Решение № 11744 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8042/2017 г.

Решение № 11744 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8042/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на К. П. С., от гр. Л., за отмяна на влязлото в сила решение № 210/15.05.2015 г. по адм. дело № 289/2015 г. на Административен съд - В. Т., потвърдено с решение № 4696/20.04.2016 г. по адм. дело № 7759/2015 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК. Към искането са приложени писмени доказателства: Разпореждане изх. № 4404-1/06.04.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В. Търново, офис-Л. и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 07.04.2017 г. на прокурор при ОП-Б. Ответникът: директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. От процесуалния представител на ИД на НАП - гл. юрисконсулт Василева, е постъпил писмен отговор, с който оспорва искането за отмяна като недопустимо и евентуално като неоснователно. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 210/15.05.2015 г. по адм. дело № 289/2015 г. на Административен съд - В. Т., е отхвърлена жалбата на К. П. С., против Ревизионен акт /РА/ № 110001/05.01.2015 г. на ТД на НАП-В. Т., потвърден с Решение № 146/02.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който за периоди 01.01.2009 г. до 31.05.2010 г., от 01.03.2012 г. до 31.05.2014 г. и от 01.10.2012 г. до 31.07.2014 г. са определени задължения за здравноосигурителни вноски /ЗОВ/, в общ размер на 628.80 лв. и лихви, в размер на 171.73 лв. Това решение е било предмет на касационен съдебен контрол, като същото е потвърдено с решение № 4696/20.04.2016 г. по адм. дело № 7759/2015 г. на Върховен административен съд, шесто отделение. Като основания за отмяна на съдебното решение са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК. Според чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е да не са били включени във фактическия материал, но не трябва да са новосъздадени, т. е да са възникнали след приключване на устните състезания по делото. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Освен това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая искателят поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които установяват и нови обстоятелства от съществено значение за делото, а именно представените към искането: 1. Разпореждане от 06.04.2017 г. на ПИ при ТД на НАП-В. Търново, офис-Л., с което, поради изтекла погасителна давност е прекратено събирането на задълженията за ЗОВ срещу К. С., по влезлия в сила РА, за периода 01.01.2009 г. до 30.11.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 31.05.2010 г. Изтеклата давност погасява публичното вземане за ЗОВ, който факт неправилно не е бил съобразен от съда, в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК; 2. Постановление от 07.04.2017 г. по преписка вх. № 4697/2016 г. на ОП-Б., с което се установява факта на използване на документ с невярно съдържание - Приложение № 10 към РД, послужил за издаване на РА; и 3/ Указание изх. № 2400-1/08.01.2009 г. на НАП, което не е спазено от ревизиращите органи при образуване на ревизионното производство по чл. 122 ДОПК. Разпореждането е нов документ, създаден след влизане в сила на решението, който удостоверява факта на изтекла погасителна давност на част от публичното задължение за ЗОВ на искателя, съществувал към момента на висящност на съдебните производства пред АС-В. Т. и пред Върховен административен съд, шесто отделение и макар, че има значение за правилното решаване на делото, не попада под хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, защото този факт не е бил твърдян от К. С. в течение на делото пред двете редовни инстанции, под формата на възражение. Възражението за изтекла погасителна давност на част от публичното вземане за ЗОВ - предмет на оспорения пред съда РА, представлява процесуално действие на страна по делото, намира своето основание в чл. 120 ЗЗД и е следвало да бъде направено от Стефанова, докато делото е висящо, тъй като давността не се прилага служебно. Неизпълнението на това процесуално действие от страната се дължи на нейното бездействие, представляващо небрежност, което не й дава правото да се позовава на него сега, като основание за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 1 АПК. Постановлението на ОП-Б. е нов документ, но същото не установява други факти, различни от тези, установени с Постановление № 669/08.04.2015 г. на ОП-Л., които са обсъдени, видно от мотивите към решението на АС-В. Т., чиято отмяна се иска. Решаващият съд изрично е посочил, че наличието на документ с невярно съдържание, а именно приложение № 10 към РД / установено с постановлението на ОП-Л./, не влияе върху законосъобразността на оспорения РА, тъй като задълженията за ЗОВ на Стефанова са установени при условията на чл. 40, ал. 5 Закона за здравното осигуряване, върху определения от законодателя осигурителен доход, а не въз основа на данните за получени доходи по приложение № 10 към РД. Изводът е, че този документ, макар и нов не установява факти, които не са били обсъдени от съда или други факти, от съществено значение за правилното решаване на делото. Не е ново писмено доказателство и соченото Указание от 08.01.2009 г. на НАП, тъй като същото е съществувало в правния мир по време на висящността на спора пред АС-В. Т. и пред ВАС, но поради процесуално виновно поведение на искателя, не е приобщено към доказателствата по делото и не е обсъдено. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан акта или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Под "надлежен съдебен ред" закона има предвид влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Във всички случаи се касае до извършване на престъпление, което следва да бъде установено по посочения надлежен ред. В случая искателят поддържа наличието на престъпно действие от страна на служители при ТД на НАП-В. Т., при съставяне на РД срещу него. Искането за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК е недоказано и неоснователно. Липсва влязла в сила присъда на наказателен съд или споразумение пред такъв, относно извършено документно престъпление във връзка с оспорения пред съда РА № 110001/05.01.2015 г. на ТД на НАП-В. Т., от участници в ревизионното производство, или решение на гражданския съд за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК, във връзка със същия РА. С представеното Постановление от 07.04.2017 г. на ОП-Б. е отказано да се образува наказателно производство за документно престъпление против данъчната система от представител на "Промишлени суровини" ЕООД. Такъв отказ е извършен и с постановление № 669/08.04.2015 г. на ОП-Л. Не е налице и другото посочено основание за отмяна - по чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателят има предвид първата алтернатива, в която съдебното решение е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, имайки предвид Приложение № 10 към РД. Това приложение не е послужило като основание за издаване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. От друга страна липсват доказателства, че това приложение към РД е признато за подправен документ с влязъл в сила съдебен акт, каквото е изискването на закона. Останалите оплаквания на искателя се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, поради което и не следва да се обсъждат. От изложеното следва, че искането за отмяна на посочените от искателя основания е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия