Решение № 971 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2011 г.

Решение № 971 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, срещу решение № 100 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 121/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Мариела Олегова Кьосева, от с. Герман, Софийска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 100 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 121/2011 г., Административен съд - гр. Кюстендил, е отменил решение № РД-12-28 от 17.03.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил и разпореждане № О-09-999-06-00023477 от 19.01.2011 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество в касационната жалба липсват каквито и да било конкретни оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК тези пороци не се обсъждат в мотивите към настоящето решение. В касационната жалба са развити оплаквания само относно нарушения на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Мариела Олегова Кьосева е едноличен търговец с Фирма "Мариела Кьосева - Елфи" със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, поради което е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО, което се е осигурявало и за общо заболяване и майчинство. Има необходимия по чл. 52а КСО 12-месечен осигурителен стаж. Съображенията на административния орган да откаже изплащане на обезщетението за отглеждане на малко дете се свеждат до това, че лицето не е подало декларация за прекъсване на дейността като едноличен търговец, както и че не е назначило прокурист за времето на отпуската си. Кьосева е подала заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 19.12.2010 г. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Според чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията, обн., ДВ, бр. 2 от 01.01.2010 г., започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Но в последното изречение на този текст изрично е казано, че декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. По делото няма данни Кьосева да е упражнявала търговска дейност по време на отпуската си за майчинство и за отглеждане на малко дете. Твърденията на органите по социално осигуряване се основават само на факта, че не е била подадена декларация за прекъсване на дейността, т. е. на предположение. Липсва законово изискване и за учредяване на прокура за посочения период. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,