Решение № 205 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 267/2009 г.

Решение № 205 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 267/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 592 от 09.06.2009 г., по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 32 от 10.04.2008 г. постановено по гр. д. № 1156/2007 г. на Софийски градски съд, IV, "Г" отделение по касационна жалба на "П" А., гр. София. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г. о. е приел, че повдигнатия от касатора материалноправен въпрос относно изискванията, обуславящи правилното приложение на нормата на чл. 193 КТ, е решен в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Съгл. т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, основанието следва да се преквалифицира в това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че поисканите от ответника по касация В. М. обяснения, не са дадени в рамките на дисциплинарното производство, поради което е прието, че изискването на чл. 193 КТ не е било спазено и само на това основание дисциплинарното уволнение е било отменено. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените от В. В. М. искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 КТ и чл. 128 КТ, бъдат отхвърлени. Ответникът по жалбата В. В. М. от гр. Р. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между ищецът - ответник по касация в настоящото производство и "П" А., гр. С. е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността "П" в търговски обект "Б" - гр. Р. Със заповед № 22-6/8 от 12.05.2006 г. на Изпълнителния директор на "П" А., на осн. чл. 186 КТ във вр. чл. 187, т. 3,10 и чл. 188, т. 3 КТ на В. В. М. е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" като заповедта е връчена на 16.05.2005 г. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за това, че в периода от 12.01.2006 г. до 08.03.2006 г., служителят е извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължението за измерване на горивата при приемане и предаване на смените, неполагане на подпис в "Приложение" № 3 - Книгата за предаване и приемане на горивата от смените - отклонение от изискванията, по р. 4.5 "Правила за контрол на количествата на горива в бензиностанцията от Правилника за управление на бензиностанциите. Посочено е, че с неизпълнение на задълженията за редовно водене на отчетността, са били създадени предпоставки за прикриване на извършеното смесване на горива през м. февруари 2006 г., причинило имуществени вреди на работодателя - спиране на продажбите в обекта на бензин А 95 Н и ЕДГ през м. март за изтегляне на горивата с влошени показатели, както и, че описаните нарушения са установени от компетентни длъжностни лица в докладна записка вътр. № 1* от 22.03.2006 г. Въззивният съд е приел, че така наложеното дисциплинарно наказание е незаконно, доколкото не е спазено изискването на чл. 193 КТ за искане на обяснения. Приел е, че за да е налице изпълнение на това изискване, е необходимо искането, респективно получаването на обясненията, да е реализирано в хода на дисциплинарно производство - тоест субекта на дисциплинарната власт да е узнал за нарушението и обясненията да са изискани и дадени пред него. Прието, че част от документите, съдържащи данни за извършеното нарушение не са входирани, поради което не може да се приеме, че са били депозирани в дружеството и че са станали известни на субекта на дисциплинарната власт. Същевременно входираните документи: докладна записка вътр. № 1491/22.03.2006 г., писмо за влошено качество на горивата на обект 6104, гр. Р., вътр. № 1491/22.03.2006 г., доклад вътр. № 1798/16.04.2006 г., резултати от инвентаризация от 24.03.2006 г., са с дата след искането за обяснение- 21.03.2006 г.. С оглед на това съдът е направил извод, че, обясненията не са направени в хода на дисциплинарното производство. Посочено е също така, че обясненията са искани от регионален мениджър като по делото липсват доказателства за възлагане на това правомощие от законния представител на работодателя. С оглед на тези решаващи съображения, въззивният съд е приел, че изискването на чл. 193 КТ не е спазено и само на това формално основание е отменил наложеното дисциплинарно наказание. Това виждане е в противоречие със становището на ВКС, изразено при решаване на подобни казуси. Според него императивното условие, изразено в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ се свежда до изискването искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание, което предполага, че обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието. Разширителното тълкуване на нормата на чл. 193 КТ, в посока на това дали обясненията са дадени в рамките на дисциплинарното производство и дали работникът или служителят е имал знание, че се намира в такова производство, не намира опора в закона, тъй като КТ не съдържа регламентация на дисциплинарно производство. В този смисъл са решение № 440/04.07.2002 г. по гр. д. № 784/2001 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 205/08.04.2004 г. по гр. д. № 1235/2002 г. на III г. о. на ВКС. Настоящият състав намира това разбиране за правилно като счита, че в случая обясненията са поискани и дадени след установяване на дисциплинарното нарушение, по повод на което е наложено дисциплинарното наказание: В докладна записка, с вътр. вх. № 1491/22.03.2006 г. на Регионален мениджър Н. П., посочена в уволнителната заповед, се съдържат данни, че на 08.03.2006 г. по сигнал от А. А. - клиент на "П", е установено, че проблема с ползвания от него автомобил е в следствие на горивото заредено на обекта, където е работил В. М. / ТО 6104/. Посочено е че на 16.03 2006 г. са излезли резултатите от пробата на бензин А95Н, взет от резервоара на ТО 6104, която е показала влошено качество. По делото е представено и издаденото от "Н" ЕООД анализно свидетелство от тази дата, установяващо отклонението в параметрите на бензин А 95Н. Посочено е, че на същата дата продажбите на този бензин е била спряна. Обстоятелство, което се потвърждава и от доклада на регионалния мениджър до Директора на "У" на "П" А. с вътр. входящ № 1798/06.04.2006 г. Въз основа на направен анализ на доставките на горива, в докладната е направен извод, че вероятното смесване е осъществено на 05.02.2006 г. и на 19.02.2006 г. тъй като на тези дати са получавани едновременно бензин А 95 Н и ЕДГ / дизелово гориво/ и е било възможно компенсирането на единия вид гориво с другия. Посочено е, че на дата 05.02.2006 г. горивото е било приемано от служителя Л. И. - /също дисциплинарно уволнен /, а на 19.02.2006 г. от В. М. Тези писмени доказателства не са били оспорени. Безспорно е, че именно по повод инцидента на 08.03.2006 г. е извършено разследване на качеството на горивото, продавано от обекта, в който ответникът е изпълнявал трудовата си функция и е извършена проверка относно правилното водене на Приложение № 3 - Книга. за предаване и приемане на горивата от смените и спазване на изискването за задължително мерене на горива при приемане и предаване на смените. С оглед на това и отправеното на 21.03.2006 г. искане за даване на обяснения се отнася, както за допуснато смесване на горива, така и относно неизпълнението за задължението за мерена на горивата при приемане и предаване на смените и коректното им отразяване. Следователно обясненията по чл. 193 КТ са поискани и дадени след откриване на нарушението и преди налагане на дисциплинарното наказание с уволнителната заповед от 12.05.2006 г. Не може да бъде споделен и извода на въззивната инстанция, че изискването на чл. 193 КТ не е спазено, доколкото обясненията не са поискани и дадени пред субекта на дисциплинарната власт, а пред регионалния мениджър. Същественото е, че обясненията са дадени и адресирани до този субект. В този смисъл е изразеното становище в Решение по касационно дело № 618/2007 г. на Софийски апелативен съд, което настоящият състав намира за правилно. Неоснователни са и наведените в исковата молба доводи, че работодателят не е поискал обяснения по всички посочени в уволнителната заповед нарушения. На практика посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са две: за това, че в периода 12.01.2006 г. до 08.03.2006 г. служителят не е изпълнявал задължението си за измерване на горивата при приемане и предаване на смените, и че през същия период не е полагал подписа си в Приложение № 3"Книга за предаване и приемане на горивата от смените, което е в отклонение на изискванията по р. 4.5 от "Правила за контрол на количествата на горива в бензиностанцията" от Правилника за управление на бензиностанциите. В останалата част от мотивите на заповедта са посочени последиците от тези дисциплинарни нарушения. За визираните в заповедта нарушения са поискани обяснения. Дадените обяснения на практика съдържат признаване на визираните дисциплинарни нарушения. Същите не дават основание да се счита, че служителя не е бил наясно какви нарушения му се вменяват и кога същите са били извършени. Без значение е обстоятелството дали посочените в заповедта за уволнение докладни с вътр. вх. № 1491/22.03.2006 г. не са му били предоставени, доколкото направените в тях констатации не са били оспорени в процеса. Извършените нарушения са тежки предвид техните последици - създаване възможност за смесване на горива, и злоупотреби, уронване престижа на работодателя, злепоставяне интересите на клиентите, последици които са били установени в процеса. Нарушенията правилно са квалифицирани по чл. 187, т. 3 и 10 КТ. Предвид изложеното, наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е законосъобразно. Като е стигнал до обратните правни изводи, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените от В. В. М. искове по чл. 344, ал. 1 и 2КТ, бъдат отхвърлени. В частта, в която въззивният съд частично е уважил предявения иск с пр. осн. чл. 128 КТ, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила по изложените в него съображения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.