Решение № 3239 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13895/2008 г.

Решение № 3239 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13895/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ангел Петров-Рилски", представлявано от Ангел Петров и процесуалния представител, подадена срещу решение без номер от 27.5.2008 г., постановено по адм. дело № 01259 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, АО, с което е отхвърлена жалбата му срещу ППСПДВ № 23 от 23.2.2004 г. на началника на митница Кулата, потвърдено с решение № А-93 от 7.11.2005 г. на директора РМД - гр. София, с което е бил задължен да заплати сумата общо 13650 лв. - мито и ДДС, както и лихви от 23.1.2002 г. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и или да се постанови решение по същество като се отмени атакуваното постановление или се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Ответниците - директор на РМД - гр. София, началник митница Кулата и заинтересованата страна - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не вземат становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е било ППСПДВ № 23 от 23.2.2004 г. на началника на митница Кулата, потвърдено с решение № А-93 от 7.11.2005 г. на директора РМД - гр. София, с което е бил задължен да заплати сумата общо 13650 лв. - мито и ДДС, както и лихви от 23.1.2002 г. За да отхвърли жалбата съда е приел, че търговеца е извършил операция ТИР през територията на България и е вписан като титуляр. Съгласно чл. 219, ал. 1, т. 13 от ППЗМ той е отговорно лице и на основание чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗМ трябва да извърши действия по представяне и манифестиране на внесената стока, предхождаща приключването на ТИР. При неспазване на тази процедура отговаря за неплатените митни сборове. Решението е правилно. Съгласно чл. 28 от Конвенция ТИР приключването на карнета се извършва незабавно след пристигането на стоката в съответното митническо учреждение. В чл. 232, ал. 1 от ППЗМ този срок не следва да бъде по-голям от 10 дни. Превозвачът - касатора, не е спазил този срок и процедурата по приключването на карнета. За да приключи необходимо е поставените под митнически надзор стоки да бъдат представени, манифестирани и декларирани пред митницата, което представяне, манифестиране и деклариране на внесените стоки предхожда приключването на операцията ТИР. Такива действия не са били извършени и карнета не е бил приключен, поради което не е отпаднала отговорността на превозвача за митните сборове. Фирмата-превозвач е вписана като титуляр на ТИР карнет в клетка № 4 на волет № 1. Съгласно чл. 219, ал. 1, т. 13 от ППЗМ титулярът на режима е отговорното лице, което на основание чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗМ трябва да извърши действия по представяне и манифестиране на внесената стока. При неспазване на тази процедура той отговаря за неплатените митни сборове. След като карнет ТИР не е приключен, отговорността на превозвача за дължимите митни сборове, не е отпаднала. Поставянето на печат не е условие за редовно приключване на операцията. Съгласно ТР № 3 от 2003 г. когато митническия орган е подписал и подпечатал ТИР без резерва, но стоката не е била представена, манифестирана и декларирана, или за нея не е дадено митническо направление, операцията ТИР е приключена чрез злоупотреба или измама като в тежест на титуляра е да докаже, че операцията ТИР е приключила с измама. Такива доказателства в съдебното производство не са събрани. Представеното доказателство пред настоящата инстанция не е достатъчно да обоснове друг извод на съда. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, I-а отделение