Решение № 2128 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2014 г.

Решение № 2128 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Благой Николов Гегов от гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Велева, против решение № 1056 от 18.06.2014 г., постановено по адм. д. № 244/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена неговата жалба за прогласяване нищожност на решение № 757 от 30.01.2014 г., взето по протокол № 34 от 30.01.2014 г. на Общински съвет - Петрич. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде отменено съдебното решение на административния съд и бъде прогласена нищожност на обжалваното пред него решение. Ответникът - Общински съвет - Петрич, не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че оспореното решение на Общинския съвет /ОбС/ е прието на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, т. е. по общия ред, но е следвало да стане по реда, установен с ал. 3 на ЗОС, вр. с чл. 47 от посочената наредба и тъй като съгласно ал. 2 от нея производството започва с подаване на писмено заявление от собственика на сградата до Кмета на Общината, а такова няма, оспореното решение на ОбС е прието извън рамките на компетентност на този орган, респ. е изцяло нищожно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Административен съд- Благоевград настоящият касатор оспорил решение № 757 от 30.01.2014 г., взето по протокол № 34 от 30.01.2014 г. на Общински съвет - Петрич, с което на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС във връзка чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, е дадено съгласие имот УПИ III в кв. 13 по плана на с. Ново Кономлади с площ от 400 кв. м., собственост на общината, да бъде включен в Програмата за продажбите за 2013 г. на Община-Петрич, за публичен търг с явно наддаване и е приета пазарната му оценка. Искането му било за прогласяване нищожност на решение № 757 от 30.01.2014 г. на Общински съвет-Петрич с твърдение, че е взето от орган, неразполагащ с материална компетентност да го издаде, т. е. е засегнато от този съществен порок, който води до нищожност. Предмет на делото е само искане за нищожност, като конкретните съображения са били, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, визираща изключението от правилото по ал. 1 продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост да се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Посочил, че изключението продажбата на земя-частна общинска собственост да се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, е съобразно по - особения статут на собственика на законно построената върху земята сграда, като само този собственик може да закупи земята с директна сделка, и компетентността за произнасяне е само на кмета на общината, като в случая недопустимо е иззета установената по закон компетентност на органа, имащ право да разпореди извършването на продажбата. Твърдял, че на това основание в случая решението на общинския съвет е нищожно и не поражда правни последици. Съдът приел тези твърдения на оспорващия за неоснователни по съображения, че последният не е подал заявление за закупуване на процесния имот-факт, за който страните по делото не са спорили. В тази връзка съобразил, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, която визира изключението от правилото по ал. 1 на посочената разпоредба, съобразно което продажбата на земя - частна общинска собственост се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от посочения закон, съобразено с по - особения статут на собственика на законно построената върху земята сграда. Счел, че само този собственик може да закупи земята с директна сделка, като компетентността за произнасяне по направеното искане е на кмета на общината, но поради липса на направено искане на закупуване, случаят касае общото правило, а не изключението, т. е. компетентността да продаде земята на собственика на законно построената върху нея сграда, е предоставена на общинския съвет. По тези съображения приел, че това решение не е нищожно, т. е. поражда правни последици и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто несъмнено е административният, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, каквото винаги е издаването му при липса на компетентност, съдът следва да го отстрани от правния мир- чрез обявяване на неговата нищожност. В конкретния случай такъв порок няма и правилно първоинстанционният съд е направил извод в горния смисъл, предвид следното: Няма спор, че оспорващият въобще не е подавал заявление за закупуване на процесния имот, както и процесното решение е инициирано от кмета на общината с предложение по чл. 35, ал. 1 от ЗОС, а не от Благой Гегов в хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Както бе посочено по-горе, оспореното пред съда решение на Общинския съвет е взето на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС във връзка чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, а не по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗОС, продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и с тази разпоредба е въведено основното правило във връзка с продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост, а именно, че тя се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки-решение на ОбС и задължително провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Изключение от това правило е установено с ал. 3 на правната норма, която постановява, че продажба на земя-частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от закона. В хипотезата по чл. 35, ал. 3 ЗОС е приложима Наредбата по чл. 8, ал. 2, респ. реда, регламентиран в чл. 47 от посочената по-горе НРПУРОИ. Съгласно ал. 1 от нея, продажба на земя-частна общинска собственост, на собственик на законно построена върху нея сграда, се извършва от Кмета на Общината без търг или конкурс, въз основа на решение на Общинския съвет и при условие, че за общинската земя е отреден УПИ с предвиждане, съответстващо на учреденото и реализирано право на строеж, а съгласно ал. 2, производството започва с подаване на писмено заявление от собственика на сградата до Кмета на Общината. При положение, че касаторът не е заявил искане за закупуване на процесния имот, и че процесното решение се предхожда от предложение по чл. 35, ал. 1 от ЗОС на кмета на общината, в настоящия случай действително е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, която е и правното основание за издаване на оспореното с твърдение за нищожност решение на общинския съвет. Впрочем жалбоподателят също може да участва в бъдещия търг, като реализира правата си. В този смисъл и напр. решение № 10988 от 28.09.2010 г. по адм. д. № 2807/2010 г., IV отд. на ВАС. Посоченото в жалбата пред първоинстанционния съд решение № 3785 от 16.03.2011 г. по адм. д. № 1112/2011 г., III отд. на ВАС касае фактическа обстановка, различна от настоящата - хипотеза на наличие на искане от собственика на сградата до кмета на Общината, а и решение на ОбС по друга правна норма-тази по 35, ал. 3 от ЗОС. Възражението на касатора, че решението за продажба от общинския съвет на имота "на трето лице" чрез търг, на практика го лишавало от възможността да се възползва от правото на "привилегирована продажба" не е съобразено с относимите правни норми, а твърдението, че е "направил постъпки да защити правата си, като поискал издаване на скица", е иррелевантно за спора. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 228 АПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,