Решение № 4826 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2015 г.

ВАСVIII отделение22.04.2016 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 7210 от 26.11.2014 г. по адм. дело № 7764/2014 г. по описа на Административен съд София град, 3 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ - 5800-333/32-84795 от 25.07.2014 г., издадена от началника на Митница Столична. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4826 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. П. срещу Решение № 7210 от 26.11.2014 г. по адм. дело № 7764/2014 г. по описа на Административен съд София град, 3 състав. От съдържанието на касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че неправилно АССГ е формирал извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за наложена на [фирма] ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, доколкото определеният срок от един месец за запечатване на обекта кореспондира на срока за налагане на административно наказание по чл. 123, ал. 2 и ал. 6 от ЗАДС, което е основанието за издаване на ПАМ. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу процесния административен акт. Ответникът – ЕТ "Лидер - И. Н., не се представлява, като в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ - 5800-333/32-84795 от 25.07.2014 г., издадена от началника на Митница Столична, с която е разпоредено запечатване на търговски обект, находящ се в [населено място], [жк], [улица], стопанисван от [фирма] за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта. От фактическа страна съдът е установил, че на 25.11.2013 г. при извършена проверка в посочения търговски обект, документирана с протокол № 1105 от 25.11.2013 г., при която от страна на представител на ЕТ са предадени общо 56 бр. кутии цигари без бандерол за платен акциз в РБ и такива с надпис D. F.. На търговеца с наказателно постановление № 117/2014 г. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, отнети са в полза на държавата 56 бр. кутии цигари, предмет на нарушенията, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и ЕТ е лишен от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в търговския обект за срок от 1 месец на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от материалнокомпетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Според първоинстанционния съд определеният от административния орган срок за налагане на ПАМ е в противоречие с нормите на чл. 124б от ЗАДС, доколкото законодателят не е предвидил срок за налагане на ПАМ. Прието е, че е нарушена и нормата на чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС, която изрично предвижда хипотезата, при която органът прекратява наложената на лицето ПАМ / при нейното плащане/. В обобщение съдът е заключил, че с определяне на едномесечен срок на ПАМ е допуснато съществено нарушение, като ограничава правото на защита на оспорващия и го въвежда в заблуждение относно момента на прекратяване на действие на ПАМ. Решението е неправилно. Нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС предвижда в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. По силата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС мярката се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. Касационната инстанция не споделя формирания от АССГ извод за допуснато съществено нарушение при издаване на оспорената заповед, изразяващо се в определяне на срок от един месец за действие на наложената ПАМ. Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, принудителна административна мярка - запечатване на обекта, се налага в случаите на налагане на административно наказание по чл. 123, ал. 2 и ал. 6 от ЗАДС, който от своя страна предвижда едномесечен срок за лишаването от правото да упражнява определена дейност. Налагане на ПАМ - запечатване на обект се извършва по отношение на обекта, в който е установено нарушението и в който наказаното с НП лице е лишено от право да упражнява дейност. Съобразно това срокът, за който се налага ПАМ е същият, за който се налага лишаването от право, а именно - един месец. В този смисъл основателно е твърдението на касатора, че административният орган няма възможност да налага ПАМ за друг времеви интервал, различен от един месец, тъй като по отношение на продължителността на мярката органът действа в условията на обвързана компетентност. Следователно, определянето на едномесечен срок на действие на ПАМ от страна на митническия орган не накърнява съществено правото на защита и не обуславя незаконосъобразност на обжалваната заповед. В допълнение следва да се посочи, че процесната заповед е издадена при наличие на съответните установени в закона материалноправни предпоставки и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По смисъла на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ПАМ се налага винаги, когато е наложено административно наказание по чл. 124а от ЗАДС. В настоящия случай в обстоятелствената част на заповедта изрично е отразено, че спрямо ЕТ е издадено НП за нарушения по чл. 123, ал. 2 и ал. 6 от ЗАДС и е наложено наказание по чл. 124а от ЗАДС. Не е спорно и е доказано, че нарушенията са извършени в [населено място], кв. О., [улица], т. е. в търговски обект, стопанисван от [фирма]. Събраните по делото писмени доказателства обосновават извода за наличие на съотвените условия за налагане на ПАМ "запечатване на обекта", наложено с процесната заповед, а именно - наложено наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС за нарушения по чл. 123, ал. 2 и ал. 6 от ЗАДС. Налагането на ПАМ цели да обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание "лишаване от право да се упражнява определена дейност", тъй като съгласно чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС то се изпълнява в обекта, където са установени нарушенията. В допълнение следва да се посочи, че видно от представените пред касационната инстанция влезли в сила съдебни решения НП е потвърдено в частите относно определените на ЕТ административни наказания за нарушения по чл. 123, ал. 2 и ал. 6 от ЗАДС и относно лишаването от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу ЗМ - 5800-333/32-84795 от 25.07.2014 г., издадена от началника на Митница Столична. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, О. отделение,

Цитирани разпоредби

1