Решение № 168 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6534/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение23.02.2009 г.докладчик Жанета Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 8.10.2007 г. по гр.д. № 486/2007 г.
Мотиви
Решение № 168 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6534/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. П. П. О. от с. А. обл. Пазарджик чрез своя процесуален представител а. Г е обжалвал решението на Пазарджишкия окръжен съд от 8.10.2007 г. по гр.д. № 486/2007 г. в частта в която е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 14.12.2006 г. по гр.д. № 1596/2005 г. С това решение районният съд го осъдил да заплати на Ц. С. О. сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от непозволено увреждане неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 14.01.2005 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 215.50 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Окръжния съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Оплакванията са неоснователни. Ответникът по първоначалния иск-касационен жалбоподател е причинил болка, страдание и дълго лечение на съпругата му по това време Ц. С. През нощта на 13 срещу 14 януари 2005 г. между тях възникнал скандал и той по най- първичен и груб начин се опитал да разреши противоречията между тях-като нанесъл удари в областта на лицето и устата и й причинил увреждане на долния и среден лицев етаж. Бил счупен втори долу в ляво зъб - счупване до нивото на венеца, бил разклатен първия долу от трета степен зъб и почти избити - четвърта степен първи в ляво долен резец, пукната долна челюст с кръвонасядане и разкъсно контузна рана на долната устна, кръвонасядане по брадата и около очите. В резултат на ударите съпругата паднала на земята и там в това състояние и с кръв по лицето и гърдите я намерила дъщеря им Н. С. О. "мама беше на земята цялата в кръв". Решаващият съд се е обосновал в крайните си изводи именно с показанията на детето на страните и тези на семейството на брата на съпругата, дошли да й помогнат от съседно село - С. и Н. Т. Свидетелските показания на гостите на семейството вечерта на скандала - Г. К. и И. К., пристигнал от София в село А., където живеело семейството на страните, са били предпазливи и заобикалящи главния въпрос-дали мъжът в къщата е биел жена си. Били са единодушни, че не е видял да я удря /св. Георги К./ и че не е разбрал, че има счупени зъби и че нещо я боляло /св. Илия К./ Но всички са признали че през нощта на 14.01.2005 г. жената с детето отишла в дома на брат си в съседното село уврежданията са потвърдени от медицинското свидетелство издадено след три дни - от 17.01.2005 г. и след това от стоматологичната експертиза. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът приел че е налице деликт-непозволено увреждане и че съгласно чл. 45 ЗЗД този който го е причинил виновно е длъжен да поправи вредите. Размерът на обезщетението от 3 500 лева е съобразен с физическата и психическа болка и страдания, преживяни от ищцата. Освен от преките удари, тя е преживяла и унижението в присъствие на чужди хора да я бие съпруга й и детето им да присъства на грозните сцени и да я вижда в това състояние.-"Баща ми я е ударил и продължаваше да я удря, дърпа я из цялата стая, скубеше я, удряше и юмруци в лицето". Преживяла е и страха за живота на детето и своя от заплахи на П. П. О.,"че ще изкарам пушката, ще ви изтрепя, мразя ви". Размерът е съобразен с конкретния случай и с общоприетите критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оплакванията за недоказаност на извършеното деяние и за завишен размер на присъденото обезщетение, са несъстоятелни. Като краен резултат решението на Окръжния съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното, Върховният касационен съд