласно изискванията на Наредба № 27, като базата, към която следва да се приложи коефициентът на достатъчност е образуваният резерв към 31.12.2013 г., а не преизчисления резерв към 31.12.2014 г., съответно - края на всяко тримесечие на 2015 г. Съдебната проверка констатира, че оспореното решение изхожда от компетентен държавен орган при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторно-надзорна функция и в изпълнение на предоставените му с чл. 303, ал. 4, изр. 1, предл. 1 КЗ (отм.) и чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН правомощия. Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма с излагане на мотивите, обуславящи постановения от органа правен резултат. Противно на доводите на жалбоподателя, обективираното в решение № 880-ОЗ от 9.11.2015 г. волеизявление е в съответствие с изискванията за форма и за мотивировка на административния акт. За да се приеме, че актът е мотивиран, е необходимо от изложената обосновка ясно да личи какви са били съображенията на органа при постановяването му. В случая съдържанието на акта сочи, че надзорният орган е обосновал прилагането на ПАМ, като е посочил размерът на констатирания недостиг, начина на изчисление, използвания метод и коефициент на достатъчност, при които е формиран извода за недостатъчен допълнителен резерв, налагащ разпоредената корекция. Изложените в решението подробни съображения за поставения с него резултат, опровергават оплакването за липса на мотиви. Неоснователно е твърдението за липса на индивидуализация на мярката, създаваща неяснота относно волята на органа и вмененото задължение. Постановеният от заместник-председателя на КФН правен резултат е обусловен от конкретно установено нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагането на КЗ (отм.) - чл. 8а от Наредба № 27. Диспозитивът на обжалваното решение корелира на установените фактически обстоятелства, поради което няма неяснота по какъв начин следва да бъде изпълнена ПАМ и какъв е целеният с прилагането й ефект. Налице е конкретно съотнасяне на фактическото към правно разпореденото, субстанциращо волеизявлението на надзорния орган към кой момент, кой резерв и как следва да бъде образуван, за да съответства на секторната нормативна регулация. Соченото в жалбата отсъствие на определен в акта срок за изпълнение на мярката не компрометира законосъобразността на волеизявлението. Процесната ПАМ е приложена в хипотезата на чл. 302, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ (отм.) - в случай на застрашаване интересите на потребителите на застрахователни услуги, регулаторът разпорежда писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях. Специалната норма не обвързва прилагането на ПАМ с посочване на конкретен срок за изпълнението й. С оглед естеството на задължението - непрекъснато поддържане на достатъчен резерв за предстоящи плащания по предявени и неизплатени претенции, то следва да бъде изпълнено във всеки един момент, поради което мярката се характеризира с незабавна изпълняемост. Производството по прилагане на принудителните административни мерки е уредено в раздел I на глава XXVIII на КЗ (отм.), като е предвидена субсидиарна приложимост на правилата на АПК - чл. 304 КЗ (отм.). Съвкупната преценка на доказателствения материал обуславя заключение за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Несподелимо е оплакването за опорочаване на административния акт, поради уведомяване на застрахователя по електронен път за започналото производство, вместо по някой от изчерпателно уредените в специалната процесуална норма на чл. 303, ал. 2 КЗ (отм.) легални способи - препоръчано писмо с обратна разписка, по телефона или по факса. Целта на разпоредбата е да гарантира сигурността на достигането на изявлението на страната до лицето, до което е адресирано, за да може последното да осъществи адекватно правото си на защита. Дружеството не отрича, че е получило съобщението за откритото производство, но не е съгласно с начина на уведомяването му за това. Въпреки, че не е изрично предвидена в чл. 303, ал. 2 КЗ (отм.), размяната на книжа по електронна поща е редовен способ за извършване на съобщения по смисъла на АПК (чл. 61, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 29, ал. 4 и 6 и др.). Възможността за електронно връчване на съобщения и призовки в съдебната фаза на спора е регламентирана в чл. 137, ал. 2 АПК. От значение за правомерното протичане на процедурата е предоставянето на възможност на дружеството за участие и защита в административния процес, което изискване в случая е надлежно изпълнено - уведомлението е получено от адресата, който е упражнил правото си на обяснения и възражения по предложената мярка. Следователно, целта на предварителното уведомяване в производството по прилагане на принудителни административни мерки е изпълнена. Видно от съдържанието на административния акт, в съответствие с изискването на чл. 35 АПК доводите във възражението на застрахователя са изрично отразени и обсъдени от регулатора, който аргументирано е отрекъл тяхната основателност. Дружеството е упражнило правото си защита в административното производство съобразно гарантирания с общите правила на АПК и със специалната нормативна уредба в КЗ (отм.) стандарт, поради което инвокираните на тази основа оплаквания са несъстоятелни. Ето защо, противно на защитната теза на жалбоподателя, не е налице съществен процесуален порок, компрометиращ правомерността на разпоредената ПАМ. Атакуваното решение е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Разпоредбата на чл. 63, т. 2 КЗ (отм.) предписва, че за да се гарантира възможност за точно изпълнение на задълженията по сключени застрахователни договори, застрахователят е длъжен по всяко време да образува достатъчни по вид и по размер технически резерви, съгласно изискванията на закона. Видовете технически резерви са посочени в чл. 68 КЗ, сред които е резервът за предстоящи плащания, а общите правила за тяхното образуване - в чл. 69 КЗ (отм.). По силата на чл. 68, ал. 5 от КЗ (отм.) редът и методиката за образуване на техническите резерви се определят в подзаконов нормативен акт - Наредба № 27/2006 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, размерът на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 1 (предявени, но неизплатени претенции) се изчислява по метода "Претенция по претенция", съгласно който в него се включва очакваният размер на плащанията за всяка предявена, но неплатена претенция. Относимата към казуса разпоредба на чл. 8а от Наредбата предвижда, че към края на текущата година застрахователят извършва тест за достатъчност на размера на резерва за предявени, неизплатени претенции по застраховките по раздел II от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Недостиг на резерв за предявени, неизплатени претенции съществува, когато стойността на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди началото на текущата година, е по-висока от частта от образувания по тези щети резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година (чл. 8а, ал. 2). Начинът на образуване на допълнителен резерв е установен в чл. 8а, ал. 4 - когато съществува недостиг на образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година и размерът на резерва е определен по метода по чл. 8, ал. 1, размерът на резерва за претенции, предявени преди края на предходната година, които не са изплатени към края на текущата година или края на всеки отчетен период от следващата година, се коригира с коефициент на достатъчност. Коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции се определя съгласно приложение № 5, като се намали с единица отношението между: 1. стойността на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година, и 2. частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година, съответстваща на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година. Приложими към изчисляване на допълнителния резерв са и заложените в чл. 8а, ал. 5 критерии. Алгоритъмът за определяне размера на допълнителния резерв за предявени, неизплатени претенции по чл. 8а се съдържа в приложение № 5 към Наредба № 27/2006 г. Същият се изчислява по формулата: ДРПНПn = РПНП х (К - 1), където ДРПНПn е допълнителният резерв за предявени, неизплатени претенции към края на съответния отчетен период; n - съответният отчетен период, който може да бъде: - краят на текущата година, към който момент се извършва тест за достатъчност на образувания преди 12 месеца резерв за предявени, неизплатени претенции, или - краят на първо, второ или трето тримесечие на следващата година, към която дата се образува допълнителен резерв за неизплатените до този момент претенции, предявени преди датата, към която е установен недостиг на образувания резерв; РПНП - размерът на резерва за неизплатени към края на съответния отчетен период претенции, предявени преди момента, към който е установен недостиг на резерва; К - коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции. Коефициентът е със стойност, по-голяма от единица. Коефициентът на достатъчност на резерва за предявени, неизплатени претенции се определя по следната формула: К = ИП/РНП, където: ИП са изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година, и РНП - частта от образувания резерв за предявени, неизплатени претенции към края на предходната година, съответстваща на изплатените през текущата година претенции по събития, предявени преди края на предходната година. Спорът по делото касае образуването на допълнителен резерв по смисъла на чл. 8а от Наредба № 27/2006 г. и е очертан от противоречието в позициите на страните по въпроса за наличието на недостиг на резерва и базата за изчисляване, на която се дължи разликата в калкулациите на органа и дружеството. Според оспорващия размерът на резерва за предявени, но неизплатени претенции, въз основа на който следва да се определи допълнителния резерв, е образуваният към 31.12.2013 г. такъв, т. к. към този именно период резервът е бил подценен. В подкрепа на становището си прилага съдебни решения по административно-наказателни дела, в които се възприема развиваната от дружеството теза. Извън принципното съображение, че сочената от жалбоподателя съдебна практика касае производство по реализиране на административно-наказателна отговорност на застрахователите и в този смисъл е неотносима към спорното правоотношение по прилагане на ПАМ, по идентични на цитираните в жалбата казуси са постановени съдебни актове с обратен на визирания от дружеството правен резултат (решение № 5010/15.07.2015 г. по к. н. а. х. д. № 355/2015 г. по описа на АССГ; решение № 4653/1.07.2015 г. по к. н. а. х. д. № 3579/2015 г. по описа на АССГ). Обективираното в обжалваното решение волеизявление представлява по правната си същност прилагане на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на потребителите с цел отстраняване на констатирани нарушения при осъществяване на дейността и съобразяването й със задължителните изисквания. Видно от съдържанието и последиците на разпоредената мярка, същата е със смесен характер - преустановителен (т. к. цели прекратяване на установеното неизпълнение на задължението по чл. 8а от Наредбата) и възстановителен (т. к. е насочена към осигуряване на правомерно осъществяване на дейността). Съобразявайки предпоставките и целта на формирането му, предназначението на резерва по чл. 8а от Наредбата е да допълни текущия резерв на застрахователя за предявени, но неизплатени претенции, за да е изцяло достатъчен да покрие изплащането на претенциите, които са предявени и все още не са възмездени, и по които е заделен или е следвало да бъде заделен резерв. Допълването на резерва се извършва, като той се увеличава с коефициент, съответстващ на установения дефицит. Видно от цитираната нормативна уредба, приложима към казуса, не е налице изискване коефициентът на достатъчност да бъде приложен към стойността на резерва за предходната година. Формулата, по която се определя процесния резерв, не поставя такова условие, поради което няма пречка същият да бъде изчислен и спрямо текущия период, когато се преценява необходимостта от образуването му. Този извод се потвърждава от дефинираното в приложение № 5 на Наредба № 27 съдържание на въведения във връзка с изчислението на допълнителния резерв термин "съответния отчетен период". След като стойността на изплатените през 2014 г. претенции, предявени преди края на предходната година, надвишава размера на заделения към края на 2013 г. резерв, застрахователят е бил длъжен да коригира със съответния коефициент на достатъчност размера на резерва за претенции, предявени преди края на 2013 г., които не са изплатени до 31.12.2014 г., както и да приложи аналогична корекция на резерва през 2015 г. Съдът възприема като достоверен и съответстващ на изискванията на Наредбата изчисленият от КФН размер на недостига на допълнителния резерв по отделните видове застраховки към 31.12.2014 г., 31.03.2015 г., 30.06.2015 г. и 30.09.2015 г. В тази връзка заключението на вещото лице за достатъчност на образувания от застрахователя резерв, отчитащ по-висока стойност от нормативно изискуемата, не може да бъде кредитирано, с оглед констатираните вътрешни несъответствия на експертното изследване и смесване на основния резерв по чл. 8 с допълнителния резерв по чл. 8а от Наредбата, погрешно разгледани в съвкупност в експертизата. Отделните видове резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, по различни методи и целят обезпечаване на различни задължения на застрахователя, поради което е недопустимо прехвърляне на сума от един резерв за покриване на недостиг по друг или обединяване на различни видове резерви. Предмет на обжалвания административен акт е само резервът по чл. 8а от Наредбата. Резервът по чл. 8 и този по чл. 8а са самостоятелни категории, поради което изводът за заделени от жалбоподателя по-високи суми за бъдещи плащания неправилно се основава на сбор от двата резерва. При разпита в съдебно заседание на 31.05.2016 г. вещото лице заявява, че правилността на общото изчисляване на резервите по чл. 8 и по чл. 8а от Наредбата като сумарна величина е "отделен въпрос", като е отговорил на задачите, така, както са му поставени и както ги е възприел. Според експертизата допълнителният резерв съгласно нормативните предписания възлизал на 15 768 965 лв., а действително образуваният от дружеството такъв бил 2 503 803 лв. (сума, по която страните не спорят). Съпоставката на горепосочените стойности сочи на вътрешна колизия и неяснота в начина на изчисляване на сумите, опровергавайки становището за поддържан от застрахователя резерв по чл. 8а от Наредбата в по-голям от необходимия размер. Експертното заключение, съвпадащо с калкулациите на дружеството, не отчита параметрите на елементите от нормативно предвидената за определяне на процесния резерв формула. При изчисленията на вещото лице неправилно са взети предвид и всички отказани и възобновени претенции, без проверка на подадените от дружеството данни, чиято точност и коректност се поставя под съмнение, видно от представеното по делото уведомление от "ЗД Е." АД до КФН с изх. № 3515/217 от 26.04.2016 г., касаещо информация относно изплащането на висящите към 31.12.2013 г. претенции. Независимо, че цитираният документ е съставен след издаване на атакувания акт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК не следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно кумулиране на коригиращия коефициент, в резултат на което размерът на дължимия допълнителен резерв е многократно мултиплициран. Образуваният от дружеството допълнителен резерв не изпълнява функциите и целите, които му предписва закона, т. к. не обхваща претенциите, по които не е бил заделен резерв в края на 2013 г. Увеличението на размера на допълнителния резерв е реципрочна последица от липсата на изобщо образуван към 31.12.2013 г. резерв за предявени, но неизплатени претенции, т. е. размерът му е обусловен от неправомерното бездействие застрахователното дружество, изразяващо се в нерезервиране към края на 2013 г. на предявени към този момент претенции, в нарушение на чл. 8 от Наредбата. Предвид задължението на застрахователя да осигури и да поддържа по всяко време на осъществяване на дейността достатъчни по вид и по размер технически резерви, гарантиращи изпълнение на сключените застрахователни договори, съдържанието на вмененото на жалбоподателя с мярката по чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ (отм.) задължение кореспондира на целите по чл. 2 КЗ (отм.) - осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги, и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят бъде осъден да заплати в полза на КФН сумата от 300 (триста) лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение