Решение № 8654 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7/2012 г.

Решение № 8654 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, срещу решение № 301 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 366/2011 г. на Административен съд Ямбол, като неправилно. Ответникът Стоян Иванов Петков, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен АУПДВ № 01-6500/23972 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Стоян Иванов Петков Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 28/010609/23901 в размер на 3539.44 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 20а ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 3539.44 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в ИСАК, с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административния орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт и съдът правилно го е отменил. Закономерно на следващо място, съдът се е позовал и на нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, поради неуведомяване на ответника за започналото административно производство, като по този начин го е лишил от възможността да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Липсата на конкретни фактически основания, довели до формирането на волеизявлението в оспорения акт, препятствува извършването на проверка за приложението на материалния закон. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителните документи. Грешките при определянето на "окончателния временен слой, допустим за подпомагане" към 2009 г. са отстранени чрез цитираните в писмото от 9.12.2010 г. на МЗХ до ДФЗ - РА "допълнителни специализирани анализи и проверки". Земеделският производител няма възможност по разумен път да открие тези грешки, поради което е налице хипотезата на чл. 73, ал. 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. При проверка несъответствието на акта с целта на закона, правилно е взето предвид, че регламентираната помощ е законово оправдана, ако е своевременна и ако не въвежда земеделския стопанин в разходи и тежести, по-големи от обичайните предвидени в законодателството облаги, и че липсата на ясна представа за какво точно е санкциониран участникът в земеделския оборот, води до демотивация на същия да участвува с принос в развитието на общия селскостопански пазар. От тази гледна точка оспореният АУПДВ се явява несъответен на легално закрепените цели в чл. 2 от ЗПЗП. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно е установено, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК за оспорване на административния акт. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски по договор за правна защита и съдействие, възлизащи на сумата 200.00 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,