Решение № 2186 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2015 г.

Решение № 2186 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Славов Пенгезов, чрез процесуалния си представител, против Решение № 486/16.01.2015 г., постановено по адм. д. № 7669/2014 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по т. I от Протокол № 20/15.05.2014 г., на Висшия съдебен съвет, с което временно е отстранен от длъжност-съдия, председател на Апелативен съд гр. София на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ, до приключване на наказателното производство срещу него. В касационната жалба подадена от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител се излагат подробни доводи и съображения, които по същество се изразяват в следното: оспореното решение на ВСС е незаконосъобразен административен акт, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства, на принципа по чл. 6 АПК за съразмерност, на задължението за уведомяване по чл. 26, ал. 1 АПК, за запознаване с преписката и доказателствата, както и за осигуряване на възможност за даване на писмени обяснения и възражения по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, на задължението за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗСВ противоречи на норми на международното право и на правото на Европейския съюз и на Конституцията на Република България, по-конкретно-на презумпцията за невиновност-чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ и чл. 48 от Хартата на основните права /ХОП/ на Европейския съюз, съответно - чл. 31, ал. 3 от Конституцията, на правото на достъп до ефективна защита и справедлив процес по чл. 13 ЕКПЧ и чл. 47 ХОП, както и на принципа на пропорционалност, прогласен в чл. 31, ал. 4 от Конституцията и принципите на независимост и несменяемост на магистратите, прогласени в чл. 117, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 от Конституцията. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, жалбоподателят моли оспореното решение на ВСС да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи, че оспореното решение на ВСС е взето от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Искането за отстраняване е направено от компетентен орган. Счита за неоснователни доводите, че органът не е взел предвид въздействието, което временното отстраняване би имало върху жалбоподателя, като в тази връзка поддържа, че в закона - чл. 231 ЗСВ, е предвиден механизъм за компенсиране на неблагоприятните последствия за временно отстраненото лице. Относно твърденията за процесуални нарушения поддържа, че дори и да се приеме тяхното наличие, те не са съществени, тъй като не са повлияли върху съдържанието на акта. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 3 ЗСВ от страна за която постановеното решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Жалбоподателят Веселин Славов Пенгезов е заемал длъжността Председател на Апелативния съд-София. С Постановление от 20.04.2014 г., на прокурор от Военноокръжната прокуратура-София, той е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 60-Пр /2014 г., по описа на цитираната прокуратура за престъпления: по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 2 НК; по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК; по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 НК. До Висшия съдебен съвет е подадено искане от главния прокурор Сотир Цацаров с изх. № 3784/28.04.2014 г., заведено във ВСС с вх. № 11-03-546/28.04.2014 г., относно временно отстраняване от длъжност - чл. 230 от Закона за съдебната власт, на Веселин Славов Пенгезов - съдия, председател на Апелативен съд - София, до приключване на наказателното производство срещу него. Искането на главния прокурор е разгледано на заседание на Висшия съдебен съвет на 15.05.2015 г. по Протокол № 20, включено като т. 1 от дневния ред в резултат на което е постановено временно отстраняване от длъжност на Веселин Пенгезов на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ. Решението е правилно. Временното отстраняване от длъжност на магистрат е уредено в чл. 230 - чл. 232 ЗСВ и по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, а актът за налагането й-индивидуален административен акт. С вземането на мярка по чл. 230 ЗСВ магистратът не се привлича към дисциплинарна отговорност, поради което не се образува дисциплинарно производство и не се налага дисциплинарно наказание. Мярката е предпоставена от наказателно производство срещу магистрата. В хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ ВСС действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че когато е образувано наказателно производство срещу съдия, прокурор или следовател за престъпление, извършено при осъществяване на съдебната власт (в случаите по чл. 132 от Конституцията на РБ), ВСС има единствената възможност да отстрани временно съответния магистрат от длъжност до приключване на производството. В случаите по ал. 2 на чл. 230 ЗСВ ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, което означава, че когато наказателното производство е образувано за друго престъпление, извън случаите по чл. 132 от Конституцията, ВСС може да отстрани съответния магистрат, но не е длъжен. Законосъобразното упражняване на това правомощие от ВСС предполага обсъждане на необходимостта от временно отстраняване и излагане на мотиви за избора. Настоящият петчленен състав приема, че оспореното решение е мотивирано. Постановено е след приемане на нарочно решение от ВСС за правното основание за отстраняването - чл. 230, ал. 2 ЗСВ и при доказано образувано наказателно производство от общ характер срещу съдия Пенгезов като престъпленията, за които е привлечен като обвиняем са подробно описани в предложението на главния прокурор в искането му по чл. 230, ал. 3 ЗСВ. В него общо е посочен чл. 230 ЗСВ като основание за искането и не са изложени аргументи за необходимостта от временното отстраняване на магистрата. В проведения от ВСС дебат относно правното основание на решенията по исканията за отстраняване на съдия Веселин Пенгезов и на съдия Петър Петков е направено изказване от главния прокурор, че ако се приеме за приложима разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗСВ "...становището на прокуратурата е абсолютно категорично, че за нуждите на нормалното осъществяване на процеса, както и с оглед всички събрани доказателства до момента, ..., отстраняване от длъжност се налага". Направено е и изказване и от члена на ВСС Галя Георгиева, че смята за абсолютно основателно искането и че е несъвместимо качеството на обвиняем на Веселин Пенгезов с изпълняване на служебните задължения. Тези изказвания на членове на съвета, съобразени заедно с тежестта на престъпленията, за които съдия Петков е привлечен като обвиняем и с оглед резултата при гласуване на решението: "за"-16 члена, "против"-1 и "въздържали се"-3, се приемат от настоящия петчленен състав за достатъчно обосноваване на акта. Основанията за налагане на ПАМ по чл. 230, ал. 2 ЗСВ, органите, които я прилагат, правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й са нормативно установени. Разпоредбите на чл. 230 - чл. 232 ЗСВ не предвиждат уведомяване на магистрата и участието му в производството по издаване на акта, поради което няма допуснати нарушения в производството по временно отстраняване от длъжност на съдия Пенгезов. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав -II колегия,