Решение № 368 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2008 г.

Решение № 368 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решението от 20.12.2007 г. по гр. д. № 270/2007 г. въззивният Ловешки окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение от 2.08.2007 год. по гр. д. № 155/2007 г. на Троянския районен съд, с което е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и прекратил производството по делото. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците Д. С. Д. и К. Ц. А., чрез пълномощника им адвокат Хр. В., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите за недопустимост на предявения иск и молба за отмяната му, като вместо това искът им бъде уважен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Ответницата М. П. Д. я оспорва в писмена защита. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания, във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Спорът между страните е за принадлежността на правото на собственост върху два имота, представляващи № 1* с площ 0.842 дка - пасище в м. "Р" ("Б") и част с площ 3.300 дка от имот с № 1* целият с площ 4.026 дка - овощна градина в същата местност, които са възстановени с решение от 18.11.97 г. на ответницата, като наследник на А. Б. К. Ищците са поддържали, че тези имоти са част от имот на техния наследодател С, представляващ овощна градина с площ 5.100 дка в същата местност, разделен на две части от път - едната с площ 1.800 дка, другата - 3.300 дка, който заявили за възстановяване по ЗСПЗЗ. Въпреки, че първоначално заявлението им било уважено за заявената площ, с последващо решение на ОбСЗГ им е възстановен само имот № 1* с площ 0.986 дка - пасище, а останалата площ попада във възстановените на ответницата два имота, поради което са искали да бъде признато по отношение на ответницата, че те са собственици на спорните имоти. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и го уважил, обосновавайки изводите си на събраните на проведения оглед на мястото свидетелски показания и заключение на техническа експертиза относно границите на имотите. Въззивният съд приел, че очертаният в исковата молба предмет на делото не сочи на породен спор за материално право към миналия момент на внасянето на имотите в ТКЗС, и самите ищци не поддържат такова твърдение. Спорът е породен след постановяване на решение № 3* от 28.02.2006 г., с което процесните имоти по картата на възстановената собственост в землището на селото са признати на ответницата, като наследник на А. К., т. е. спорът е за правилността на възстановяването на собствеността по картата на имотите, претендирани от ищците като техни. Въззивният съд приел, че тази защита се осъществява по предвидената в чл. 18д ППЗСПЗЗ административна процедура, предвиждаща определяне на реалните граници на имотите, подлежащи на възстановяване, вкл. и чрез обжалване на картата на възстановените в съществуващи или възстановими стари реални граници имоти, но не и по общия гражданскоправен исков ред. Поради това и приел, че предявеният установителен иск е недопустим и обезсилил първоинстанционното решение с прекратяване на исковото производство. Изводът е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Недопустимостта на предявения иск е обоснована от самите твърдения на ищците за неправилност на възстановяването на процесните имоти на ответницата, а основанието на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предполага наличие на спор за собствеността към миналия момент, чието разрешаване ще обуслови на кого да се възстанови собствеността. В настоящия случай страните не спорят относно това кой е бил собственик към образуване на ТКЗС на спорните два имота, спорът е съсредоточен относно определянето на границите на възстановените земеделски земи по подадените и от двете страни заявления за това. Самите ищци се позовават на възстановен им имот - овощна градина с площ 5.100 дка в м. "Б" с решението от 1.07.1993 г., т. 6, от който с последващо решение само част е попаднал в картата на възстановените в реални граници имоти и им е възстановен, а останалата площ, обособена в два имота е възстановена на ответницата. Този спор правилно е приет от въззивния съд като предмет на предвидената в ППЗСПЗЗ специална административна процедура по оспорване на границите на възстановените земеделски земи, който изключва общия исков ред. Обжалваното въззивно решение е правилно и обосновано и следва да се остави в сила, водим от което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият си състав