Решение № 1735 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2012 г.

Решение № 1735 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Надка Симеонова Ангелова, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Надка Ангелова" със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Надежда 6" бл. 608, вх. "В", представлявана от адв. Белчева, против решение № 4579/07.08.12 г. по адм. д. № 660/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът СД "ИВТАН" представляван от адв. Тачева, надлежно упълномощена от управителя на дружеството Димов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Ответниците Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър -София, ЕТ "Кериан-Кети Димова", ЕТ "Иверон-Димка Димова" и ЕТ "Сани-1-Николина Петрова" не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация СД"ИВТАН" със седалище София е Заповед РД-18-48/12.10.11 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастралната карта и кадастрални регистри за територията на р-н "Надежда", Столична община в частта относно границата на собствения му имот с идентификатор 68134.1384.2028 и имот с идентификатор 68134.1384.2027, собственост на касатора ЕТ" Надка Ангелова". С постановеното по делото решение Административен съд София-град е уважил оспорването с отмяна на заповедта в обжалваната й част по съображения за издаването й в нарушение на материалния закон. Обсъждайки доказателствата по делото е приел, че кадастралната граница между двата имота следва да съобразява актуалната регулационната такава. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Установено по делото е, че кадастралната граница между процесните имоти е съобразена със ситуацията на място, като е прокарана по съществуваща ограда от мрежа и фасадата на сградата в имот 68134.1384.2027. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти са установяват приоритетно от източниците по т. 1-5. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст -ДВ бр. 16/06 г., при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, законосъобразно административният орган е установил границата между имоти 68134.1384.2028 и 68134.1384.2027 по съществуващите на място материализирани граници- оградна мрежа и фасада на съществуваща в имот 68134.1384.2027 сграда. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/05 г. има приоритет при установяване границите на поземлените имоти. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни от изчерпателно посочени в т. 1 и 2 източници на основни кадастрални данни, чието съдържание и точност се преценяват на плоскостта на изискванията на наредбата по чл. 31 от с. з. Ето защо, при установяване границите на поземлените имоти се ползват приоритетно предвидените в чл. 14 от Наредба № 3/05 г. източници. Споровете относно границите на имотите, законността на осъществено в тях строителство и пр. не могат да бъдат разрешени в производството по чл. 49, ал. 2 ЗКИР, нито да обосноват претендираната в делото незаконосъобразност на заповедта. Следва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването по жалбата на СД "ИВТАН" се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение