Решение № 15506 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2018 г.

Решение № 15506 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез упълномощен процесуален представител, юрисконсулт Чанев, насочена срещу Решение № 172/01.02.2018 г. по адм. дело № 2208/2017 г. на Административен съд - Бургас (АС Бургас), в частта, с която същата e осъдена да заплати на С. Стефанов сумата от 3600 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че сумата от 3600 лева е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част. Касационният жалбоподател ГДИН в писмено становище от 08.10.2019 г., подадено от процесуалния представител- юрисконсулт Николова счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, като пряка последица на посочените действия и бездействия на ответника. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част. Ответникът С. Стефанов оспорва подадената касационна жалба. Моли да се отхвърли жалбата на ГДИН и да се остави в сила решението на административния съд в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на ГДИН. Намира за правилен направеният извод, че предявеният иск е доказан по основание. Смята, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на С. Стефанов понастоящем в Затвора в [населено място], уточнен с Писмо с вх. № 11365/27.10.2017 г. против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес: гр. София, бул. "Генерал Столетов", № 21, за осъждане на същата, на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 204, и сл. АПК, да заплати обезщетение в общ размер на 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева. С обжалвания съдебен акт- Решение № 172/01.02.2018 г. по адм. дело № 2208/2017 г. на Административен съд– Бургас е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С. Стефанов понастоящем в Затвора в [населено място], обезщетение в размер на 3 600 лв. за претърпени неимуществени вреди– преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИНСЗ за периода от 23.10.2012 г. до 23.10.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба– 09.08.2017 г. - до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата над 3 600 лева до пълния предявен размер на иска от 36 000 лева. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 3600 лева до пълния предявен размер от 36 000 лева НЕ Е ОБЖАЛВАНО, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. За да достигне до този резултат решаващият съд е преценил, че конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е настаняван ищеца в Затвора [населено място], както и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко денонощие. В тези помещения са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Намерил е, че тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве. След анализ на доказателствата е установил, че през по-голямата част от периода от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв. м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал средно с около 1, 30 кв. м., в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в същото помещение през съответния период. От събраните свидетелски показания е установил и това, че помещенията в Затвора [населено място] са били пренаселени и с ограничени възможности за проветряване и това, че ищецът е бил настанен в помещения с лишени от свобода – пушачи, а същият не е. В такава обстановка той не се е чувствал добре, оплаквал се е, бил е потиснат и затворен в себе си. По отношение доводите, за занижено медицинско обслужване и влошеното му здравословно състояние, съдът е намерил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение. Напротив видно от представената по делото медицинска справка, извлечение от здравния картон и от амбулаторния журнал, по време на процесния период ищецът е посещавал МЦ, като при необходимост е преглеждан от външни специалисти и са му предписвани лекарства. Преценил е, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Съдът като е взел предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Затвора [населено място], чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, е направил извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. От събраните доказателства адм. съд е установил още, че площта, която е обитавал ищеца в помещенията, в които е бил настанен през цялата част от времето е била с 1 или 2 кв. м. по-малка от минимално допустимия размер – 4 кв. м. Според съдът, площта на килията и пренаселеността едновременно водят до извода, че възможността за адекватно проветряване и осветляване е силно ограничена. Счел е, че изискването на закона за пряк достъп на светлина и свеж въздух до всяка част от помещението, при описаните условия е непостижимо. Решаващият съд е приел, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, но същият е частично основателен от гледна точка на неговия размер. Сметнал е, че предвид характера на деянието извършено, респ. допуснато от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, средно продължителния престой на ищеца в Затвора [населено място] за исковия период - от 23.10.2012 г. до 23.10.2017 г., който е около 5 /пет/ години, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения, справедливото обезщетение следва да е в размер на около 2 лв. на ден, т. е. 3 600 лв. за целия период. Обсъдил е, че се претендира присъждане на законна лихва за период, предхождащ производството по обезщетяването, поради което претенцията на ищеца за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 23.10.2012 г. до датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2017 г. е приел за неоснователна, а за периода от тази дата до окончателното изплащане на присъденото обезщетение е уважил. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора [населено място]. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решаващият съд правилно и законосъобразно е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в Затвора [населено място] не отговарят на нормативните стандарти и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.,) относно критерия за желателен стандарт за жизнено пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода в част от исковия период е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Бургас е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат – вида и характера на засягането. АС Бургас е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. В тази връзка неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение до неговия минимален размер. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 3600 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Продължителният период от 5 години, кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта- жизнена площ, осветеност, чистота на въздуха и хигиена сочат, че не следва да се определя по– нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Определената сума от 3600 лева, компенсира в пълен обем възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като отчита условията в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение