Решение № 283 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2009 г.

Решение № 283 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Т. Б. М. от гр. К., чрез пълномощника й адвокат С. М., обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 25.06.2009 г. по гр. д. № 236/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторката е осъдена да заплати на Т. С. М. стойността на извършените от последната в делбения имот подобрения, както следва: за преустройството на гаража в стая за живеене със санитарен възел - 1 650 лв., изолация на външни стени на етажа на къщата със стереопор и драскана мазилка - 1 650 лв., направа на два броя тераси - 300 лв., подмяна на дървена дограма с нова ПВЦ дограма - 765.50 лв. и направа на сачак на покрива - 140 лв. Поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено и вместо това тези искове бъдат отхвърлени. В писмен отговор Т. С. М., чрез пълномощника й адвокат Ем. Й., оспорва касационната жалба по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, действуваща чрез упълномощения адвокат, и е насочена против въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението от 12.02.2010 г. В него е прието, че е налице противоречиво произнасяне на въззивния съд по въпроса за легитимацията на касаторката, като приобретател на имота, за обезщетяване на извършени в него преди прехвърлянето подобрения, от начина, по който този въпрос е разрешен в представената съдебна практика - решение № 2* от 29.12.95 г. по гр. д. № 2926/94 г. на IV г. о. на ВС, решение № 21 от 22.01.98 г. по гр. д. № 446/97 г. на петчленен състав на ВКС и решение № 50 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 7/2001 г. на Бургаския апелативен съд. Горното е обусловило извод за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката в посочените по-горе решения на съдилищата, поради следното: Съгласно общото правило на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този принцип стои в основата на задължението за възстановяване на разходите за подобренията в съсобствения имот, извършени от единия съсобственик, които са предмет на разглеждане в делбеното производство при прекратяване на съсобствеността. Моментът на извършването им е релевантен за определяне на легитимирания да отговаря за тях съсобственик в имота, тъй като при последващо прехвърляне приобретателят заплаща тяхната цена, т. е. той не се е обогатил неоснователно за сметка на извършилия тези подобрения. Задължението за обезщетяването им е възникнало в лицето на бившия съсобственик, който е прехвърлил своята идеална част от имота. С оглед на това разрешение на релевантния за делото правен въпрос, обжалваното въззивно решение е частично неправилно. В него съдът е приел, въз основа на събраните свидетелски показания, че Т. М. обитава делбения имот със семейството си и е извършила претендираните от нея подобрения, с които се е увеличила стойността на имота в установения от техническата експертиза размер. Затова и съобразно дела си в съсобствеността касаторката й дължи половината от тяхната стойност. Въззивният съд не е обсъдил доводите на последната за момента на придобиване на идеалната част от имота - нот. акт № 16 от 12.12.2007 г. и момента на извършване на подобренията, предмет на молбата от 9.04.2008 г. от Т. М. за заплащането им, по реда на чл. 346 ГПК. Представени са писмени доказателства - фактури от 14.03 и 17.03.2008 г., установяващи подмяната на дограмата с ПВЦ на стойност 1 531 лв. и закупуване на материали за парова инсталация за отопление в размер на 1 377.32 лв. /издадени на името на съпруга на Т. М., видно от представеното удостоверение за граждански брак/. Направата на тези подобрения в имота през 2008 г. се установява от представените писмени доказателства, както и от свидетелските показания, установяващи подмяната на дограма и поставяне на парната инсталация, вкл. и показанията на свидетелите на касаторката са в подкрепа на обстоятелството, че такива подобрения са извършени в делбения имот от Т. М. Поради това и след като същите са извършени към момента, в който касаторката е придобила идеалната част от имота, то тя следва да заплати стойността им съответно дела си, с оглед на което въззивното решение в обжалваната част относно подмяната на дограмата е правилно. В останалата му обжалвана част досежно останалите претендирани подобрения, то е неправилно. По делото не е установено кога същите са извършени от ищцата по тези претенции Т. М., а тежестта да докаже това обстоятелство е на нейна страна. От показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод, че това е осъществено след 12.12.2007 г. /напротив, установено е по категоричен начин, че преустройството на гаража е от преди 8-9 години - показанията на св. М/, още повече, че и молбата й за заплащане на същите е от м. април 2008 г. /л. л. 10 и 11 от първоинстанционното производство/, поради което и при липса на писмени доказателства в тази насока, следва извод, че същите са направени преди касаторката да е придобила част от имота. Затова и същата не е легитимирана да отговаря за заплащане на половината от стойността им, тъй като не е налице неоснователно обогатяване в нейно лице, с оглед придобиване на имота след извършването им. Задължението за обезщетяване на подобрителя на имота е възникнало в лицето на праводателката на касаторката, бивш собственик на прехвърлената идеална част. Поради тези съображения въззивното решение е неправилно в частта му, в която касаторката е осъдена да заплати на Т. М. сумата 1 650 лв., представляваща стойността на преустройство на гаража в стая за живеене със санитарен възел, 1 650 лв. - стойността на направена изолация на външни стени на етажа на къщата със стереопор и драскана мазилка, 300 лв. - за направата на две тераси и 140 лв. - за направа на сачак на покрива, поради което и следва да се отмени и вместо това тези искове се отхвърлят, като неоснователни. В частта, с която е присъдена сумата от 765.50 лв. за подмяна на дървена дограма с нова ПВЦ дограма решението е правилно и следва да се остави в сила. Относно присъдената сума от 1 100 лв., представляваща стойността на паровата инсталация за отопление на етажа на къщата, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. С оглед изхода на спора ответницата по жалбата следва да заплати на касаторката разноски за настоящата инстанция съразмерно с уважената част на жалбата в размер на сумата 107 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във връзка с чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение