Решение № 8123 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 556/2012 г.

Решение № 8123 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 556/2012 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Лъчезар Цветанов Петров, в качеството му на наследник на Петър Стоянов Петрунов и Стоян Панев Тодоров, с искане за обявяване нищожността на решение № 686 на Министерски съвет (МС) от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000 на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, касаеща имоти от землището на село Делян, посочени под № 512, № 523, № 527 и № 688 от приложение № 1 към акта. Жалбоподателят, представляван от надлежно упълномощен адвокат, поддържа в искането си нищожност на отчуждителното решение, че акта е издаден при ограничаване правото му на участие и защита в административното производство, неравнопоставеност спрямо други сходни случаи на отчуждаване и пропуски при издирването на действителните факти от значение за оценката на отчуждаваните имоти. Ответната страна - Министерския съвет на Република България, представляван в производството от процесуални представители, поддържа становище за неоснователност на жалбата. В отговора на жалбата се поддържа, че решението е действително като издадено от компетентен орган в пределите на неговите правомощия по глава III от ЗДС. Заинтересованите страни - министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат неоснователност на жалбата. По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение от 30.01.2012 г., като към настоящия момента, не се налице нови обстоятелства, налагащи извод за недопустимост на производството. По отношение формата на акта и компетентността на МС, произтичаща от чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, да отчужди за изграждане на автомагистрала "Струма", като национален обект, процесните имоти, по делото не е налице спор и не се поддържат възражения от страна на жалбоподателя в тази посока. Налице е и постоянна съдебна практика при ВАС, формирана от множество съдебни решения, касаещи различни части от решение № 686 на МС от 13.09.2011 г., съгласно която процесното решение е издадено в изискуемата от закона форма и от компетентен орган. Що се касае до доводите на жалбоподателя относно ограничаване правото му на участие и защита в административното производство, неравнопоставеност спрямо други сходни случаи на отчуждаване и пропуски при издирването на действителните факти от значение за оценката на отчуждаваните имоти, то същите са неоснователни по отношение определянето им като особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила или материалния закон, изключващи възможността за произнасяне от страна на органа. Правото на участие и защита в административното производство на адресата на акта и заинтересованите страни е пряко свързано със създаването на условия за пълноценно изясняване на фактите и обстоятелствата за значение за случая, респ. за издаването на допустим административен акт, който съответства на материалния закон и целта му. В тази връзка, необезпеченото право на адресата на акта на участие в производството е нарушение на административнопроизводствените правила, което с оглед своето съдържание може да бъда преценено като съществено от гледна точка на установените факти по административната преписка. Това нарушение обаче по своето естество не изключва правомощието на органа да приложи материалния закон по един или друг начин. В тази връзка, доводите на жалбоподателя следва да бъдат приети за неоснователни спрямо валидността на акта. Възраженията относно неравнопоставеността спрямо други сходни случаи на отчуждаване и пропуски при издирването на фактите от значение за оценката на отчуждаваните имоти, от една страна са бланкетни, като не са придружени с конкретни твърдения, подлежащи на доказване, а от друга, са относими изцяло към законосъобразността на акта, в частта му относно размера на определеното от органа парично обезщетение. Поради изложеното и с оглед предмета на настоящото дело, касаещ единствено действителността на акта, а не на законосъобразността на паричното обезщетение, дължимо за отчуждаваните части от процесните имоти, направените възражения следва да бъдат приети като неотносими към преценката за валидност на акта. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8 от ЗДС, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия тричленен състав