Решение № 13375 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2012 г.

Решение № 13375 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Варна срещу решение № 313 от 13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3993/2011 г. по описа на АС-Варна, с което по жалба на Александър Маринов Попов от гр. София е прогласен за нищожен отказа на директора на Дирекция"Осигуряване и опазване на обществения ред" при община -Варна, обективиран в писмо изх. № ООР11-94-А/20/ от 28.09.2011 г. и делото е изпратено във вид на преписка на кмета на община -Варна за произнасяне по компетентност. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 208 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът Александър Попов не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от кмета на община-варна, който, макар да не е бил страна в съдебното производство пред първостепенния административен съд е "лице, спрямо което съдебното решение има сила "и е неблагоприятно за него, тъй като: директорът на дирекция"ОООР" е административен орган в рамките на община-Варна, която се ръководи от кмета на тази община - от една страна, а от друга- решението пряко засяга кмета на община Варна -видно от диспозитива му, делото във вид на преписка се изпраща на кмета за произнасяне по компетентност. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав приема, че касаторът е лице с право на касационна жалба по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК, поради което касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Варна е прогласил нищожността на обективирания в писмо изх. № ООР11-94-А/20/ от 28.09.2011 г. на директора на дирекция "ОООР" при община Варна изричен отказ на Александър Маринов Попов да бъде осигурен достъп с МПС и възможност да паркира в собствения си недвижим имот с идентификатор 10135.2561.22,находящ се територията на Приморски парк-Варна и преписката е изпратена на кмета на община-Варна за произнасяне по молбата на Попов. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваното писмо на директора на дирекция "ОООР" при община -Варна съставлява отказ на Попов да бъде предоставен поискан от него с изрична молба достъп с МПС до собствения му имот, поради което същото писмо е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на обжалване пред съда. По същество съдът е приел, че същото писмо е постановено от орган, който не разполага с материалната компетентност да отказва достъп на собственик на недвижим имот, находящ се в историческата част на града по следните причини: ограничаването достъпа на МПС до имоти в Приморски парк- Варна е извършено на основание чл. 44, ал. 1, т. 2, т. 4 и ал. 2 от ЗМСМА и Наредбата за обществения ред на община Варна с 2 заповеди на кмета на общината, а именно: Заповед № 1971/31.05.2011 и заповед № 2505/07.07.2011 г., като нито в нормативните актове, нито в цитираните по-горе две заповеди, нито в длъжностната му характеристика, директорът на дирекция "ОООР" при община Варна има правомощието по предоставени му функции или по делегация да организира движението на територията на общината, в т. ч. да установява пропускателен режим на МПС на същата територия. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно съдът е приел, че обжалваното писмо, макар да съдържа и уведомление до адресата Попов за вида и съдържанието на двете заповеди на кмета на общината за организацията на движението, съответно ограничаване достъпа на МПС до територията на Приморски парк-Варна, по съществото си съставлява индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните интереси на Попов по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК. Обжалваното писмо е издадено в административно производство, отпочнало по молба на Попов вх. № ООР11-94-А/30.08.2011 г., с която е поискано да му бъде разрешен достъп с МПС до собствения му недвижим имот, находящ се в Приморски парк. С обжалваното писмо / в абзац последен/ е отказано предоставянето на искания достъп през КПП"Спортна зала", което съставлява волеизявление, непосредствено засягащо правата, свободите и законните интереси на молителя и придава на писмото характеристиките на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред АС- Варна. Разглеждайки жалбата по същество, съдът правилно е стигнал до извода, че обжалваното писмо съставлява нищожен административен акт, тъй като издалият го орган не разполага с материална компетентност да постановява акт с такова съдържание. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че организацията на движението, в това число определянето на пропускателен режим до определени части -паркове, градини и др. на територията на община- Варна, съответно разрешаването на достъпа през учредените КПП на територията на Приморски парк, създадени в изпълнение на установения пропускателен режим, съгласно ЗМСМА и Наредбата за обществения ред на община Варна е в материалната компетентност на кмета на общината. Именно упражнявайки това свое правомощие, кметът на общината е издал цитираните по-горе заповеди, установяващи частично ограничаване достъпа на МПС до имоти в Приморски парк. Никъде в тези заповеди не се съдържа разпореждане, предвиждащо делегиране на правомощието за разрешаване или забрана на достъпа през учредените КПП на директора на "ОООР" при община Варна, комуто е възложен единствено контролът по изпълнение на втората заповед. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че издаденото от директора на дирекцията писмо следва да бъде прогласено за нищожно като постановено от орган, действал при липса на материална компетентност, а преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган за произнасяне по молбата на Попов. Неоснователни са и развитите за първи път в касационната жалба от кмета на община Варна доводи за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по просрочена жалба. Съгласно обратна разписка - известие за доставяне на "Български пощи" АД, Александър попов е получил обжалваното от него писмо на 14.10.2011 г. Независимо от факта, че жалбата срещу писмото е входирана в община Варна на 31.10.2011 г., видно от пощенски плик /л. 14 по делото/, същата е подадена по пощата на 28.10.11 г. /пощенско клеймо на лицевата страна на плика / - т. е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение