Решение № 6388 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2013 г.

Решение № 6388 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Александър Алексиев от гр. София обжалва решение № 524/25.01.2013 г. постановено по адм. д. № 10709/2011 г. на Административен съд- София- град, второ отд., 32 състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК- 02-ЮЗР-4091/31.10.2011 г. на началника на РНДСК- Югозападен район като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът РДНСК - Югозападен район чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените оплаквания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание за законосъборазна. Съответни на доказателствата по делото за съображенията за наличие на незаконен строеж, представляващ "Надстройка втори етаж с външна монолитна стълба", находящ се в гр. София, кв. "Връбница" ПИ - 394 и пл. 395 м."Модерно предградие", констатиран с констативни актове, чието съдържание не е опровергано с други доказателства, както в производството пред административния орган, а така и в съдебното производство. Установено е по безспорен начин, че строежа е изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и в несъответствие на Подробния устройствен план, действащ по време на извършването му- преди 30.06 1998 г. Законосъобразно, съдът е приел, че процесната заповед с на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е издадена при приключило производство с отказ на главния архитект за узаконяване по реда на чл. § 27, ал. 1 ЗИД ЗТСУ (отм.). Данните са сочили, че с възражение до главния архитект е направено искане от касатора да се преразгледа постановения отказ, следователно обосновано е прието, че след като не е обжалван пред компетентния за това орган е влязъл в сила Позовавайки се на заключението на в. л. по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните законосъобразно е прието, че след като процесния строеж не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени правила към момента на изграждането му не попада в приложното поле на разпоредбата на § 16 от ПР ЗУТ и законосъобразно е наредено премахването по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение неоснователно. Изводите му кореспондират със установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение