Решение № 17431 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2019 г.

Решение № 17431 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 и ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба на Коалиция "БСП за България", подадена чрез К. Спирова, която е упълномощена от К. Нинова - председател и представляващ Коалиция "БСП за България", против решение № 249 от 05.11.2019 г., постановено от Административен съд – Ямбол, шести състав, по адм. д. № 389/2019 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и ги счита за формирани в нарушение на разпоредбите на чл. 453, ал. 2 и Приложение № 5 от ИК. Според касатора твърдението на съда по отношение на т. 4. 1. от визираното приложение е невярно, като тълкуване. Позовава се на разработка на доц. д-р З. Славов, проф. д-р Д. Дочев и ст. ас. Й. Петков относно математическите методи за разпределяне на мандатите при пропроционалните избирателни системи. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия - Тополовград, както и преписката да бъде върната за постановяване на ново решение в съответствие с искането на касационния жалбоподател. Ответниците - Общинска избирателна комисия /ОИК/-Тополовград, ПП "Български демократичен център" – БДЦ, ПП "Герб" - гр. Тополовград, ПП "Възраждане", Я. Илиев, Т. Коджаманов, С. Георгиева, С. Михайлова, П. Минчев, П. Янчев, Н. Стоянов, А. Анастасов, Б. Банков, К. Иванов, К. Стойчев, К. Спирова в качеството й на избран общински съветник, К. Господинова, Д. Николова, В. Сяров и Б. Борисов, редовно призовани не се явяват в съдебно засадение, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - М. Батчев в съдебно заседание заявява, че оспорва касационната жалба и счита, че решенията на ОИК - Тополовград и на съда са правилни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е събрал допустими, относими и необходими доказателства и е формирал правилни правни изводи за законосъобразността на оспорения административен акт – Решение № 95-МИ/28.10.2019 г., в частта по т. IV и т. VI на ОИК – Тополовград за избиране на общински съветници. Според участващия по делото съдът обосновано е приел, че с обжалваното решение на ОИК е извършено правилно разпределение на кандидатите за общински съветници по кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота за община Тополовград. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Коалиция "БСП за България" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 249 от 05.11.2019 г. е потвърдено Решение № 95-МИ/28.10.2019 г. в частта по т. ІV и по т. VІ на Общинска избирателна комисия-Тополовград за избиране на общински съветници. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Ямбол е приел, че в случая не са спорни фактическите установявания, направени от ОИК-Тополовград и вписани в съставените от нея официални документи по отношение на получените от политическите субекти действителни и недействителни гласове на проведените на 27.10.2019 г. местни избори за общински съветници в община Тополовград. В мотивите на обжалваното съдебно решение е установено, че при общи действителни 4565 гласа и 17 общински съветници в ОбС-Тополовград и съгласно т. 14 на § 1 от ДР на ИК, ОИК- Тополовград законосъобразно е определила общинската избирателна квота на 269 гласа. Констатирано е, че партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота, които според чл. 453, ал. 3 ИК имат право на участие при разпределяне на мандатите са следните: ПП "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР-БДЦ" с 376 действителни гласа; ПП "ГЕРБ" с 1322 действителни гласа; ПП "ВЪЗРАЖДАНЕ" с 1838 действителни гласа и КОАЛИЦИЯ "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ" с 585 действителни гласа. Обсъдено е приложението на чл. 453, ал. 1 и ал. 2 ИК във връзка с т. 4. 1 и т. 4. 2 от Приложение № 5 от ИК, от които е изведено заключение за законосъобразно приложение на визираните нормативни текстове, защото разпределението на мандатите в ОбС-Тополовград между партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота са: ПП "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР-БДЦ"- 2; ПП "ГЕРБ"- 5; ПП"ВЪЗРАЖДАНЕ"- 8 и КОАЛИЦИЯ "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"- 2. До същия резултат е достигнала и ОИК-Тополовград, като правилно е определена квотата на Хеар и като се раздели с нея броя на получените от партиите и коалициите действителни гласове се получава както следва: ПП "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР-БДЦ" – 1, 55108; ПП "ГЕРБ" – 5, 45353; ПП"ВЪЗРАЖДАНЕ" – 7, 5821 и КОАЛИЦИЯ "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ" – 2, 4132, където целите числа са първоначално получените мандати или общо 15 и остават за разпределение още 2 мандата до достигане броя на общинските съветници, който в случая е 17. Преценено е, че по метода на Хеър-Ниимайер партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, че първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора партията със следващия по големина остатък и така до заемане на всички неразпределени мандати. Първоинстаницонният съд е констатирал, че в случая с двата най-големи остатъка са ПП"ВЪЗРАЖДАНЕ" с остатък 0, 5821 и ПП "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР-БДЦ" с остатък 0, 55108, които получават по още един мандат и така се заемат всички неразпределени мандати, поради което жалбоподателят КОАЛИЦИЯ "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ" не получава допълнителен мандат. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че предмет на оспорване е Решение № 95-МИ/28.10.2019 г. на Общинската избирателна комисия- Тополовград за избиране на общински съветници в частта му по т. ІV, в която е посочено, как се разпределят мандатите за общинските съветници по т. III между партиите, коалициите и местните коалиции, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота и по т. VІ, с която са обявени имената на избраните общински съветници по партии, коалиции и местни коалиции. Първоинстанционният съд се е съобразил с императивното изискване на чл. 459, ал. 7 ИК, по силата на която норма в процеса по обжалване на резултатите от изборите съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по чл. 459, ал. 1 ИК, с оглед на което съдът не е длъжен да извършва цялостна ревизия на изборния процес, а да провери дали посочените в жалбата нарушения са допуснати и ако са, дали са толкова съществени, че да доведат до различен от установения в атакуваното решение на Общинската избирателна комисия изборен резултат. В оспореното съдебно решение е цитирано относимото решение № 13/28.11.2013 г. по конституционно дело № 14/2013 г. на Конституционния съд на Република България, в което изрично е посочено, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, следва кумулативно да са установени две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право- общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Следва да се има предвид правнорелевантният факт, че в случая нито един от приетите с административната преписка протоколи - на ОИК- Тополовград и 24 броя протоколи на СИК не са оспорени по съответния ред и отразеното в тях не е опровергано. От съдържанието на визираните протоколи се установява по безспорен начин, че в тях е записано изрично, че изборите са произведени в нормална и спокойна обстановка и нито един от цитираните протоколи не е подписан с особено мнение, не е отразено и наличието на възражения или заявления, представляващи неразделна част от тези протоколи. Във връзка с гореизложеното първоинстанционинят съд точно е преценил, че от общо подадени действителни 4565 гласа и 17 общински съветници в Общински съвет-Тополовград, ОИК-Тополовград законосъборазно е определила общинската избирателна квота на 269 гласа. При определяне на квотата е съобразена нормата на т. 14 на § 1 от ДР на ИК, съгласно която "общинска избирателна квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет и когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число. Касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 453, ал. 2 ИК, по силата на която резултатите от гласуването за общински съветници в изборите по пропорционалната система се определят по метода на Хеър-Ниимайер, който метод на най-големия остатък изисква броят на гласовете, получени от всяка партия, да се раздели на квотата на Хеър, като при деленето се получава цяло число и остатък – обикновена правилна дроб. При така направеното изчисление всяка партия получава предварителни мандати, колкото е полученото цяло число, но по този начин е възможно да останат незаети мандати, чийто брой е равен на сумата на остатъците и на следващата стъпка партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, изискващо първа да получи допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така, докато се заемат всички неразпределени мандати. Настоящият съдебен състав споделя така изложеното становище на първоинстанционния съд и го намира за правилно и обосновано. В случая е отчетено, че с текста на чл. 453, ал. 1 ИК е регламентирано препращане към Методика, обективирана в Приложение № 5, в която е предвидено в т. 4. 1, че в разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по т. 2. 1. Решаващият състав на АС - Ямбол точно се е съобразил и с т. 4. 2 от визираното Приложение № 5, в която точка изрично е предвидено, че между кандидатските листи по т. 4. 1 се разпределят М на брой мандати, където М е броят на общинските съветници, намален с броя на избраните по т. 2. 1 независими кандидати, с който текст е уреден реда за определяне на квотата Хеър, на основание на която се преобразуват получените действителни гласове в мандати. От тук е изведен верен извод, че квотата на Хеър се изчислява, като се раздели общият брой на получените действителни гласове от партиите и коалициите по чл. 453, ал. 3 ИК на броя на мандатите, които следва да бъдат разпределени. Ето защо в конкретната хипотеза сумата от действителните гласове, получени от партиите и коалициите с гласове не по-малко от общинската избирателна квота възлиза на 4121 гласа, които следва да се разпределят между мандатите, които са равни на броя на общинските съветници - 17, защото в случая е безспорно, че няма избрани независими кандидати, с които да се намали броя на общинските съветници. От съществено значение е това, че т. 4. 1 от Приложение № 5 регламентира в разпределянето на мандати да участват кандидатски листи, което означава, че следва да се сумират получените от тях действителни гласове, а не от общия брой действителни гласове да се изваждат тези получени от независимите кандидати или от другите участници в изборите с действителни гласове по-малко от общинската избирателна квота. При спазване на това изискване и в съответствие с формираната съдебна практика по този вид правни спорове, квотата на Хеър се определя като съотношение между броя на действителните гласове, получени от партиите и коалициите по т. 4. 1 и броя на общинските съветници, а не както твърди касационния жалбоподател - като съотношение между броя на получените действителни гласове и определената общинска избирателна квота. Поради това в случая при делимо 4121 и делител 17 се получава частно 242, 4117647058824, което е квотата Хеър и служи за определяне на мандатите, които всяка партия получава. Предвид определената квота на Хеар по горепосочената Методика и като се раздели с нея броя на получените от партиите и коалициите действителни гласове се получава следния резултат: ПП "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР-БДЦ" – 1, 55108; ПП "ГЕРБ" – 5, 45353; ПП"ВЪЗРАЖДАНЕ" – 7, 5821 и КОАЛИЦИЯ "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ" – 2, 4132, където целите числа са първоначално получените мандати или общо 15, като остават за разпределение 2 мандата до достигане броя на общинските съветници- 17. Съдът възприема тезата на първоинстанционния съд, че по метода на Хеър-Ниимайер партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, че първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така до заемане на всички неразпределени мандати. С оглед на това в конкретната хипотеза с двата най-големи остатъка се явяват само партиите: ПП"ВЪЗРАЖДАНЕ" с остатък 0, 5821 и ПП "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР-БДЦ" с остатък 0, 55108, които получават по един допълнителен мандат. По отношение на позоваването на касатора на разработка на колектив: доц. д-р З. Славов, проф. д-р Д. Дочев и ст. ас. Й. Петков относно математическите методи за разпределяне на мандатите при пропроционалните избирателни системи, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно, защото посочената от касационния жалбоподател разработка не е представена по делото и не е приета като писмено доказателство нито в първоинстанционния процес, нито в касационното производство. От значение е и обстоятелството, че при разглеждане на делото в съдебно заседание, проведено на 04.11.2019 г. оспорващият не е поискал изслушване на математическа експертиза, с която да обори истинността на отразеното в протокола на ОИК - Тополовград и в атакуваното решение на ОИК- Тополовград и изчисленията в тези официални документи, а вместо това процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че няма искания за доказателства. Ето защо касационният съдебен състав счита, че дори и да беше представена от касатора, горепосочената разработка не би могла да опровергае изводите на първостепенния съд, защото същата би имала характер на частна експертиза, която не е в състояние да обори извършените от страна на първоинстанционния съд изчисления. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,