Решение № 12868 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2013 г.

Решение № 12868 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева чл. 195, ал. 1 АПК чл. 9, ал. 9 Наредба № 1/6.02.2006 г. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК категорично определя действието на съдебното решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт, като действие за в бъдеще. В този смисъл е правилото на разпоредбата, че той се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Златко Емилов Халваджиев чрез пълномощника му - адвокат Тодор Миланов против решение № 4185 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 15431/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № ЛС-И-800 от 2.11.2012 г. на министъра на правосъдието, в частта й, в която са възложени правомощия на частен съдебен изпълнител с район на действие - Смолян. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати от съда нарушения на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Министърът на правосъдието, като ответна страна и чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Петко Иванов Мачкърски също развива доводи за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правото на конкурсната комисия при условията на оперативна самостоятелност да извърши оценяване на участниците в конкурса. Счита комисията за надлежно ситуирана и в състав, съответстващ на нормативните изисквания. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесулно допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 9 от ЗЧСИ. Образувано е по жалба от Златко Емилов Халваджиев против заповед № ЛС-И-800 от 2.11.2012 г. на министъра на правосъдието, в частта й, в която са възложени правомощия на частен съдебен изпълнител с район на действие - Смолян. Направил е три възражения: Първото съдържа пространно развити доводи за неверни отговори, които конкурсната комисия е дала на шест конкретизирани въпроса, както и формулирани два въпроса, без включен в тях верен отговор. На второ място е възразил за незаконосъобразно включване в състава на конкурсната комисия на преподавател, който не се занимава с изпълнителния процес. На трето място счита за незаконосъобразно провеждане на конкурса при условието на чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, наричана в настоящото изложение "наредбата", който текст впоследствие е отменен от съда. От приложената административна преписка, съдът е установил, че със заповед № ЛС-И-248 от 14.06.2011 г., министърът на правосъдието е насрочил конкурс с писмен и устен изпит за заемане на откритите и незаети места за частни съдебни изпълнители за посочените три района. Постановил е писменият изпит да се проведе с тест на 4.11.2011 г., като е определил и останалите задължителни условия за провеждането на конкурса. Като приложение № 1 към заповедта е списък на темите за провеждане на изпита, обособени в 10 самостоятелни точки. Конкурсът е обявен по реда и начините, предвидени в наредбата. В хода на подготовката за провеждането му, административният орган е изискал от председателя на Върховния касационен съд и от от председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, да посочат съответно двама съдии от ВКС - редовен и резервен чл. и трима частни съдебни изпълнители - двама редовни и един резервен член. След тяхното определяне от компетентните ръководители, е назначил петчленна конкурсна комисия със заповед № ЛС-И-516 от 3.10.2011 г. Председателят й е главен инспектор в Инспектората на МП; членовете й са един съдия от Върховния касационен съд; двама частни съдебни изпълнители - заместник-председател на Съвета на КЧСИ и председател на Дисциплинарната комисия към КЧСИ. Петият чл. е хабилитиран преподавател по гражданско правни науки. Поради големият брой желаещи да участват в конкурса, заместник-министърът на правосъдието при условията на заместване със заповед № ЛС-И-552 от 20.10.2011 г. е изменил датата и мястото на провеждане на писмения изпит, като го е насрочил за 3.12.2011 г. Заповедта за изменението също е надлежно разгласена. Със заповед № ЛС-И-605 от 2.11.2011 г., МП е одобрил окончателния списък на кандидатите, допуснати до участие в конкурса. Жалбоподателят е включен в списъка под № 81 за района на Смолян. Конкурсната комисия е започнала работата си и на 2.12.2011 г. в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 2 от наредбата е съставила три варианта на тест, всеки с по 50 въпроса и към всеки въпрос три отговора, от които само единият верен. Дейността й е проведена след публикуване и влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. - ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г., в сила от датата на обнародването. За провеждането на писмения изпит е съставен протокол № 3 от 3.12.2011 г. В него е отразена констатацията на комисията в хода на изпита за допуснати технически грешки във въпроси № 22 и № 29, както и решението й - отговорите на двата въпроса, дадени от всички участници, да бъдат приети за верни. След приключването на изпита, на страницата в интернет на КЧСИ са обявени отговорите на изтегления тест - вариант № 3 и решението на комисията досежно въпроси № 22 и № 29. Оценяването на участниците е направено съгласно правилата на чл. 10, ал. 3 от наредбата. Получените резултати са представени в табличен вид и са подписани от комисията без каквито и да било възражения. Жалбоподателят е под номер 64 в този протокол и с верни отговори на 35 въпроса е оценен с добър 3.50. С този резултат съгласно правилото на чл. 11, ал. 1 от наредбата, той не е допуснат до устен изпит. След провеждането му е постановена и заповед № ЛС-И-800 от 2.11.2012 г. на МП за възлагане на правомощията по изпълнението на частен съдебен изпълнител за трите района. Извън административната преписка, в хода на съдебното производство са представени доказателства относно съответствието на хабилитирания преподавател - чл. на комисията с нормативните изисквания. На трето място е установено и, че с решение № 3768 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 1828/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменен § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. Отмененият § касае чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1, забраняващ на кандидатите да ползват по време на изпита нормативни актове и съдебна практика. Към постановяване на решението на първоинстанционния съд, това решение по оспорване на разпоредба на подзаконов нормативен акт не е влязло в сила и спорът за законосъобразността на изменението е бил все още висящ. При тези данни по делото, съдът е изследвал трите възражения на жалбоподателя. Съобразил е, че при извършване на цялостната оценителна дейност, конкурсната комисия не е допуснала съществени нарушения на въведените правила за оценка на писмените работи на кандидатите. Счел е, че извън обхвата на анализа следва да се поставя становището и личното виждане на жалбоподателя за верността на отговорите на фиксираните от него осем въпроса. За целта се е позовал на нормативната концепция, конкурсната комисия да се съставя от специалистите по чл. 7, ал. 1. Това предполага максималната им компетентност при съставяне на въпросите към трите варианта на тест и верния отговор на всеки един от тях. А тази компетентност е приета от съда, като гаранция за максималната степен на обективност и обоснованост на резултатите. На второ място съдът е обсъдил представените доказателства за хабилитирането на петия чл. на конкурсната комисия, като доцент по научна специалност "Гражданско и семейно право". Установил е надлежното му включване в списък на хабилитираните преподаватели по гражданскоправни науки, които могат да участват в държавните изпитни комисии по тези науки, утвърден от министъра на правосъдието и министъра на образованието и науката. На базата на извършения доказателствен анализ е приел и това възражение за некомпетентност на петия чл. на комисията за неоснователно и недоказано. Обсъдил е и третото възражение относно незаконосъобразността на забраната за кандидатите, по време на изпита да ползват нормативни актове и съдебна практика. За целта е съобразил, че това ограничение е постановено в хода на откритата конкурсна процедура, има материалноправен характер и е влязло в сила от датата на обнародване на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. в ДВ. бр. 90 от 15.11.2011 г. Влизайки в сила, нормата е станала задължителна за приложение от всички правоприлагащи органи и лица, поради което е била реално приложима правна норма. Въз основа на така извършения анализ, съдът е приел, че оспорената част на заповедта е законосъобразна. При липса на сочените отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, жалбата е приета за неоснователна и е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи за неправилност на съдебното решение се повтарят първото и третото възражение на жалбоподателя, направени и пред първоинстанционния съд. Твърди се, че обективното право е източникът, въз основа на който се съставят въпросите и отговорите и дадените, като правилни отговори от страна на конкурсната комисия, подлежат на съдебен контрол за съответствието им с него. Съдът намира довода за неоснователен. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата вменява единствено в компетентността на конкурсната комисия да състави въпросите и отговорите към теста, като само един от тях трябва да е верен. При извършване на дължимия контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е установил, че това правило е спазено. Към изложените от него мотиви, следва да се добави и отразената в протокол № 2 от 2.12.2011 г. на комисията констатация, че след съставянето на тестовете, въпросите и отговорите са били проверени многократно от комисията и едва след проверката е извършено размножаването им чрез копирна машина. Законодателят се е постарал да обезпечи с изискванията към състава на комисията и включването в нея на експерти, които притежават знанията и опита, безпристрастно и обективно провеждане на изпита. Поради това в нея трябва да се включи съдия от най-високата съдебна инстанция, разглеждаща гражданскоправни спорове - Върховния касационен съд, а също и двама частни съдебни изпълнители. Определянето им е предоставено в правомощията на ръководителите на двете институции - председателя на ВКС и председателя на КЧСИ. Отново с цел обезпечаване на правната компетентност на помощния орган, се изисква включването в него на хабилитиран преподавател и то по гражданскоправни науки. На тези експерти в приложимата правна област е предоставено правото и задължението да формулират на първо място въпроси, съответстващи на десетте теми за провеждане на писмен изпит, включени в Приложение № 1 към заповедта на МП за откриване на конкурса. На второ място, те са оторизираните от наредбата, като лица с опит и знания да съставят верните отговори на тези въпроси и то по начин, който е еднакво приложим към всички кандидати. Поради това личното становище на жалбоподателя - /не случайно в първоинстанционната си жалба по всеки един от оспорените въпросите, той употребява думата "считам" посочения от него отговор за верен/ - не може да обвърже, нито комисията, нито съда при съдебното оспорване. Още повече, че в националната правна система е допустимо наличие на различни становища по тълкуването на една и съща правна норма, не само в правната доктрина, но и в съдебната практика по правоприлагането. В самостоятелен раздел десети от ЗСВ, законодателят е предвидил способи и механизми за преодоляване на противоречива или неправилна практика по прилагане на закона. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че верността на отговорите на въпросите от теста е елемент от оценителната дейност на комисията е правилен и обоснован. Тя е предоставена на оперативната й самостоятелност и е извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на провеждане на процедурата. Тълкуването на отговорите на въпроси, извършено от жалбоподателя и отличаващо се от тълкуването, дадено от конкурсната комисия, не би могло да се контролира в съдебното производство по оспорване на заповедта. Второто касационно възражение е за необосновани изводи на първоинстанционния съд при прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 9 от наредбата, отменена след провеждане на изпита. До обнародването на изменението на наредба № 1 от 2006 г. на 15.11.2011 г., разпоредбата е давала право на участниците на изпита да ползват нормативни актове и съдебна практика. Това право е отнето с изменение на разпоредбата на 15.11.2011 г., влязло в сила на същата дата. Забраната е започнала действието си на 15.11.2011 г. и е продължила до постановяването на решение № 10775 от 16.07.2013 г. по адм. дело № 5574/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. С него е оставено в сила решение по адм. дело № 1882/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение за отмяна на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. Развитието и приключването на спора за законосъобразността на процесната правна разпоредба показва, че към момента на провеждане на писмения изпит, забраната е била действащо право и като такова е била задължителна за прилигане от всички. Още повече, че конкурсната комисия в свое решение № 1 от 21.10.2011 г., с което е приела техническите правила за провеждане на писмената част на изпита, с нарочна забележка е обявила, че ако до провеждане на писмения изпит, настъпят промени в Наредба № 1/2006 г., промените ще бъдат съобразени със съответно изменение на техническите правила. Налице е такова съобразяване, видно от Техническите правила - приложение № 1 към решение № 1 на конкурсната комисия - л. 173 и следващите от делото. В т. 13 от правилата изрично е вписано, че кандидатите не могат да ползват нормативни актове и съдебна практика, а кандидат, който използва такива помагала се отстранява от участие. Последващата отмяна на забраната, като незаконосъобразна няма обратно действие и не води до незаконосъобразност на проведения изпит. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК категорично определя действието на съдебното решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт, като действие за в бъдеще. В този смисъл е правилото на разпоредбата, че той се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Отделен и извън настоящия спор е въпросът, че правните последици, които са възникнали от такъв акт, се уреждат от компетентния орган в посочения срок. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4185 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 15431/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. ОСЪЖДА Златко Емилов Халваджиев да заплати на Министерство на правосъдието сумата 150 /Сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.