Решение № 1365 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2016 г.

Решение № 1365 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. и от "Т. А." ЕООД, против Решение № 595 от 17.03.2016 г. на Административен съд-В. по АХД № 3816/2015 г. Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 181303171/25.11.2013 г., в частта потвърдена с Решение № 943/17.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в която на "Т. А." ЕООД, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Ами-09" ЕООД за данъчни периоди м. м. 09, 10 и 11.2009 г. са определени задължения по ЗДДС - ДДС общо в размер на 126 477.96 лв. и лихви за забава - 52 347.38 лв. "Т. А." ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА в останалата обжалвана част. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 13662/15.12.2015 г., постановено по адм. д. № 198/2015 г., Върховен административен съд е отменил Решение № 2724 на Административен съд-гр. В., от 28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 844/2014 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В.. ВАС е върнал делото, тъй като като е прогласил нищожността на РА и не е разгледал спора по същество, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсвали мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото АДмС - В. е постановил решение, с което е отменил по жалба на "Т. А." ЕООД, Ревизионен акт № 181303171/25.11.2013 г., в частта потвърдена с Решение № 943/17.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в която на "Т. А." ЕООД, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Ами-09" ЕООД за данъчни периоди м. м. 09, 10 и 11.2009 г. са определени задължения по ЗДДС - ДДС общо в размер на 126 477.96 лв. и лихви за забава - 52 347.38 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях и от органите по приходите фактическа обстановка, обсъдил е и приетата по делото експертиза. За да постанови това решение първостепенният съд е приел, са реални извършените доставки по издадените фактури от търговското дружество "АМИ - 90" ЕООД. Като пряк доставчик това дружество е разполагало с фактурираните количества царевица и слънчоглед, като към всяка от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи с подпис и печат на страните, фактури за транспортни услуги, товарителници, кантарни бележки, пътни листи и пътно-прехвърлителни разписки. Приел е че не са реални доставките, извършени от търговско дружество "ПОЛИМИТ - ДК" ООД. За същите не са били представени доказателства, установяващи реалността им. Не са били представени договори за покупко-продажба, като освен по счетоводни данни, липсват други доказателства, че доставчикът е притежавал собствеността върху фактурираните стоки - слънчоглед, овес и пшеница, за да може съответно да ги прехвърли към жалбоподателя. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В.. Жалбата е неоснователна. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Неоснователен е довода на касатора, че от представените доказателства не се установява прехвърлянето на стоките от доставчиците към ревизираното лице, а констатираното от вещото лице счетоводно отразяване при доставчиците и заключението за редовно водено счетоводство не доказва реалното осъществяване на спорните доставки на стоки. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 126 477.96 лв. за доставки по фактури издадени от "Ами-09" ЕООД, правилно е посочил първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че фактурите са издадени от "Ами-09" ЕООД въз основа на договори за покупко-продажба. Договорите съдържат всички необходими реквизити - страни, предмет и цена. От доказателствата по делото и от заключението на в. л. се установява, че "Ами-09" ЕООД като пряк доставчик на ревизираното дружество, е разполагало с фактурираните количества царевица и слънчоглед, с оглед представените в тази връзка документи за предходни доставки от "Волтом" ООД, "Филипстрип" ЕООД, "ЕМ Комерс 2000" ЕООД, "Кимот 3457" ЕООД, ЧЗП В. П. В., ЗП Д. Й. Д. и др. - фактури, касови бонове за извършени плащания, приемо-предавателни протоколи, договори за продажба на стоки, декларации за произход и добра земеделска практика, рег. карти на земеделски производители, неоспорени от ответника. Следователно, както по счетоводни данни, така и от представените съпътстващи документи безспорно се установява, че прекият доставчик е имал обективната възможност да се разпореди с процесното количество слънчоглед и царевица в полза на дружеството-жалбоподател. Към всяка една от процесните фактури са представени: приемо-предавателни протоколи с подпис и печат на страните; фактури за транспортни услуги, товарителници /с посочено в тях място на натоварване, на разтоварване, вид и количество на стоката, превозвач, № на транспортното средство/ и кантарни бележки, също със съответните реквизити /л. 1254-986/; пътни листи и пътно-прехвърлителни разписки. С оглед изложеното, решението в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По касационната жалба на "Т. А." ЕООД Направените оплаквания са неоснователни. Неоснователни са претенциите изложени от касатора относно неправилност на РА. За да достигне до крайния извод за неоснователност на жалбата и правилност на констатациите в РА, решаващият състав е взел предвид всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установени по делото, като е изложил подробни мотиви за това. В тази връзка подробно са обсъдени и анализирани всички доказателства по делото, в т. ч. изслушаната съдебно- икономическа експертиза. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Полимит-ДК" ООД общо в размер на 41 171.04 лв., правилно е посочил първоинстанционният съд, че за тези доставки не са представени договори за покупко-продажба. По отношение на доставките не се установява по безспорен и категоричен начин, че стоките предмет на процесните фактури са били налични към датата на фактурирането, че са предадени, мерени и индивидуализирани. Представените с преписката предавателно - приемателни протоколи са частни документи и нямат обвързваща съда и трети лица материална доказателствена сила, поради което и доколкото не се подкрепят от останалите доказателства, не следва да бъдат кредитирани. От жалбоподателя са представени две пътни /прехвърлителни/ разписки от 20.10.09 г. /л. 102 и 103/, но доколкото са с различна дата от фактурите, не е ясно дали същите касаят процесните доставки. Не са представени каквито и да са доказателства за транспортирането на стоката, за складова база, където е съхранявана същата. Заключението на вещото лице по ССЕ правилно е кредитирано от съда, но счетоводното отразяване на фактурите не влече след себе си автоматичният извод за наличието на облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Освен това в заключението си вещото лице е описало, че "Полимит-ДК" ООД при наличност 179.820, т. пшеница е фактурирал 390.100т., което означава липса на 210.280т. Липсват данни за претегляне на стоката. Изводите на съда почиват на подробен и конкретен анализ на всяка от фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, след съпоставка и преценка на всички представени съпроводителни документи. С оглед на изложеното и след извършване на дължимата проверка по чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че решението в обжалваните части е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, като ответник по касационната жалба на ревизираното лице, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1965.63 лв., изчислено съобразно чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като ответникът не се е явил в съдебно заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,