Решение № 841 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2014 г.

Решение № 841 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД, ЕИК 131476411, със седалище в гр. София, бул. "България" № 51, представлявано от Александра Михова - прокурист - чрез процесуалните й представители адв. Иванова и адв. Метанова, против решение № 1811 от 20.03.2014 г., постановено по адм. дело № 7302/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 501 от 18.06.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество твърди, че не са осъществени материалноправните предпоставки за разпореденото временно спиране доставянето на стоката по чл. 88, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалният си представител ст. юрк. Димитрова, в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, за установено следното: във връзка с жалба на потребител закупил този артикул е извършена проверка в магазин на дружеството, като резултата от проверката е отразен в приложения по делото констативен протокол № К-0133118/23.04.2013 г. Взети са проби от продуктите и е указано на дружеството да представи документи за произход на стоките, както и такива удостоверяващи извършването на дейности по оценка на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по приложимия към този момент стандарт БДС ЕN 1888:2012. В проведеното пред административния орган производство жалбоподателят е представил Test Report № GZHGR2009024529/18.09.2009 г. за изпитване на детска количка модел D202G-В за съответствие със стандарт AS/NSZ 2008:2000, който е приложим за Австралия и е неотносим към европейските стандарти за безопасност, поради което не опровергава констатациите на административния орган. Предвид липсата на доказателства за съответствие на стоката с приложимия стандарт БДС EN 1888:2012 "Изделия за отглеждане на малки деца. Детски колички. Изисквания за безопасност и методи на изпитване.", Комисията на свое заседание е приела да бъде издадена заповед за временно спиране и предоставянето на пазара на процесната стока, за периода необходим за контрол, проверка и съответствието и с установените изисквания за безопасност. Въз основана прието решение е издадена оспорената заповед № 501/18.06.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е наредено на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД да спре временно доставянето на пазара за периода необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на съответствието им с изискванията за безопасност на лятна детска количка, тип чадър с козирка, модел D202G -B, в син цвят, бар код 029834410000036, и модел D202G-P в розов цвят, баркод 029834410000036, поради това, че са изказани съмнения относно тяхната безопасност, поради липсата на стабилност, спирачната система и заключващите механизми. Комисията е извършила проверка, резултатите от която са отразени в приложените по делото констативни протоколи. В хода на тази проверка е направен и изпитвателен тест на процесната стока, извършен в лицензирана българска лаборатория "Алми тест", за съответствие по стандарт БДС ЕN 1888:2012, за който е изготвен протокол № 7785/3.07.2013 г. Общото заключение е, че количката не отговаря на физико-механичните изисквания за безопасност и може да бъде опасна при ползването й от децата. Предвид така установеното, за да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Приел е, че с установените несъответствия по посочените в протокола за изпитване показатели се засяга безопасността на най-уязвимата група потребители - децата. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка, подробно е обсъдил събраните по делото доказателства въз основа на което е направил правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. От приложените констативен протокол за изпитване, и експертно мнение, е установено по несъмнен начин, че проверяваната стока неотговаря на изискванията за безопасност. Съдът е направил съответна на доказателствата констатация, че представеният Test Report № GZHGR2009024529/18.09.2009 г. за изпитване на детска количка модел D202G-В за съответствие със стандарт AS/NSZ 2008:2000, не опровергава констатациите на административния орган, тъй като същия е приложим за Австралия и е неотносим към европейските стандарти за безопасност. Жалбоподателят не е представил доказателства за съответствие на стоката с приложимия стандарт БДС EN 1888:2012, които да опровергават констатациите на административния орган. Приложеният по делото констативен протокол от 23.04.2013 г. сочи, че проверените артикули, включително и описаните в заповедта детски колички, при проверката са формирали у Комисията за защита на потребителите съмнение досежно тяхната безопасност. Съобразени са и оплакванията на потребителя и липсата на съответствие с приложимия стандарт. Фактите и обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта по чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Съгласно императивната разпоредба на чл. 88, ал. 1 от ЗЗП, при констатирана вероятност и съмнения за безопасността на стоката, Комисията следва да наложи една от мерките по ал. 1. Именно такава мярка е приложена с оспорената заповед - чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, която хипотеза органът е обективирал в акта. Законодателят изрично е визирал това задължение на административния орган както по отношение на материалната му същност, така и по отношение на формата, в която то се материализира. Наложената мярка е с преустановителен и превантивен характер, която законодателят изрично е въвел с цел високата степен на защита на регулираните с този закон обществени отношения. Тя е временна, като след приключване на производството пред контролния орган съгласно правомощията му по чл. 89 и сл. от ЗЗП, той може да постанови друга, преустановителна или забранителна, мярка, или да отмени временната мярка, ако установи, че не са доказани предпоставките на закона. От извършената преценка на събраните доказателства правилно е прието наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ограничителна мярка, предвид резултата за изпитване на продукта, обективиран в протокол № 7785/3.07.2013 г., издаден от "Алми тест" ООД. От същия се установява по категоричен начин, че взетата за изпитване като проба лятна детска количка - модел D202 G-В - не съответства на нормативните изисквания за безопасност с оглед пускането й на пазара по критериите на Европейския стандарт EN 1888:2012, приложим по силата на чл. 46 от ЗНС (Закона за националната стандартизация). Оспорващото дружество не е ангажирало надлежни доказателства, които да опровергаят експертното заключение и съответно констатацията на контролния орган, че въпросната стока не е опасна за ползване. Съгласно чл. 72 от ЗЗП, лицата, предоставящи стоки и услуги на потребителите, са длъжни да удостоверят по категоричен начин, че същите отговарят на установените изисквания за безопасност, за което предварително е следвало да извършат действия за тяхното оценяване с оглед нормативното им съответствие. По делото доказателства в тази насока не са представени. Неоснователно в касационната жалба се акцентира върху допуснато от съда нарушение на процесуалните правила. Представеният протокол за изпитване на процесния продукт е годно доказателствено средство, т. к. двата вида летни колички са един и същ модел, а разликата е само в цвета им, обозначен с допълнителен буквен символ. Неоснователни са и твърденията за повреждане на артикула преди предоставянето му за лабораторно изпитване предвид липсата на опаковка. Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите. Понятието "безопасна стока" е определено и в чл. 70, ал. 1 от ЗЗП. А съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗЗП като опасна стока се квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона. Забраната по чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП за временно спиране доставянето на стока, която може да бъде опасна, за период, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й, представлява принудителна административна мярка. Тази мярка се прилага в случая, когато има вероятност определена стока да бъде опасна за времето, през което се извършва контрол, проверка и оценка за безопасността й. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с преследваната от закона легитимна цел чрез мярката да се предотврати реално съществуваща възможност да се увреди здравето на потребителите за периода, през който се извършва контрол и оценка на безопасността на стоката. С оглед изложеното, като е отхвърлил подадената от "Джамбо ЕС. Б" ЕООД жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста)лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение