Решение № 6559 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2009 г.

Решение № 6559 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. министъра на правосъдието против Решение № 46 от 9.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1391/2009 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакването в касационната жалба е за необоснованост на оспорения акт и постановяването му в нарушение на материалния закон. Подробно са развити съображения за преклузивен характер на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, предвид императивността в редакцията на текста, специфичните изисквания, на които трябва да отговарят юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и техния статут, различните облекчения, които са определени за тях в специални нормативни актове, обстоятелството, че вписването им в регистъра в Министерството на правосъдието ги отграничава от останалите юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейността си в частна полза, като се подчертава целта на законодателя с въвеждането на регистрацията в Министерството на правосъдието държавата да осъществява контрол върху тяхната дейност. Искането е за отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата против Заповед № ЛС-04-59 от 15.01.2009 г. на зам. министъра на правосъдието. Ответната страна Сдружение "Лудогорика" не е изразила становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София град отменя Заповед № ЛС-04-59 от 15.01.2009 г. на зам. министъра на правосъдието, с която на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието. Безспорно установени са фактите, въз основа на които съдът приема, че сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение № 1 от 19.06.2007 г. на Окръжен съд - Разград по ф. дело № 375 по описа за 2007 г. и е определено за осъществяване на общественополезна дейност. На 19.12.2008 г. от името на сдружението е подадена молба с вх. № 3556 до министъра на правосъдието за вписване на обстоятелства по чл. 45 от ЗЮЛНЦ. Със заповед № ЛС-04-59/15.01.2009 г. зам. министърът на правосъдието отказва вписването в Централния регистър на сдружението, по съображения, че заявлението е подадено след изтичане на двумесечния срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Първоинстанционният съд тълкува разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЮЛНЦ във връзка с разпоредбите на чл. 45, ал. 4, чл. 37, ал. 2 и чл. 48 от ЗЮЛНЦ и чл. 49 от ЗЮЛНЦ и по аргумент за по -силното основание от текста, регламентиращ изчерпателно хипотезите, в които може да бъде постановен отказ за вписване, приема, че срокът по чл. 38, ал. 2 от ЗЮЛНЦ не е преклузивен. Определянето на срока като преклузивен според съда би означавало да се наложи санкция, която законът не предвижда, то не съответства и на целта на закона, насочена към установяване на благоприятни условия за дейността на юридическите лица с нестопанска цел. Касационният състав споделя съображенията и изводите в обжалваното първоинстанционно решение. Разпоредбата на чл. 37 вр. чл. 6 и чл. 13 от ЗЮЛНЦ свързва правосубектността на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност със съдебното решение, постановено в производство по реда на Глава петдесет и пета на Граждански процесуален кодекс, уреждаща вписването на юридическите лица. Вписването на образуването, преобразуването, обявяване в ликвидация и прекратяването на юридическите лица и другите подлежащи на вписване обстоятелства по чл. 595 от ГПК се извършва по силата на чл. 597 от ГПК въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице. Възникването, съществуването и прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предоставени на съдебната преценка за наличието на предвидените в закона предпоставки. Общественият интерес, с който е свързана дейността на тези организации, специфичните условия, при които е поставена дейността им, ползването от тях на съответни облекчения, обосновава необходимостта от публичност и контрол, за обезпечаването на които законодателят въвежда задължението за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ, намираща се в Раздел I Общи разпоредби на Глава трета от ЗЮЛНЦ, посветена на Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност въвежда задължение за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, да заявят за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 в двумесечен срок от вписването на определянето в съдебния регистър. Производството по вписването е уредено с нормите на чл. 45 от ЗЮЛНЦ, включени в специално посветен Раздел II на Глава трета - Централен регистър, Вписване в централния регистър. Съобразно ал. 1 на чл. 45 вр. ал. 3 на чл. 38 от ЗЮЛНЦ, условие за вписването в централния регистър при Министерството на правосъдието е вписването на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност в съдебния регистър и представянето на документите по ал. 2 на чл. 45 от ЗЮЛНЦ. На вписване подлежи юридическо лице, което вече е възникнало, но което, с оглед целта на своето съществуване, подлежи на специална регистрация. Основанията за отказ за вписване са изрично регламентирани в ал. 4 на чл. 45 от ЗЮЛНЦ и това са обстоятелството, че юридическото лице не е вписано като определено за извършване на общественополезна дейност или факта, че дейността му противоречи на закона. Разпоредбата на ал. 8 на чл. 45 ЗЮЛНЦ определя вписването като правопораждащ факт за правата на юридическите лица да ползват облекченията по чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, т. е. вписването има правно значение с оглед упражняване на специфичните права, които му предоставя законът, както и изпълнението на задълженията за представяне на информацията по чл. 46, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Разграничаването на фактическия състав на възникването на юридическото лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност от този на вписването в централния регистър при Министерството на правосъдието и наличието на изрична разпоредба, която урежда по изчерпателен начин основанията за отказ за вписване в регистъра, между които не е посочено пропускането на срока за заявяването на искането за вписване, налагат извод за инструктивен, дисциплиниращ характер на срока по ал. 3 на чл. 38 от ЗЮЛНЦ. Да се приеме становището за преклузивност на срока означава да се въведе основание за отказ, което не е предвидено в закона. Настоящият състав намира, че такова разрешение не съответства на волята на законодателя и ограничава правата на надлежно регистрираните юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност. Аргумент в полза на приетото съставът черпи и от разпоредбите на чл. 49 вр. чл. 48 от ЗЮЛНЦ, текста на чл. 42 и чл. 13 от ЗЮЛНЦ. Нормата на чл. 49 от ЗЮЛНЦ предоставя на юридическото лице, по отношение на което е заличено вписването на основание чл. 48 от ЗЮЛНЦ, възможност да заяви еднократно повторно вписване при условие това да се извърши не по - рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му, без това заявление да е ограничено със срок. Юридическо лице с нестопанска цел, самоопределило се за осъществяване на общественополезна дейност, както приема и административният съд, е лишено от разпоредбата на чл. 42 от ЗЮЛНЦ от възможността да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза. Същевременно, отказът за регистрация в централния регистър при Министерството на правосъдието не е посочен сред изчерпателно изброените в чл. 13 на ЗЮЛНЦ основания за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел, в това число това, определено за осъществяване на общественополезна дейност. Изложеното обуславя извода на касационния състав за неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - София град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение