Решение № 10141 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2012 г.

Решение № 10141 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен Централен район срещу решение № 46/08.02.2012 г. по адм. д. № 620/2011 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба Валентин Марков Конев чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Марков Конев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-115/12.04.2011 г. на касатора, с която му е наредено да премахне незаконен строеж-вилна сграда, - ДГФ, отдел 207, "4", местност "Самодивска поляна", като построена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Със заповед от 2004 г. е одобрен план за застрояване и регулация, като за процесната вила е обособен УПИ! - индивидуално вилно строителство с площ от 748 кв. м., който представлява прилежащ терен към постройката. Впоследствие е одобрен ПУП за промяна на предназначението на земята от горски фонд в урбанизирана територия и придобиване на територия върху прилежащата площ на сградата. Депозирано е и искане от жалбоподателя по § 184 за узаконяване на сградата на 23.01.2004 г. Според съда строежът не е търпим, но е налице започнала и неприключила с отказ процедура по узаконяване, което е пречка за постановяване на заповед като обжалваната. Така постановеното решение е правилно, макар и не изцяло по изложените в него съображения: При наличие на претенция за узаконяване по реда на § 184 ПЗРЗУТ, ако не е постановен изричен отказ, то е налице мълчалив такъв, който при липсата на жалба срещу него е влязъл в сила. Строежът обаче е търпим, тъй като са налице всичките материалноправни изисквания на § 16, ал. 3 във връзка с ал. 1 ПЗРЗУТ: По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. В случая се касае за строеж, който е деклариран в срока по чл. 16, ал. 3 ПЗРЗУТ - заявлението за узаконяване. Налице е нов, действащ ПУП-ПР и ПЗ за имота, като изграденото се вмества във външните линии за застрояване. Строежът, следователно, отговаря на всички изисквания за търпимост по § 16, ал. 3 ЗУТ, като собствеността върху земята не е сред тях. Поради това твърдението в тази насока в касационната жалба е неоснователно. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски пред касационната инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат Спрямо така претендираното възнаграждение няма искане за намаляване, а това не може да бъде сторено служебно от съда. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение