Решение № 4991 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2011 г.
ВАСПетчленен състав11.04.2011 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 14945 от 8.12.2010 г., постановено по адм. дело № 16599 от 2009 г. по описа на ВАС, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4991 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Росица Илиева Димитрова против решение № 14945 от 8.12.2010 г., постановено по адм. дело № 16599 от 2009 г. по описа на ВАС, трето отделение. Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и на оспорваната заповед № К-7143 от 8.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила постановеното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на контрол пред Върховния административен съд, трето отделение, е оспорената от Росица Илиева Димитрова заповед № К-7143 от 8.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Правното основание за налагане на дисциплинарното наказание е: 1) чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералният комисар на МВР и на преките ръководители; 2) т. 4 на същата разпоредба - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР; 3) чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР - извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. Фактическите основания за уволнението са следните: на 1.06.2009 г. около 18.00 часа на автомагистрала "Тракия" жалбоподателката е допуснала нарушение на т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е управлявала лек автомобил "Ситроен Ксантия" с рег. № Е-9230 ВК след употреба на алкохол с концентрация 1,22 промила, установена със съдебно-медицинска експертиза № 369 от 2009 г., което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавен служител и уронва престижа на службата. В жалбата си до съда, лицето е отричало извършване на деянието, за което е наказано, а е твърдяло, че алкохолът в кръвта бил в резултат на употреба на "шведска горчивка". Тричленният състав на Върховния административен съд е извел извод за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Преценено е, че извършването на деянието, описано в атакувания административен акт, е установено от материалите в дисциплинарната преписка, а така също, че описаната фактическа обстановка съответства на правната квалификация за налагане на дисциплинарното наказание. Прието е също така, че производството за налагане на дисциплинарното наказание е проведено законосъобразно, като липсват доводи от жалбоподателя за обратното. Преценено е, че нарушението е станало извън работно време и няма връзка с изпълнение на служебните задължения, но представлявало неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и затова е дисциплинарно нарушение. Съдът е преценил като основателен изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че управляването на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда е друго тежко нарушение и е придружено от ПТП, допуснато от водача в това състояние, за което задължително се налага дисциплинарно уволнение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и т. 17 от Етичния кодекс, утвърден със заповед № Iз-20138 от 8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Решението на ВАС, трето отделение, е правилно. Изводите на съда съответстват на фактическата обстановка по делото, поради което са обосновани и правилни. Въз основа на събраните по делото доказателства (писмените документи, съдържащи се в дисциплинарната преписка) и изготвената съдебно-медицинска експертиза съдът е направил основателен извод, че жалбоподателката е извършила дисциплинарното нарушение за което е санкционирана. Видно от заключението на вещото лице се установява, че при кръвната проба, взета към 21,55 ч. на 1.06.2009 г. и при ползване формулата на Видмарк, концентрацията на алкохол в кръвта на Росица Димитрова към 18.00 часа на 1.06.2009 г., когато е извършено ПТП, е била около 1,22 - 1,23 промила. Това количество не би могло да е от сироп, съдържащ етилов алкохол и използван като лекарствено средство. При употреба на "шведска горчивка" в количество 15 мл, изпито сутринта, каквото е твърдението на Росица Димитрова, при тегло 50 - 60 кг, съдържанието на алкохол в кръвта би било 0,10 - 0,15 промила. Дори да се приеме за вярно другото заключение по делото - изследване на кръвта по метода "хед спейс" (стр. 150) и по него е установено количество алкохол с концентрация над 0,5 промила, при което е недопустимо шофиране. Следователно правилно е прието от решаващия състав, че оспорената заповед е законосъобразна, поведението на жалбоподателката основателно е квалифицирано като уронващо престижа на професията и правилно е подведено под разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители. Същото се сочи и в разпоредбата на чл. 3 на Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР,с която е отменена Инструкция № I-85/1999 г.: "Нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител в МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ". Регламентирано е, че служителите на МВР са длъжни да изпълняват задълженията си, произтичащи от функциите на министерството, както по времето, когато са на служба, така и извън установеното работно време и да имат поведение, което съответства на изискванията към заеманата от тях длъжност. Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР, като т. 10 от същия текст предвижда извършването на "друго тежко дисциплинарно нарушение". В нормата на чл. 230, ал. 2 ППЗМВР са изброени другите тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като по т. 4 това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Неотносими са развитите доводи в касационната жалба, свързани с приложената като доказателство с нея заповед № Iз-45 от 11.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която, според касаторката, се отменяло правното основание за търсене на дисциплинарна отговорност за нарушения по ЗДвП. Същата е без правно значение към настоящия случай, тъй като е издадена след датата на оспорения административен акт - заповедта за дисциплинарно уволнение, а и по същество посочената заповед не отменя търсенето на дисциплинарна отговорност при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Освен това приложената заповед не е нормативен акт, за да се аналогизира с разпоредби на такъв, свързани с прилагане на по-благоприятен закон. Несъстоятелни са възраженията на касаторката, че управлението на МПС след употреба на алкохол нямало връзка с изпълнението на нейните служебни задължения и не можело да се санкционира по дисциплинарен ред, ако не бъде осъдена с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер. Установено е безспорно, че е налице шофиране в пияно състояние - наличие на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Установено е, че това е нарушение на служебната дисциплина, прогласено за такова и в Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. Съгласно него - т. 17, б. "б", държавният служител в МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на разрешен отпуск. Както правилно е приел тричленният състав, управлението на МПС след употреба на алкохол от служител на МВР обективира фактическия състав на цитираната правна норма, тъй като представлява поведение, несъвместимо с морала поради това, че обществото има подчертано негативно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол поради изключителната степен на обществена опасност на такъв вид поведение и тежките вредни последици, като смърт, телесни повреди, имуществени вреди. Наред с това министърът на вътрешните работи, в изпълнение на ръководните си функции на МВР, със заповед № Iв 1173/27.10.2003 г. относно подобряване на служебната и трудова дисциплина на служителите на МВР при управление на МПС в работно и извънработно време изрично е подчертал отношението си към подобно поведение, като е установил забрана за служителите на МВР да шофират след употреба на алкохол под страх от дисциплинарно уволнение. Трябва с деянието да "се уронва престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, какъвто е настоящия казус (Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС.). Неоснователни са развитите доводи за изтекли преклузивни срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Според този норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарно наказвания орган, разполага с достатъчни доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това са данните по изготвената справка от дисциплинарно разследващия орган. Обобщената справка е с рег. № 19135 от 13.07.2009 г. и проверката е приключила със становище с рег. № 19454 от 15.07.2009 г. От тази дата започва да тече и срокът за налагане на наказанието, който по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е двумесечен. Срокът е спазен, тъй като заповедта е издадена на 8.09.2009 г. или в преклузивния срок. Още повече, че за същото деяние е образувано досъдебно производство, тъй като е налице и престъпление по чл. 343б НК. Предвид изложено настоящата инстанция приема, че решението на тричленния състав е законосъобразно и обосновано. При касационното разглеждане не са установени основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,