Решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1152/2011 г.

Решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпили са касационни жалби от Н. агенция по приходите/Н./, чрез П. В., експерт по приходите с юридическа правоспособност и от [фирма] [населено място], чрез адвокат М. И., срещу решение № 301 от 16.06.2011 г. по в. т. д. 489/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, трети състав, с което е потвърдено решение № 72 от 18.02.2011 г. по т. д. № 101/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ТК, с което по молба на кредиторите: П. И. С. и присъединилите се на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ Франсишко М. К. и В. М. М., на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производството по несъстоятелност за касатора-длъжник [фирма] и е определена началната дата на неплатежоспособността-15.02.2010 г. чрез датата на последното плащане към кредитора [фирма]. Пловдивският апелативен съд е приел, че молителят П. С. се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелността с представените по делото изпълнителни листове, издадени на въз основа на несъдебно изпълнително основание/чл. 237, чл. 242 и чл. 249 ГПК, отм./ за сумите 540 000 лв. и 50 000 лв. Молителят В. М. се легитимира като кредитор за сумата 124 000 лв. на основание задължение на ответника, произтичащо от сключен по между им на 20.01.2009 г. договор за заем, за което вземане няма данни да е погасено, а молителят Франсишко К. - с издадения в негова полза на 08.12.2009 г. за сумата 2 500 000 лв. запис на заповед и поради недоказване от страна на длъжника на връзката между абстрактното с каузалното правоотношение. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като съдът е отказал да назначи исканата експертиза, поради което делото е останало неизяснено за действителното му икономическо състояние. Подържа, че неправилно е определена началната дата на неплатежоспособността, липсва активна легитимация за кредитора Франсишко М. К., защото издаденият в негова полза запис на заповед от 08.12.2009 г. за 2 500 000 лв. е нищожен, поради липса на свързано с него каузално правоотношение. Касаторът навежда доводи, че в производството по несъстоятелността не важи преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК Касаторът Н. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Установените от вещото лице показатели на ликвидност, доказват, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност преди установената от съда начална дата на неплатежоспособността- датата на последното плащане. С определение № 252 от 30.03.2012 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по касационната жалба на [фирма] за произнасяне по въпроса за приложимостта на преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по несъстоятелността, при наличие на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по касационната жалба на Н. само по въпроса дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника. Подържаното допълнително основание за достъп до касация може да се квалифицира като такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационните жалби са основателни. Неправилно Пловдивският апелативен съд е приложил преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, разширяваща служебното начало в производството по несъстоятелността, се явява специална по отношение нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Изводите на Пловдивския апелативен съд са направени в противоречие с Решение № 153 от 23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, I Т. О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР1-2010-ОСГКТК. С него е прието, че преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК не се прилага в производството по несъстоятелността, с оглед нуждата в това производство да бъде съобразена динамиката в търговските отношения. Това становище на ВКС се споделя напълно от настоящия състав, защото съгласно специалната норма на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ в производството по несъстоятелност съдът може дори по свой почин да установява факти и да събира доказателства. Засиленото служебно начало е приложимо и за двете съдебни инстанции. Основателна е и касационната жалба на Н. в частта за определяне началната дата на неплатежоспособността. Отговорът на поставения въпрос как следва да се определя началната дата на неплатежоспособността произтича от съотношението на понятието "спиране на плащанията" към понятието "неплатежоспособност", като предпоставка за откриване производството по несъстоятелност. Спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване производството по несъстоятелността. Спиране на плащанията към определен период представлява проявление, обективиране на невъзможността на длъжника за плащане, която е станала известна на кредитора. Въведената с нормата на чл. 608, ал. 2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията, представлява само средство за разместване на доказателствената тежест при установяване на основния факт дали длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Материалноправната предпоставка за О. е настъпването на неплатежоспособността -чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ. Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл. 608, ал. 1 ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане, за погасяване задължения към всички кредитори, което следва да се установи и чрез коефициентите за ликвидност, финансова автономност и др. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, поради което съдебната практика не може да въведе правило, без да е определено в закона, за определяне на началната дата на неплатежоспособността нито чрез датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното на последното погасяване на задълженията погасяване на задълженията на длъжника. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Ето защо за определяне началната дата на неплатежоспособността не е нужно да се изследва икономическо състояние на длъжника към всяко едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ. Или на поставения от Н. въпрос следва да се отговори, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. Трайно установена е съдебната практика, която се споделя и от настоящия състав, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразено общото икономическо състояние на длъжника - вж. посоченото от касатора решение № 481 от 10.04.2002 г. по т. д. № 1521/2003 г. на I Т. О. и служебно известното на съда решение № 275-03.04.2006 г. по т. д. № 26/2006 I Т. О. и др. И тъй като Пловдивският апелативен съд е възприел за правилни изводите на окръжния съд за определяне на началната дата на неплатежоспособността чрез последното плащане към доставчика [фирма], без съдът да се произнесе дали има спиране на плащанията към по-ранна дата, като израз на влошеното икономическо състояние на длъжника, обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 1 ГПК ще следва да бъде отменено при това изцяло с оглед изложената по-горе основателност и на касационната жалба, подадена от длъжника [фирма]. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато на Пловдивския апелативен съд за извършване на необходимите процесуални действия за установяване на общото икономическо състояние на длъжника, както и за определяне на началната дата на неплатежоспособността, като обективен израз на влошеното му икономическо състояние, довело до невъзможността за плащане. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд