Решение № 10116 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х., гражданин на Сирия, срещу чрез процесуалния представител адвокат Я. Славов от ХАК срещу Решение 4670/ 07.05.2025г., постановено по административно дело 868/ 2025 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.Счита изводите на адм. съд за неправилни, поради това, че са налице предпоставките на чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на решението на административния съд и да се върне делото за ново разглеждане или да се постанови вместо него друго по съществото на спора. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли, да се остави в сила първоинстанционното Решение 4670/ 07.05.2025 г. на АС Хасково, като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, като в подкрепа на това представя писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Х. Х. Х., гражданин на Сирия, против Решение 2528/ 14.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. АС Хасково е преценил, че жалбата, с която е бил сезиран е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Същевременно била редовна, тъй като отговаряла на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Според решаващият съд, адм. орган се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение 2528/ 14.03.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила. Според адм. съд не се констатирали при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното адм. решение не противоречало на материалноправни разпоредби на закона и било в съответствие с неговата цел. В този смисъл правилно административният орган бил преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Х. Х. Х. за предоставяне на статут на бежанец се явявал законосъобразен. Според решаващият съд на следващо място, правилно било прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка посочил, че в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава било сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, заради нестабилното положение, военните действия и лошите условия за живот. Семейството му баща и двама братя работят в Саудитска арабия, но се завръщат в Сирия. Майка му, едни брат и две сестри живеят необезпокоявано в Сирия. Няма данни или твърдения, те да са изложени на опасност. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото дело справки от 21.07.2025г. и от 30.09.2025г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Подобряват се външните политически отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра трудова и социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,