Решение № 9410 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2017 г.

Решение № 9410 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ж. от гр. П. против решение № 869/22.05.2017 г. по адм. д. № 1841/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу О. П. за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 36 000 лв. в резултат на незаконосъобразно Решение № 298 на Общински съвет- П., взето с Протокол № 13/01.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при Община "П.", отменено по съответния ред с Решение № 8270/05.07.2016 г. на ВАС. И. доводи за неправилност на решението поради неговата незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост. Претендират се разноски.

Ответната страна - О. П., представлявана от Кмета инж. И. Т., чрез юрк. Кинаева, и гл. юрк. Стоилов с писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа становище, че липсват касационни основания за отмяна на решението и жалбата е неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Административният съд е бил сезиран с предявени от Д. Г. Ж. срещу О. П. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на 36 000 лева, в резултат на незаконосъобразно Решение № 298 на Общински съвет - П., взето с протокол № 13/01.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при О. П., отменено по съответния ред с Решение № 8270/05.07.2016 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 7337/2015 г., както следва:

-Иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 16 000,00 лева, представляващи пропуснати ползи - разликата в размера на брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода 01.08.2013 г. - 05.11.2015 г. ако не бяха прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при О. П.;

• Иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева, изразяващи се в силни негативни емоции, довели до сериозно засягане на личността и достойнството на човека, а именно: страдания вследствие на засегнати чест и достоинство, възмущение, унижение и неудобство, чувство на гняв, огорчение и силно негодувание от подхвърлените в медиите намеци за достоинството на ищцата вследствие незаконосъобразния акт; професионално унижение и неудобство вследствие на неизвестността на причината за прекратяване на дейността й като кмет; душевни болки, преживян стрес, притеснения, емоционален шок и чувство за безпомощност от невъзможността да разбере защо е била поискана, съответно гласувана промяната в служебното й положение; отрицателни емоции и стресови състояния - нервно напрежение, безсъние, неспокойство и тревожност по време на висящността на процеса - 35 месеца от м. 08.201Зг. до отмяната на решението през м. 07.2016 г.; ограничаване на контакти с близки и приятели; отрицателно въздействие върху обществено-политическата дейност и лишаване от правото на пълноценно участие в Местни избори 2015 като кандидат кмет на Район "Западен" при О. П..

За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че О. П., с оглед правилото на чл. 205 АПК, не е пасивно легитимирана да е ответник по иск за обезщетение за вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно решение на Общинския съвет- П.. Според АС, О. П. не е възложител на работата (на административната дейност) на общинския съвет и не е следвало да бъде преценявана като субект на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По тези съображения, първостепенният съд е счел, че в случая липсва първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като липсва отменен административен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, респ. О. П. не е пасивно процесуално легитимирана да носи отговорност по иск за обезщетение за вреди, причинени от отменено незаконосъобразно решение на общинския съвет.

По- нататък в мотивите си административният съд е приел, че в случая претенциите на Ж. са за имуществени и неимуществени вреди, които тя е претърпяла вследствие оставането й без работа в резултат на уволнението, поради което последиците от отмяната на акта за прекратяване на трудовото правоотношение се уреждат от специалния ред за обезщетяване по чл. 225, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда. Според АС, в случая спорното правоотношение се обхваща от приложното поле на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, с оглед съществуването на начин на обезщетение при отмяна на акта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и в тези случаи следва да бъде изключено приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. така, в обобщение съдът е приел, че е налице специален закон- кодекса на труда и според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ следва да бъде приложен именно този специален ред.

Решението е частично неправилно- същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е частично необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Не може да бъде споделен извода на съда, че О. П. не е пасивно легитимирана като ответник по иска за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмененото незаконосъобразно решение на Общински съвет- П.. В случаите, в които се причиняват неимущестевни вреди в резултат на решение на Общински съвет, отменено впоследствие като незаконосъобразно, пасивно легитимираният ответник, който отговаря за причинените вреди, е именно съответната община.

В настоящия случай исковата претенция за неимуществени вреди правилно е била насочена срещу ответника- О. П., която съобразно чл. 14 от ЗМСМА е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може да отговаря по искове по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от с. з. искът следва да бъде предявен срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице (ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ). Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че О. П. не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от административната дейност на Общински съвет - П.. Правомощията на общинските съвети, като органи на местно самоуправление - са законодателно уредени в ЗМСМА, дадени в разгънат вид в Г. трета, като анализът на разпоредбите и по специално - разпоредбите на чл. 29а сочи, че общинските съвети, доколкото не са: юридически лица, нито първостепенен разпоредител с бюджетни средства - то те нямат правосубектност и не са пасивно легитимирани да носят отговорност за вреди, причинени от техни актове. Отговорност за административната дейност на общинските съвети следва да се носи от Общината. Същата е юридическо лице, със самостоятелен бюджет / чл. 14 ЗМСМА/. В този смисъл е и актуалната съдебна практика- така Решение № 9751/30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2011 г., решение № 1022/01.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15517/2014 г., като с приетото в тези съдебни актове е продоляно разбирането, възприето в цитираните от първостепенния съд решения. По тези съображения извода на административния съд, че О. П. не е материално- правно пасивно легитимиран ответник по спора относно претенцията на неимуществени вреди се явява необоснован и като такъв не се споделя от настоящата инстанция.

По тези събражения настоящият състав приема, че за първостепенния съд не е било налице основание да приема досежно претенцията за неимуществени вреди, че при наличието на обезщетение, определено от законодателя със специален закон, работника или служителя няма право на обезщетение за морални вреди на основание общия закон ЗОДОВ. За разлика от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл. 4 ЗОДОВ), който предвижда, че както за имуществените, така и за неимуществените вреди се дължи обезщетение, което се определя от съда по справедливост, Кодекса на труда посочва конкретния размер на обезщетението, без да уточнява вида на вредите, които то покрива. Обстоятелството, че получаваната от лицето основна заплата е възприета като величина за определяне на обезщетението, означава, че то покрива само имуществените вреди, поради което неимуществените вреди от незаконно прекратяване на служебното правоотношение могат да се претендират по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Доколкото в съдебното решение не са изложени мотиви по съществото на спора досежно тази част от спора, нарушение, което следва да бъде преценено като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, то и решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- П. в тази част. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните гласни доказателствени средства, като съответно във връзка с тяхната убедителност и интензитет на доказателствена стойност се произнесе и по основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път свидетелските показания на С. Г.- общински съветник, П. Ж.- съпруг на Ж. и на С. Е.- майка на Ж. Нарушението не може да бъде отстранено от касационният съд, тъй като би се накърнило правото на защита на оспорващата и тя би била лишена от една съдебна инстанция.

В останалата си отхвърлителна част съдебното решение е правилно. Правилен е изводът на административния съд, че претенциите на ищцата за имуществени вреди в размер на 16 000 лв., представляващи пропуснати ползи- разликата в размера на брутното трудово възнаграждение, което Желязкова би получила за периода 01.08.2013 г. - 05.11.2015 г., ако не са били прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при О. П., са неоснователни; тези отношения действително е следвало да бъдат уредени по специалния ред за обезщетяване по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

В конкретния случай по отношение на претеницията за имуществени вреди е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, в който е регламентирано, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Тоест, налице е специален ред за обезщетяване на вредите от незаконното уволнение (чл. 225, ал. 1 и 2 КТ), който изключва приложението на реда по ЗОДОВ.

За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че не намира опора твърдението на кастора за вътрешно противоречие в мотивите на обжалвания съдебен акт по съображения, че в мотивите му едновременно било прието както, че ответникът О. П. не е материално правно да отговаря по предявените искове, така също и че О. П. е именно юридическото лице, срещу което е следвало да бъде насочена исковата молба. Не се откриват такива взаимно изключващи се тези да са били възприети от първостепенния съд при постановяване на съдебния акт.

По разноските:

Неправилен е изводът на АС- П. за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Решението следва да бъде отменено в частта, в която Д. Ж. е осъдена да заплати на О. П. сумата 300 лв., възнаграждение за юрисконсулт. по тези съображения юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация не следва да бъде присъждано и за настоящата инстанция, независимо от потвърждаването на част от отхвърлителното решение. При този изход на спора в частта, в която същият бива решен по същество, на касатора разноски не следва да бъдат присъждани.

По отношение останалата част от спора и с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение