Решение № 13050 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф.А.Ф. Риъл Естейт 2007 ООД, ЕИК 175365747, чрез пълномощник адв. Христова, срещу Решение 23804 от 10.07.2025 г. постановено по адм. дело 5086 от 2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт СФД23-РД-77-220/20.12.2023 г., издаден от Е. Костадинов - Началник отдел Ревизионен контрол при СО и Т. Райкова - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение СОА24-РД28-10/15.03.2024 г. на Кмета на Столична община. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в хода на съдебното производство са предоставени единствено косвени доказателства за предоставяне на услугите по 62 от ЗМДТ. Счита, че фактическото извършване на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се установява. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел подходът за изчисление на отчетната стойност като основа за ДНИ и ТБО. По подробни изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична община, представляван от юрк. Дакова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение 4342 от 28.04.2025 г., постановено по адм. дело 1678/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение 23660 от 15.11.2024 г., постановено по адм. дело 4089/2024 г. по описа на АССГ, с което процесният РА е обявен за нищожен, и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт (РА) СФД23-РД-77-220/20.12.2023 г., издаден от Е. Костадинов - Началник отдел Ревизионен контрол при СО и Т. Райкова - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение СОА24-РД28-10/15.03.2024 г. на кмета на Столична община. С обжалваното решение съдът е отменил РА в частта, с която е определена ТБО и лихви за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за целия процесен период 01.01.2018 г. 31.12.2022 г. и е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част. Предмет на касационно оспорване е само решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, като в частта, с която е отменен РА, е влязло в сила. От фактическа страна съдът е установил, че задълженията за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2018 година до 31.12.2022 година са в общ размер на 37 185,48 лева главница и лихви, като те са установени във връзка със собствените на жалбоподателя два поземлени имота ПИ с идентификатор 68134.1503.751 и ПИ с идентификатор 68134.1503.778, находящи се в Столична община, р-н Искър, кв. 9. Административният съд е анализирал фактическата обстановка и е отделил спорното от безспорното, като е приел, че имотите са собственост на жалбоподателя. Счел е, че оспореният РА е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Според съда РА е издаден в изискуемата писмена форма, като са изложени фактически и правни основания за издаването му. Посочил е, че въпросът за валидността на РА е решен с отменителното решение на ВАС. Изложени са подробни мотиви относно законосъобразното приемане от страна на данъчните органи на отчетната стойност на имотите, като основа за ДНИ и ТБО. Позовал се е и на назначената и приета по делото ССчЕ. Според съдебния състав услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално предоставяна в района на процесните поземлени имоти. Съдът е приел и ТБО по отношение на услугата за ползване на депо за битови отпадъци за законосъобразно определена. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА в обжалваната част. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е и правилно постановено. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха могли да доведат до различен резултат по делото. При постановяването на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания, че ДНИ и ТБО на процесните имоти са определени въз основа на отчетната стойност на имотите. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е декларирал процесните поземлени имоти с отчетна стойност от 509 454,59 лева. Данъчната оценка за всяка от ревизираните периоди 2018 2022 г. е в размер на 33 298, 50 лева. Съгласно чл. 21 ЗМДТ задължението за ДНИ е определено върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност (по декларираните от дружеството данни) на имотите. Правилото за определяне на размер на дължимата ТБО е установено в чл. 67 от ЗМДТ, посочващ начина на определяне размера на таксата за битови отпадъци, като в случай че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, то ТБО се дължи по другите два компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания. В случая съдът е взел предвид предназначението и разположението на имота при определяне на задълженията на дружеството, както и ангажираните доказателства за реално предоставяне на въпросните два компонента на услугите, съобразил е изцяло и приетите по делото съдебни експертизи, които правилно и обосновано са кредитирани изцяло. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния РА, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, като такова следва да се присъди в размер на 2 559 лв. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В процесния случай юрисконсултско възнаграждение се определя и присъжда на основание чл. 161 ДОПК съгласно приложимата нормативна уредба. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на правния спор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,