Решение № 4419 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2019 г.

Решение № 4419 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Р. Николова – Даци – Р", [населено място] против решение № 222/7.10.2019 г., постановено по адм. дело № 106/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-19-КН-1/12.02.2019 г. на началника на РО "НСК" – Кюстендил при РДНСК – Югозападен забраняваща ползването на неприетия по установения ред строеж: "Бензиностанция", находящ се в УПИ XXX, кв. 30, в гр. Бобов дол, ул. "Юрий Гагарин" № 13, предназначен за обществено и делово обслужване по плана на гр. Бобов дол. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответникът началник на РДНСК – Кюстендил към ГД "Строителен контрол" оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видът и характеристиката на процесния обект са установени правилно въз основа на събраните доказателства и задълбочената им преценка от съда. От неоспореното от страните заключение на вещо лице се установява, че процесният обект представлява модулно съоръжение, което е поставено върху бетонова настилка, която е част от общата настилка в имота. Състои се от надземен резервоар и бензиноколонка, монтирани върху метална рамка. В случая правилно административният орган е преценил, че се касае за строеж I-ва категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ и чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежите от тази категория подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. За процесния строеж не се твърди и доказва издаването на разрешение за ползване. В редовно съставен и надлежно съобщен констативен акт от 29.01.2019 г. е констатирано, че към датата на проверката строежът се ползва по предназначение бензиностанция. Тези констатации не са оборени от касатора и правилно административният съд приема, че са налице кумулативните условия на чл. 178, ал. 5 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не е възприел довода в жалбата, с която е сезиран и не е изследвал въпроса за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Доводите в тази посока, изложени в касационната жалба са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция на ВАС, тъй като при проверката на законосъобразността на акта от съда не се установяват твърдените нарушения. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,