Решение № 13613 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14861/2018 г.

Решение № 13613 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14861/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие", гр. П., подадена чрез процесуален представител юрк. Х. Ш., срещу решение № 2119/22.10.2018 г. по адм. дело № 2548/2016 г. на Административен съд - П., с което е отменено Решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ при ОД "Земеделие" - П., взето с Протокол № 6, т. 38 от 19.08.2016 г., в частта на определена дължима такса по чл. 30 от ЗОЗЗ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че съдът неправилно е конституирал като ответник по делото ОД "Земеделие", гр. П., въпреки че е обжалвано решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, която е самостоятелен колективен орган и като издател на обжалвания акт е следвало да участва като страна в административния процес. В. и срещу извода на съда, че Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ неправилно е определила размера и начина на формиране на държавната такса, дължима за промяна предназначението на земеделската земя. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено изцяло, алтернативно делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответниците -"Пълдинтрейд" ЕООД, гр. П. и Д. К. от [населено място], в открито съдебно заседание пред ВАС, чрез общия им процесуален представител адв. Стойчев обосновават становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Заявяват претенция за разноски за защита пред ВАС. З. страни - М. К. и Д. К. не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон, като са обсъдени всички доказателства, становища на страните и приложимата към спора материалноправна уредба. Намира, че съдът обосновано е приел, че дължимата държавна такса за промяна на предназначението на земеделската земя неправилно е определена от комисията, съобразно чл. 6, т. 1 и т. 4 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, като за търговски и административен обект, вместо като здравен такъв, като по този начин е допуснато нарушение на основните принципи в административния процес – тези за добросъвестност и справедливост и за еднакво третиране на сходните случаи, установени в чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от АПК, защото за два от имотите, участващи в урегулирания поземлен план са налице влезли в сила предходни решения на ОД "Земеделие" – гр. П., за които държавната такса е определена по реда на чл. 8, т. 2 от Тарифата като за здравен обект. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба, подадена от Д. К. и "Пълдинтрейд" ЕООД, против Решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" - П., взето с Протокол № 6, т. 38 от 19.08.2016 г., в частта с която е определена дължимата такса по чл. 30 от 3033 в размер на 11144, 13 лв., в това число: за имоти № 141026 и 141029 - 8209, 18 лева, и за имот № 141030 - 2934, 95 лева. Съдът преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт. 3 а да стигне до този правен извод съобразил, че съгласно чл. 30 от ЗОЗЗ при промяна предназначението на земеделска земя се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от МС. С., че таксата се определя според Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС № 112/31.5.2002 г. Посочил, че Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, неправилно в противоречие с правните норми е квалифицирала и формирала таксата по размер според чл. 6, т. 1 и т. 4 от Тарифата, като за търговски и административен обект, а не като здравен такъв. Приел е, че съгласно влезлият в сила Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПР3/, одобрен със заповед на кмета на община Х., отреждането на урегулирания поземлен имот е за "Лечебно заведение". При тези изводи и съобразявайки приетите и неоспорени основно и допълнително заключения на съдебната агротехническа-икономическа експертиза, според които дължимата такса е следвало да се определи по реда на чл. 8, т. 2 от Тарифата в размер на 483, 79 лева, а не по реда на чл. 6, т. 1 и т. 4 от Тарифата, съдът извел краен извод за незаконосъобразност на процесното решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ и го отменил, като върнал преписката на административния орган за определяне на нова такса в едномесечен срок от влизане в сила на решението на съда. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид следното: При разглеждане на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдът правилно съобразил, че производството е по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ - за промяна на предназначението на земеделска земя, свързано със заплащане на държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Не съобразил обаче, че предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт, издаден от комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, т. е. на комисия за промяна на предназначението на земеделски земи при ОД "Земеделие". В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван в развилото се съдебно производство пред Административен съд П. Вместо това, съдът неправилно е конституирал ОД "Земеделие" – П. За правилното конституиране на страните по делото съдът следи служебно, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 от АПК, а в случая е налице двукратно направено възражение в тази насока. Конституирането като страна в производството на ОД "Земеделие" – П., която не е издател на акта, не е надлежна страна по делото. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното процесуално правоотношение) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, а именно - комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, а именно Комисия за промяна на предназначението на земеделски земи при ОД "Земеделие", издала оспорения административен акт, Административен съд П. е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира надлежния ответник - органът, издал оспореното решение - комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи при ОД "Земеделие" – П., като й бъде дадена възможност за надлежно представляване в хипотезата на чл. 17, ал. 1 от АПК. В този смисъл напр. и решение № 13976 от 17.11.2017 г. по адм. д. № 7452/2016 г., решение № 803 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 2609/2016 г., решение № 7550 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 7719/2013 г., решение № 3539 от 12.03.2012 г. по адм. д. № 1461/2012 г., и определение № 1448 от 03.02.2014 г. по адм. д. № 541/2014 г., всички - ІV отд. на ВАС и решение № 9204 от 05.07.2018 г. по адм. д. № 6767/2017 г. на ІІІ отд. на ВАС. П. този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,