Решение № 2943 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 68/2015 г.

Решение № 2943 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 68/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол, чрез неговия пълномощник юрк. Мария Апостолова, срещу решение № 6796 от 11 ноември 2014 г., постановено по адм. д. № 8804/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-27-174/11 юли 2014 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация, "Комплект консулт" ООД със седалище гр. София, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Комплект консулт" ООД със седалище гр. София, с която е оспорена заповед № РД-27-174/11 юли 2014 г. на началника на ДНСК, с която е спряно за срок от една година действието на лиценз № ЛК-000262/25 ноември 2004 г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на строителен надзор. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Обжалваната заповед на началника на ДНСК е издадена на основание § 129, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед със съдържание като оспорената при наличието на посочените в законовата норма предпоставки: влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, което е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ и/или при упражняване на строителен надзор е допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. Тези условия в случая са изпълнени - по отношение на "Комплект консулт" ООД със седалище гр. София има влязло в сила наказателно постановление № БЛ-3-ДНСК-35/18 април 2013 г. на заместник-началника на ДНСК, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗУТ. При това положение, като е издал оспорената заповед, административният орган е изпълнил своето законово задължение. В случая без значение е срока на лиценза, чието действие се спира, или дали имуществената санкция е платена, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Същите съображения следва да се отнесат и към уваженото възражение по чл. 6 от АПК за нарушаване на принципа на съразмерност, който съдът е приложил неправилно, а освен това и с противоречиви мотиви. От една страна съдът се позовава на ЗУТ за неоснователност на претенцията на "Комплект консулт" ООД гр. София, че поради наличие на текущи и незавършени договори за строителен надзор не трябва да се спира действието на лиценза му, а от друга страна се аргументира в обратен смисъл с вредите, които ще понесат третите лица - страни по договорите за строителен контрол. Ако се приеме подобно тълкуване, това означава, че всеки може да се позове на облигационните си взаимоотношения с трети лица с цел да избегне законова санкция, а това противоречи на правния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. По отношение на констатираните нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 34, ал. 4 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд намира, че те не са от категорията на съществените. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е това, което създава вероятност фактите, които административният орган е приел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него право, да са неверни. Настоящият случай не е такъв, а освен това няма пречка да се направят възражения и да се вземе становище по фактите и в съдебното производство. С оглед горното подадената от "Комплект консулт" ООД със седалище гр. София жалба е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост решение, което ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва бъде постановено друго, с отхвърляне на жалбата срещу заповед № РД-27-174/11 юли 2014 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,