Решение № 5814 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2017 г.

Решение № 5814 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., против решение № 248/29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 111/2017 г. по описа на Административен съд С.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Решението на административния съд е постановено при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначалното решение и връщане на делото от Върховния административен съд със задължителни указания по прилагане на закона. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "К." ЕООД против заповед № РД-0741/29.08.2016 г. на кмета на община С., с която е отказано изработването на ПУП - Предложение за изменение на подробен устройствен план - план за застрояване УПИ XII - Обществено обслужване кв. 159 по ПУП на гр. С.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, административният съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, съобразно насоките на ВАС, е достигнал до верни правни изводи. При установените по правилата на доказване в чл. 170 АПК факти, в т. ч. СТЕ, и анализ на релевантната правна уредба - чл. 32 ЗУТ и чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г., са изведени обосновани заключения за незаконосъобразност на издадената от кмета на община С. заповед. Решаващият съд е извел верен извод за незаконосъобразност на мотивите в оспорения административен акт и относно приложението на чл. 43, ал. 1 ЗУТ (изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.). Според разпоредбата в приложимата редакция за нови сгради необходимите места за гариране и/или паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот. В случая исканото изменение на ПУП-ПЗР касае надстрояване, а не нова сграда, поради което посоченото изискване не може да намери приложение. Неотносима към случая е и цитираната в заповедта разпоредба на чл. 38, ал. 9 ЗУТ (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), която към момента на подаване на молба вх. № 26-171-/14.10.2009 г. и на последващата молба рег. № УТ002270/22.11.2011 г. от "К." ЕООД за исканото изменение, не е съществувала. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав