Решение № 10446 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на Община Варна и главния архитект на Община Варна, чрез процесуалния представител юрк. И. Стамова, срещу Решение 321 от 12.03.2021 г., постановено по адм. дело 1797/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на заместник кмета на Община Варна и на главния архитект на Община Варна за разглеждане, одобряване и издаване на актове в производство по чл. 150 от ЗУТ за комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г. и преписката е изпратена на административните органи за нова произнасяне. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че не е налице мълчалив отказ, тъй като КПИИ не е приет от общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/. Според касаторите необоснован е извода на съда, че сроковете за произнасяне следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 57, ал. 7 от АПК, както и че в производствата по чл. 150 от ЗУТ не е предвидена фигурата на мълчаливия отказ. Възразява се още, че необосновано първоинстанционният съд отказва да обсъди и кредитира представените в съдебното производство конкретни мотиви, установяващи основателността на мълчаливия отказ. Претендира се обезсилване на съдебното решение, алтернативно неговата отмяна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът Аник Технолоджи ООД, гр. Варна, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на касационните жалбоподатели. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Аник Технолоджи ООД, срещу мълчалив отказ на заместник кмета на Община Варна и главния архитект на Община Варна за разглеждане и одобряване на КПИИ по заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г., подадено от Аник Технолоджи ООД. Със заповед 110/05.03.2020 г. главният архитект на Община Варна е разрешил, по искане на Аник Технолоджи ООД, изработване на КПИИ за УПИ УПИ XII 4 /ПИ 10135.1507.392/, кв. 19 по плана 8 ми м. р. на гр. Варна, ул. Воден 22. На 18.03.2020 г. Аник Технолоджи ООД е подал заявление рег. АУ027731ВН с искане да се разгледа и одобри изготвен КПИИ за строеж Смяна на предназначението на офис сграда на три етажа и мансарден, с магазин за промишлени стоки в партер и кафе аперитив на първи подземен етаж на ул. Воден 22, в основно училище за обучение от 1-ви до 7-ми клас и подготвителна група в УПИ XII 4, кв. 9, като производството по това заявление е прекратено с писмо рег. АУ027731ВН/18.03.2020 г. на главния архитект на Община Варна, което не се установява да е било оспорено по съдебен ред. С ново заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г. дружеството е поискало, на основание чл. 150 от ЗУТ, разглеждане и одобряване на КПИИ и издаване на разрешение за строеж Смяна на предназначението на офис сграда на три етажа и мансарден, с магазин за промишлени стоки в партер и кафе аперитив на първи подземен етаж на ул. Воден 22, в сграда за обществено обслужване в УПИ XII 4 /ПИ 10135.1507.392/, кв. 19 по плана 8 ми м. р. на гр. Варна, ул. Воден 22. По делото се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от страните, че по така подаденото заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г. липсва произнасяне от страна на административните органи главен архитект и заместник - кмет на Община Варна. Видно от приложената по делото заповед 5512/31.12.2019 г. кметът на община Варна е делегирал на заместник - кмета на Община Варна правомощията си по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения. За да отмени оспорения мълчалив отказ Административен съд Варна е приел, че в конкретния случай е налице правната фикция на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, който е постановен от компетентни органи заместник - кмета на Община Варна и главния архитект на Община Варна, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и при липса на мотиви. Прието е от съда, че анализът на нормата на чл. 146, изр. първо от ЗУТ налага извод, че тя изрично задължава административният орган да се произнесе с писмен акт, който следва да съдържа и конкретни мотиви, като липсата на мотиви към административния акт безалтернативно налага отмяната му като незаконосъобразен. Според административния съд след като липсата на мотиви към акта за изработване/изменение на ПУП е основание за отмяната му като незаконосъобразен, то това има за своя правна последица и незаконосъобразност на цялото производство по чл. 150 от ЗУТ, а по аргумент за по-силното същото е приложимо и в разглежданата хипотеза, в която оспореният административен акт е мълчалив отказ на ответниците. Прието е също така, че ако ответниците са констатирали непълноти или пропуски в представената от заявителя документация, то е следвало в новообразуваното производство на основание чл. 30, ал. 2 от АПК на заявителя да се дадат конкретни указания и да му се предостави срок, в който те да бъдат изпълнени, и едновременно с това да го предупредят за негативните правни последици, които биха настъпили за него при неизпълнение на указанията, нещо което в случая не е било сторено, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда в случаите на мълчалив отказ, формиран по ЗУТ, въпросът за основателността на предявеното искане не може да бъде разрешен от съда с оглед естеството на акта, поради което преписката следва да се върне за изрично мотивирано произнасяне на компетентните органи. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Комплексният проект за инвестиционна инициатива се състои от проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които се одобряват едновременно с издаването на разрешението за строеж - чл. 150, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Целта на КПИИ е процесуална икономия, създаваща привилегия за възложителя чрез обединяването в едно комплексно на три отделни производства. Въпреки, че всяко от тях приключва с отделен индивидуален административен акт, те подлежат на съвместно съобщаване, оспорване и влизане в сила. Процедурата по КПИИ започва с разрешение за изработването и завършва с одобряването му, като на всеки от тези етапи е възможно издаването на алтернативен акт за отказ да бъде удовлетворено искането на възложителя. В конкретния случай предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на заместник кмета на Община Варна и на главния архитект на Община Варна за разглеждане и одобряване на КПИИ по заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г., подадено от Аник Технолоджи ООД. По отношение на одобряването на КПИИ, макар и това да следва да стане едновременно във всичките му части, компетентността на органа, който следва да одобри или откаже да одобри отделните части, се определя съобразно специалните норми на ЗУТ. В тази връзка е правилен е извода на съда, че компетентни да се произнесат по заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г. са главния архитект на Община Варна, съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, и заместник - кмета на Община Варна, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и делегираните му правомощия със заповед 5512/31.12.2019 г. на кмета на Община Варна. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице правната фикция на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. При подадено заявление за одобряване на КПИИ компетентния орган в случая заместник кмета на Община Варна, който следва да разгледа заявлението в частта относно проекта за подробен устройствен план, дължи произнасяне в 14-дневен срок след приемане на проекта от ОЕСУТ, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, а също и при наличие на решение на същия ОЕСУТ, с което внесеният проект за ПУП не се приема, без да са поставени допълнителни изисквания към разработката, отново в 14-дневен срок. Следователно, задължението на административния орган за произнасяне възниква в 14-дневен срок от разглеждането на проекта от експертния съвет и формиране на окончателно становище по него /чл. 129, ал. 2 от ЗУТ/. В процесния случай доказателства, че представеният от дружеството проект за одобряване на ПУП, съставна част от КПИИ, е разгледан от ОЕСУТ при Община Варна и по него е формирано становище на съвета, не са представени по делото, като и твърдения в тази насока не се излагат нито от жалбоподателя, нито от ответниците в първоинстанционното производство или в настоящото. Поради това и при липсата на доказателства за решение на експертния съвет по представения проект със заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г., административният съд неправилно приема, че за заместник кмета на Община Варна е възникнало задължение за произнасяне по постъпилото заявление и е формиран мълчалив отказ. Липсата на подлежащ на оспорване административен акт от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба от Аник Технолоджи ООД, която съгласно чл. 159, т. 1 от АПК първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. Доколкото инвестиционните проекти, като част на КПИИ, и издаденото въз основа на тях строително разрешение, са обусловени от съответствието им с предвижданията на плана, то и липсата на мълчалив отказ на заместник кмета на Община Варна рефлектира и върху наличието на такъв на главния архитект на Община Варна в частта относно инвестиционния проект, като самостоятелна съставна част от КПИИ, съответно и върху издаването на разрешението за строеж. В конкретния случай не е налице и мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна, тъй като липсва приет от ОЕСУТ проект за изменение на ПУП, за да възникне за главния архитект на Общината Варна задължение по ал. 3 на чл. 150 от ЗУТ. Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП и правилата и нормативите на застрояване /чл. 145, ал. 2 от ЗУТ/. С оглед на това и след като не е налице приемане от ОЕСУТ, съответно одобряване на проект за изменение на ПУП, главният архитект не дължи съгласуване на инвестиционни проекти, съответно издаване на разрешение за строеж. Изложеното налага извода, че жалбата на Аник Технолоджи ООД против мълчалив отказ на заместник кмета на Община Варна и главния архитект на Община Варна за разглеждане и одобряване на КПИИ по заявление рег. АУ057637ВН/29.06.2020 г. е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на касаторите ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените и поискани своевременно пред касационната инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,