Решение № 12769 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12307/2013 г.

Решение № 12769 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12307/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в настоящото изложение "наредбата".

Образувано е по жалба от Севдалин Медев Тинчев срещу решение № Ж-157/24.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по негова жалба вх. № Е-13-49-30/05.12.2012 г. срещу "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и излагане на формални мотиви - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Радослав Райков изразява становище за неоснователност на жалбата

Заинтересованата страна - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не взема отношение по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административното производство е образувано по жалба, подадена от Севдалин Медев Тинчев чрез "ЕВН България", наричано в настоящото решение ЕВН от 29.11.2012 г. Жалбата със съпроводително писмо и административната преписка е постъпила в ДКЕВР на 5.12.2012 г. и е заведено със сигнатурен номер Е-13-49-30. С нея жалбоподателят се оплаква от отказ на дружеството да промени абонатния му план за ателие с площ от 10 кв. м., находящо се на описания адрес, като оценява консумираната електрическа енергия (ел. енергия), като енергия за битови, а не както до този момент за стопански нужди. Данните по преписката са следните:

1. От приложените писмени доказателства е установено, че жалбоподателят е закупил на 20.05.2008 г. ателие № 1 на партерен етаж на сграда в град Пловдив. На 12.11.2009 г. е подал Заявление-декларация до ЕВН за започване на продажба на електрическа енергия. В нея е декларирал, че консумираната ел. енергия в обекта ще използва за стопански нужди.

1. На 18.09.2012 г., собственикът е поискал промяна начина на използване на ел. енергия от използвана за стопански нужди в използвана за битови нужди. Отказано му е по съображение, че се налага промяна предназначението на ателието - видно от подадена жалба, приложена на л. 64 от делото.

1. На 29.11.2012 г., Севдалин Медев Танчев е подал жалба до ДКЕВР чрез ЕВН за нарушаване на общите условия.

1. На 25.03.2013 г. е подал жалба до Главна прокуратура.

1. През месец ноември на 2012 г. е подавал жалба и до Омбудсмана на Република България.

1. В съпроводителното писмо до ДКЕВР, ЕВН е обосновал отказа си да промени вида на нуждите, за които ще се консумира енергията с обстоятелството, че ателието, като самостоятелен обект, не притежава статут на жилище по смисъла на ЗУТ и издадените въз основа на него наредби. Позовал се е още и на извършаната промяна в законовите дефиниции на понятията "потребител на енергия за битови нужди" и "потребител на енергия за стопански нужди" с изменението на § 1 от ДР на ЗЕ - т. 42 и 43 с нови дефиниции от 17.07.2012 г. на "битов клиент" и "небитов клиент".

1. С писмо от 27.12.2012 г. до ЕВН и до жалбоподателя, ДКЕВР е посочила, че според критериите, заложени в приетите от търговското дружество Общи условия от 2008 г., регистрацията на едно лице, като потребител се определя от предназначението на ползваната енергия, което се декларира по реда на чл. 13, ал. 3 от общите условия (погрешно в писмото е изписан номерът на разпоредбата, като чл. 8, ал. 3, т. 4). По тези съображения е изискала от ЕВН да представи: писмена информация; мотивирано становище по основателността на жалбата и да посочи какви действия ще предприеме за решаване на спора.

1. На 7.03.2013 г. в ДКЕВР е постъпил отговор от ЕВН, който преповтаря съдържанието на съпроводителното писмо от 5.12.2012 г.

1. На 5.07.2013 г. е изготвен доклад от директора на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" към ДКЕВР. Той се е позовал на чл. 10, т. 1 от Общите условия и на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ, предвиждащ възможност за изграждане в сградите на ателиета за индивидуална творческа дейност. Счел е тази дейност, различна от битовата дейност, като наред с това собственикът не е променил предназначението на обекта след декларирането на 12.11.2009 г. Направил е извод, че действията на дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в Общите условия и е предложил проект на решение за прекратяване на административното производство пред ДКЕВР.

1. Докладът е разгледан на закрито заседание на комисията, обективирано в протокол № 114 от 24.07.2013 г. Единодушно председателят и шестимата членове на комисията са взели решение за прекратяване на преписката.

1. С решение № Ж-157 от 24.07.2013 г. преписката, образува по жалба от Севдалин Медев Тинчев е прекратена на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3.

При разглеждането на спора от правна страна, съдът съобрази, че в случая намират приложение правилата на Наредба № 3 от 2013 г., обнародвана в ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г., независимо, че производството пред ДКЕВР е започнато при действието на Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. В действащата Наредба № 3 липсва изрична разпоредба, предвиждаща довършване на започнатите преди влизането й в сила административни производства по действащия към момента на образуването им ред. Поради това би следвало новите правила да се приложат към всички висящи производства, независимо от момента на образуването им.

Решението на комисията е взето от административния орган в законен състав и с необходимото мнозинство в рамките на материалната му и времева компетентност и не е нищожно. Същото обаче е незаконосъобразно.

Безспорно е установено по делото, че действащите Общи условия на ЕВН са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Към този момент в т. 42 от § 1 от ДР на ЗЕ "Потребител на енергия за битови нужди" е дефиниран, като физическо лице - собственик или ползвател на имот, който ползва енергията за домакинството си. В т. 43 на същата разпоредба е дефинирано и понятието "Потребител на енергия за стопански нужди", като физическо или юридическо лице, което купува енергия за стопански нужди. Анализът на двете разпоредби ясно показва, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяването на които се купува/ползва енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта, като жилищен или стопански.

Същите дефиниции са инкорпорирани в чл. 1, т. 4 от общите условия, определящи понятието "Клиент" и в двете му значения, като "мрежов клиент" и като "потребител на електрическа енергия". В т. 4, абзац първи е определен потребителят на енергия за битови нужди, като буквално е възпроизведен текста на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. В т. 4, абзац втори е определен потребителят на енергия за стопански нужди. Тук е налице известно различие с т. 43 на § 1 от ДР на ЗЕ, доколкото след текста за закупуването на енергията за стопански нужди е добавен текст "за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство".

В т. 1 на чл. 1 от общите условие е дефинирано и понятието "Обект", като всеки обособен по отношение на измерването на ел. енергия имот на потребител, в който се консумира ел. енергия. И тук, както и в разпоредбите на т. 42 и 43 от § 1 от ДР на ЗЕ разграничението на двата вида потребители е поставено в зависимост единствено от нуждите, за които се "ползва" при потребителите за битови нужди и съответно "купува" при потребителите за стопански нужди енергията. Този извод с особена яснота се потвърждава от разпоредбата на чл. 6 от общите условия. В ал. 1 от него е постановено, че ел. енергия може да се използва от клиента за битови или стопански нужди. И тук разграничението е на базата на нуждата, която се удовлетворява, а не на характера, на обекта, в който се консумира енергията. Същата логика продължава и в чл. 6, ал. 6 от ОУ, където се урежда хипотезата при промяна на територията на един обект на предназначението на цялата или част от използваната ел. енергия /от стопанска на битова или обратно/. Тогава клиентът е длъжен незабавно и писмено да уведоми ЕВН. Всички тези норми от общите условия обвързват ценообразуването само и единствено с предназначението на енергията, а не на обекта, в който тя се доставя.

В изпълнение на правилата е изготвена от ЕВН и бланката, наречена "Заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия", попълнена от жалбоподателя на 12.11.2009 г. и намираща се на л. 62 от делото. В раздела "Декларирам" е включена точка 3 със съдържание: "Консумираната енергия в посочения обект ще ползвам: " Под нея са предоставени двете възможни алтернативни опции, за деклариране от заявителя. Първата е за битови нужди, а втората за стопански нужди. Самият процес на деклариране се изразява в попълване на едно от двете празни квадратчета. На 12.11.2009 г., жалбоподателят е отметнал квадратчето, сочещо ползване на енергията за стопански нужди.

На 18.09.2012 г., той е поискал да изпълни задължението си по чл. 6, ал. 4 от общите условия, като писмено уведоми ЕВН за промяната в предназначението на цялата използвана за ателието енергия. При това му е било отказано дори приемане на уведомлението. Мотивът за отказа е да се извърши промяна на предназначението на обекта - ателие. За целта дружеството се е позовало на промените, извършени през 2012 г. в ЗЕ, при които т. 42 и 43 от § 1 на ДР са отменени. С извършената промяна е приета нова т. 2а на § 1, определяща битовия клиент, като клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди. С нова т. 33а от разпоредбата, небитовият клиент е определен, като клиент, който купува енергията за небитови нужди. Анализът на новите разпоредби показва, че макар и да са дадени нови легални дефиниции в закона, е запазена основната законодателна концепция, разделяща двата вида потребители за битови и стопански нужди преди 2012 г., съответно битови и небитови клиенти след 17.07.2012 г. Разделението им е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, за които ще я закупуват.

Липсата на анализ от страна на ДКЕВР, като енергиен регулатор на всички тези въпроси по жалбата за нарушение на общите условия от страна на лицензиант, показва един напълно формален подход при решаването на правния спор, с който е сезиран. Допуснато е и нарушение на материалния закон, тъй като тълкуването на чл. 38 от ЗУТ, освен, че е напълно едностранчиво - извършено е без каквато и да било съпоставка между хипотезите в неговите ал. 1 и ал. 2, е и ирелевантно за спора. Както вече се посочи видът на потребителя на енергия, като клиент по т. 4 от чл. 1 на Общите условия и като битов или небитов клиент по т. 2а и 33а от § 1 от ДР на ЗЕ, зависи от нуждата, за която се закупува енергията, а не от вида на обекта. Напълно изолирано от всички останали условия, регламентирани в ОУ е посочването на чл. 10, т. 1 от тях, който урежда едно право на клиента, тълкувано от ДКЕВР извън контекста на всички останали относими за спора общи условия.

При преценката на данните по преписката, съдът намира още, че решението на ДКЕВР, което ще доведе до задължение на жалбоподателя да извърши промяна на предназначението на имота, ако иска да има статут на битов потребител, противоречи на целта на закона. Съгласно т. 41 от § 5 от ДР на ЗУТ, промяна на предназначението на обект е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Да се задължи собственик на ателие да извършва такава промяна в случай, че чл. 6, ал. 4 от Общите условия го задължава при промяна на предназначението на използваната от него енергия от стопанска на битова само писмено да уведоми за това ЕВН противоречи на целта на закона.

Допуснатите от комисията нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и несъответствието с целта на закона, съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Оспореният административен акт ще следва да се отмени и преписката се върне на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение