Решение № 7148 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2015 г.

Решение № 7148 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново срещу решение № 97 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 411/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против атакувания ревизионен акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Велико Търновският административен съд е отменил по жалбата на "Търговия" ООД - гр. Лом,, РА № 121302374/17.01.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 203/10.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна-практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен периоди месец февруари 2013 г. е начислен ДДС в размер на 141 683,56 лв. и лихви в размер на 12 188,63 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на ревизията всъщност не е установен размерът на приспаднатия данъчен кредит за закупените стоки, за да бъде начислен дължимия по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В случая въобще не е изследван размерът на ползваното право на данъчен кредит за стоките, които фигурират като налични по счетоводни данни, а не се установяват като фактически наличности при извършената проверка. За да се приеме за доказан съставът на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е необходимо да се направи анализ, въз основа на който да се обоснове извод за данъчният кредит, който реално е ползван за липсващите стоки, докато в случая ревизиращите органи са взели общата стойност на тези стоки и на база на допълнителни изчисления по аналогия са начислили ДДС без да държат сметка за коя стока какъв данъчен кредит е ползван, ако е ползван такъв. Тоест, фактически облагането не е проведено по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. За да бъде обложена с ДДС констатираната липса приходната администрация следва да докаже всеки от елементите на фактическия състав по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС - както липсите на закупени стоки (за които приходните органи са се позовали на инвентаризацията, извършена от самото дружество и данните за това в представените описи), така и обстоятелството, че регистрираното лице е приспаднало данъчен кредит в размера, който са начислили ревизиращите органи. В хода на ревизия на са намерени обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и органите по приходите не са заявили, че са затруднени да определят данъчната основа за облагане с ДДС по общия ред, поради което да е необходимо определяне на основана по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Липсват доказателства за наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и за изпълнение на специалната процедура. Следователно в тежест на органа по приходите е установяването на всички факти от хипотезата на приложената правна норма - чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, което в настоящия случай не е осъществено. Както вече се каза и предвид константната съдебна практика на ВАС, корекцията по тази разпоредба се извършва с размера на ползвания данъчен кредит. При липсата на пълно доказване на всички материалноправни предпоставки, една от които е несъмнено ползването на данъчен кредит и неговият размер, не е налице основание за начисляване на ДДС по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, то облагането по този ред е незаконосъобразно и това е достатъчно основание за отмяна на РА. Решението е правилно. С оспореният ревизионен акт за данъчен период месец февруари 2013 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е определен за довнасяне данък върху добавената стойност за установени липси на стоки в размер на 141 683,56 лева и лихви в размер на 12 188,63 лева. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В случая е приспаднат данъчен кредит за закупени от ревизираното лице стоки, за които са установени липси. При това положение, предпоставките за облагането са регистрираното лице да е приспаднало данъчен кредит за закупените стоки и да е установена липсата на закупените стоки, за които е приспаднат данък. В хода на процесната ревизия са формирани фактически констатации единствено за установена липса на стоки, но не и за това приспаднат ли е за тях данъчен кредит и в какъв размер. Съгласно заключението на вещото лице, преди 1.03.2013 г. воденото счетоводство е ръчно. Стоките се отчитат обобщено и само по стойност. Липсва аналитичност. Относно липсващите стоки към 28.02.2013 г. не е възможно те да бъдат индивидуализирани - от кого са закупени, с коя фактура, на коя дата, в количествено и в стойностно изражение. Касаторът признава, че при такава отчетност не може да се даде отговор за всяка липсваща стока, какъв е приспаднатия данък, но в такъв случай не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за определяне на данък за довнасяне. Правилно съдът е отменил незаконосъобразния ревизионен акт, поради което решението му следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение