Решение № 1592 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Асет Съпорт Сървисис" ЕООД, ЕИК 201340837 чрез адв. Серев против Решение 8497 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 2958/2024 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Решение рег. 32-395166/17.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административният орган правилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението, както и на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници" чрез юрк. Сърбинска, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е повторно, след като с Решение 3225/18.03.2024 г. по адм. д. 8937/2023 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 3452 от 29.05.2023 г. постановено по адм. дело 11311/2022 г. по описа на АССГ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на съдебен контрол при повторното производство пред АССГ е законосъобразността на Решение рег. 32-395166/17.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници", с което са извършени корекции в данните на митническа декларация МД MRN 19BG002002021192R3 от 12.12.2019 г. и са определени дължими за досъбиране суми, в общ размер на 5 942,28 лева както следва: мито в размер на 1 856,96 лв. и ДДС в размер на 4 085,32 лева. От фактическа страна е прието за установено, че на 12.12.2019 г., с митническа декларация с MRN 19BG002002021192R3 Асет Съпорт Сървисис ЕООД е декларирало за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение автомобил: марка CADILLAC, шаси 1GYFZFR44KF180330, 1660кг. бруто и нето, държава на износ САЩ, деклариран произход САЩ, с обща фактурна стойност 19 000 USD, при курс за един щатски долар 1,76854лв., условие на доставка CFR Варна, продавач на стоката е американското дружество EAUSA LLC, САЩ. С писмо с per. 32- 236499/22.07.2021 г. и писмо от ЦМУ 32- 273997/26.08.2021 г. до САЩ при последващата проверка на декларираната митническа стойност на стока 1 /МД/ MRN 19BG002002021192R3/12.12.2019 r. на основание Спогодба между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации е отправено искане за съдействие. С писмо с per. 32-201098 /17.06.2022 г. по описа на ТД Митница Варна и писмо с per. 32-177817/01.06.2022 г. по описа на Агенция Митници - ЦМУ се установява, че Американската служба е представила на българските митнически власти електронна информация за износ /Electronic Export Information (EEI)/ от системата на службата, за изнесени от САЩ автомобили, като е посочено, че EEI е еквивалентът в САЩ на декларацията за износ в ЕС и съдържа данни за декларираната при износа стока. В предоставената от американските митнически служби информация за изнесени от САЩ и внесени на територията на Република България автомобили фигурира и процесният автомобил: CADILLAC, шаси 1GYFZFR44KF180330. Посочено е още, че износител на стоките е EAUSA LLC, САЩ, с посочена цена на износ 29 500 USD. С писмо с рег. 32-233077/12.07.2022 г. на ТД Митница Варна, са изискани допълнителни документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент /ЕС/ 952/2013. В отговор на 22.07.2022 г. за доказване на декларираната митническа стойност дружеството е представило споразумение за покупка на автомобила, коносамент за транспорт от пристанището във Флорида до пристанище Варна, фактура, издадена на 16.12.21 г. за извършени товаро - разтоварни дейности, платежно нареждане за стойността по споразумението, банково извлечение от м.10.2019 г. за извършени преводи към продавача американското дружество EAUSA LLC, извлечение от счетоводна сметка и служебна бележка. Със съобщение по реда чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо рег. 32-333751/04.10.2022 г., Асет Съпорт Сървисис" ЕООД е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на декларираната стока. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното в настоящото производство решение приемайки, че митническата стойност на лекия автомобил е тази посочена в електронната информация за износ. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в производството, приключило с издаване на оспорения акт. Според административния съд, в конкретния случай, поради това, че породените в резултат на извършената проверка по линия на международното сътрудничество съмнения по отношение на декларираната митническа стойност, не са били разяснени, след като са били доведени до знанието на вносителя, административният орган правилно и обосновано е приел, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, същата не следва да се определя въз основа на метода на договорната стойност. Съдът е приел, че с цел определяне на митническата стойност на процесния автомобил, аргументирано административният орган е разгледал всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обосновал извод, че същите са неприложими, административният орган правилно и законосъобразно е счел, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. Правилно, според съда, административният орган не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената електронна информация за износ, съставена от износителя, поради което и решението с което са определени за досъбиране мито и ДДС е законосъобразно. При тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу оспорения акт. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията дадени с отменителното Решение 3225/18.03.2024 г. по адм. Д. 8937/2023 г. по описа на ВАС като е разпределил и указал доказателствената тежест на страните. При извършената преценка за материална законосъобразност на оспореното решение първоинстанционният съд правилно е определил основните спорни въпроси: спазени ли са административно производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт; обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74, § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74, § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то остойностяването се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Доколкото при митническото остойностяване на стоките приоритетна преди всичко е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да съберат или да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след преценката на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай, правилно административният съд е приел за обосновани съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба на САЩ за митническа и гранична защита, чрез аташето на службата в София, е относно декларирана в износната МД цена на автомобила 29 500USD която надвишава цената, посочена в приложения от вносителя към МД за внос търговски документ 19 000 USD. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от Спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази Спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. С оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на декларираната цена, следва да се приеме, че информацията в декларацията за експорт обосновава съмнения по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемане на декларираната стойност. Неправилни, обаче, са изводите на административния съд за законосъобразно приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Противно на изводите на административния съд, в случая от страна на органа не е мотивирана неприложимост на чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническият орган банкетно е изложил мотиви, според които липсва информация за внос за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви във всяко отношение или имат подобни характеристики. При горните твърдения, митническият орган е следвало да посочи в кои база данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза е извършена справка и да представи доказателства за извършената справка, което в случая не е сторено. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Без ангажиране на доказателства, а само посочване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента не е открита информация за "идентични" и "сходни" стоки, не е достатъчно да се мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Следователно, в случая недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Неправилен е и извода на първостепенния съд, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са "подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. Както е разяснено в същото Решение на СЕС, "Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22)", и че "митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности", в който смисъл "методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29-30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс". В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Не на последно място, следва да се посочи, че в случая митническият орган е изложил съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с данни, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, но като краен резултат при определяне на митническата стойност на употребяваните автомобили е взета предвид посочената продажна стойност в износните декларации. Или по начина по-който е определена митническата стойност, всъщност се достига до извод, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Като е достигнал до различни прави изводи, и е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на митническия орган. От страна на касатора не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,