Решение № 12228 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационна жалба от "Смарт Фуел Картс" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 1745 от 22.02.2024г. по адм. дело 1556/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения по декларация 2/06.01.2023 г. /АУЗД/, издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" /МДТ/ при Община Родопи, в частта, потвърдена с Решение 34/15.05.2023 г. на Началник отдел МДТ, община "Родопи".

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209,т.3 АПК. По подробно изложени съображения претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалбата - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община "Родопи", чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първостепенният съд е констатирал, че с обжалвания АУЗД, в потвърдената му от решаващия орган част, за "Смарт Фуел Картс" ЕООД са установени задължения за ТБО за компонента чистота на териториите за обществено ползване и компонента обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2022 г. в размер на 2 822, 58 лева и лихва в размер на 338.37; ТБО-чистота за периода от 01.07.2021 -31.12.2021 - 732, 04лева и лихва в размер на 207, 64; ТБО - депо 01.01.2022-31.12.2022 - 7 954, 53 и лихва в размер на 285, 18; ТБО - чистота 01.01.2022-31.12.2022 - 2 565.98 и лихва в размер на 92 лева, общо: възлизащи на сумата от 15 075, 13 лева и лихва в размер на 923, 19 лева.

От фактическа страна съдът е приел, че дружеството е собственик на деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ недвижим имот, с кадастрален 87240.12.9, находящ се извън строителни граници на с. Ягодово, общ. "Родопи", състоящ се от:

• земя с площ 12 500 кв.м. с отчетна стойност 312 535, 03 лв. и данъчна оценка 27 840, 00 лв.;

• сграда/склад/ с РЗП 804 кв.м. с отчетна стойност 340 867, 40 лв. и данъчна оценка за 2021 г.-31 455, 20 лв. и за 2022 г. 31 253, 10 лв.;

• сграда/склад/ с РЗП 810 кв.м. с отчетна стойност 343 411, 18 лв. и данъчна оценка за 2021 г. - 31 689, 90 лв. и за 2022 г. - 31 486, 40 лв.;

• сграда/автосервиз/ с РЗП 404 кв.м. с отчетна стойност 171 281, 63 лв. и данъчна оценка за 2021 г. - 15 805, 90 лв. и за 2022 г. - 15 704, 30 лв.;

• сграда/пропусквателен пункт/ с РЗП 118 кв.м. с отчетна стойност 50 027, 80 лв. и данъчна оценка за 2021 г. - 4 616, 60 лв. и за 2022 г. - 4 586, 90 лв.;

• сграда/пречиствателно съоръжение/ с РЗП 17 кв.м. с отчетна стойност 7 207, 39 лв. и данъчна оценка за 2021 г. - 665, 10 лв. и за 2022 г. - 660, 80 лв.;

• сграда/трафопост/ с РЗП 7 кв.м. с отчетна стойност 2 967, 74 лв. и данъчна оценка за 2021 г. - 273, 90 лв. и за 2022 г. - 272, 10 лв.;

• сграда/склад/ с РЗП 129 кв.м. с отчетна стойност 54 691, 43 лв. и данъчна оценка за 2021 г. - 5 046, 90 лв. и за 2022 г. - 5 014, 50 лв. За имота има открита партида 6612F61214, с начало на облагане 01.07.2021 г.

След извършена проверка от орган по приходите е установено, че "Смарт Фуел Карст" ЕООД има непогасени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно с лихви за просрочие към 06.01.2023 г., съгласно подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ в следните размери: задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.07.2021 г. - 31.12.2022 г. в размер на 22 273, 36 лв., в това число главница- 20 976, 88 лв. и лихви за просрочие - 1 296, 48 лв. към 06.01.2023 г.

При определяне на размера на таксата приходния орган е съобразил Приложение 3 на Решение 455, прието с Протокол 11 от 29.12.2020 г. на Общински съвет "Родопи" за недвижими имоти на ЮЛ на територията на с. Ягодово, община "Родопи", като е определил размера на ТБО за 2021 г. на 10, 1 на хиляда;както и Приложение 3 на Решение 701, прието с Протокол 13 от 30.12.2021 г. на Общински съвет "Родопи" за недвижими имоти на ЮЛ на територията на с. Ягодово, община "Родопи", като е определил размера на ТБО за 2022 г. на 11, 3 на хиляда, съответно таксата е определена поотделно за трите компонента.

Орган по приходите се е позовал още на раздел I от Заповед 927/10.09.2020 г. на кмета на Община "Родопи" и Заповед 1017/01.09.2021 г. на кмета на Община "Родопи", с която са конкретизира видът на предлаганите услуги по ЗМДТ на територията на с. Ягодово, както и границите на районите, видът на предлаганите услуги по чл. 62 и честотата на сметоизвозване.

В тази връзка съдът е съобразил, че имотът на дружеството се намира в местност "Скобелица/Съргичит" в землището на с. Ягодово, общ. "Родопи" и е разположен на бул. "Цариградско шосе-продължение", с оглед на което попада в границите, определени с раздел II, т. 2.1.20. на Заповед 927/10.09.2020 г. на кмета на Община "Родопи" и Заповед 1017/01.09.2021 г. на кмета на община "Родопи", в които ще се извършват всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, посочени по-горе.

След анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства, както и на показанията на разпитаните свидетели, решаващият състав е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпросите дължи ли се ТБО по двата компонента -обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване.

В тази връзка съдът е приел, че имотът на дружеството попада в териториалния обхват на горепосочените заповеди на кмета на община "Родопи", в които изрично е посочено, че се отнасят и до имотите, находящи се на "Цариградско шосе". Подчертал е, че дължимостта на таксите за депо и чистота не са обвързани с фактическото ползване на имота, поради което е ирелевантно дали собственикът сам е осъществявал сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци или такава услуга му е предоставяна от общината.

Според съда, без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е дали около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Приел е още, че представените трудови договори, длъжностни характеристики, фактури за закупуване на работно облекло на служители в отдел "Чистота", за консумативи и гориво за трактор, с който се осъществява почистването и др., както и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че общинската администрация е предоставяла процесните услуги през 2021г. и 2022г. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извода, че на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ законосъобразно с оспорения АУЗД са определени задълженията за такса битови отпадъци по компонентите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за периода 2021 г. и 2022 г.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че нормативната уредба по определянето на обекта на облагане с ДНИ е претърпяла развитие от момента на влизането в сила на ЗМДТ до приложимата по време редакция към 2021г. и 2022г. Към приемането на ЗМДТ обектите на облагане в чл. 10, ал. 1 от закона са се определяли чрез тяхното изчерпателно изброяване, а именно разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, като обект на облагане са изключени земеделските земи и горите. След изменението на закона - ДВ бр. 106/2004 г., в сила от 01.01.2005 г., редакцията на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя като обект на облагане разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията. Предишната ал. 2 на чл. 10 става ал. 3 и регламентира изключване от облагането на земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи и то за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

При действието на отменената уредба парцелите и дворните места са поземлени имоти в строителните граници на населените места. В съответствие с чл. 52 ППЗТСУ (отм.) парцелите се образуват със застроителен и регулационен план. Недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част на населеното място, се смятат за дворни места /чл. 105, ал. 4 ППЗТСУ - отм./. В съответствие с чл. 104, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план - със ЗРП. Строителните граници на населените места без ОГП и ЗРП се установяват с околовръстен полигон - чл. 105, ал. 1 ППЗТСУ, отм.

Съгласно действащата към процесните периоди правна уредба "територия на населеното място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището - § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. Част от предмета на общия устройствен план е определянето на общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение; - чл. 106, т. 1 ЗУТ. С арг. от чл. 109, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.т. 1 и 2 ЗУТ местоположението и границите на населените места и селищни образувания могат да се определят и с подробен устройствен план, като когато обхватът му е цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, има действието и на общ устройствен план за съответната територия.

В този аспект решаващият състав не е съобразил, че в оспорения АУЗД изрично е посочено, че имотът и изградените в него сгради, собственост на "Смарт Фуел Картс" ЕООД, са извън строителните граници на с. Ягодово, а това обстоятелство е налагало изясняване на въпроса попада ли същият в строителните граници на селищно образувание. В случай, че имотът не попада и в строителните граници на селищно образувание, то релевантно е дали според подробния устройствен план той има предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и дали е извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 10, ал.3 ЗМДТ земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен, не се облагат с данък.

Както в ЗОЗЗ, така и в ЗГ е регламентиран ред за промяна на предназначението на земеделските земи и гори, когато това се налага за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - чл. 17а, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ и 73, ал. 1, т. 3 ЗГ. Според чл. 20, ал. 1 ЗОЗЗ границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план, а според ал. 2 промяна на предназначението на земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината. Според чл. 73, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗГ промяна в предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила общ устройствен план.

Изложеното сочи, че в специалните закони е регламентиран ред за промяна на предназначението на земеделските земи и на поземлени имоти в горски територии в случаите, когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП. Предвиденото с ОУП разширение на строителните граници с включването в тях на нови поземлени имоти не води автоматично до промяна на тяхното предназначение с влизането в сила на плана. Обратно, наличието на влязъл в сила устройствен план е необходимо условие за промяна на предназначението на поземлените имоти, но не е достатъчно. Промяната настъпва и данните за нея се нанасят в кадастралната карта и кадастралните регистри едва след влизане в сила на решенията на компетентните органи по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 77, ал. 2 ЗГ.

Именно затова, когато изменя чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (ДВ, бр. 106/2004 г.) и въвежда облагаемост с ДНИ на поземлените имоти вместо на дворни места и парцели, законодателят въвежда изискването те да имат предназначение според подробен устройствен план по чл. 8, т. 1 ЗУТ, а чл. 8, т. 1 ЗУТ визира поземлени имоти в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях.

С допълнението (ДВ, бр. 98 от 2010 г.) законодателят въвежда и още един критерий за определяне на облагаемост на имотите - да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Акцентът върху промяната на предназначението на земята по реда, регламентиран в специалните закони (за земеделските земи и горите - по реда на ЗОЗЗ и ЗГ) сочи, че такава промяна следва да е налице по отношение на ПИ, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и по отношение на ПИ, които са извън тях. Посоченото в образеца на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ, че с данък се облагат ПИ в строителните граници, не променя законовия текст на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а само обяснява подаването на такава декларация от собственика на процесните имоти.

Според чл. 64, ал.1 ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, а това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Ето защо, въпросът дали процесният имот е обект на облагане с ДНИ, съответно дали дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ е преюдициален за разрешаването на настоящия спор, а отговорът му обуславя дължимостта на установените с оспорения АУЗД задължения за ТБО.

В тази връзка първостепенният съд е следвало да изясни всички горепосочените факти и обстоятелства, но тъй като не е сторил това, то спорът е останал неизяснен от фактическа страна. По аргумент от чл. 220 АПК този пропуск на решаващия състав не може да бъде преодолян в настоящото производство, а констатирането му налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да назначи съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице да даде заключение процесният ПИ попада ли в строителните граници на селищно образувание или в границите на общия устройствен план. В случай, че имотът не попада в строителните граници, то какво е неговото предназначение според ПУП и извършена ли е промяна на предназначението на земята, ако това се изисква по реда на специалния закон. Съобразно отговорите на експерта и в унисон с тълкувателното решение, което ще бъде прието от ОСК на ВАС по т.д. 8/2024г. решаващият състав следва да формира конкретни фактически и правни изводи дали притежаваният от дружеството недвижим имот има характеристики, които го квалифицират като годен обект на облагане по ЗМДТ.

На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение