Решение № 4000 от 12.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Ихтиман, приподписана от упълномощен юрисконсулт Грънчаров, против решение 1078 от 31.10.2022 год., постановено по адм. д. 411/2022 год. на Административен съд София - област, шести състав, с което е отменена негова заповед 390/30.03.2022 год. Касационният жалбоподател счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушения на материалния закон и допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно незаконосъобразността на атакуваната заповед и сочи, че същата е отменена при упражненото от органа право на отзив по чл.91, ал.1 АПК. Заявява, че правото на административния орган по чл.91, ал.1 АПК не е обвързано с оспорване на акта пред по-горестоящия административен орган, а е достатъчно подаването на жалба от заинтересована страна и определен срок, в който преразглеждането на акта е допустимо. Намира, че независимо от систематичното място на разпоредбата в глава шеста на АПК, то тя може да се приложи от всеки административен орган, издал обжалвания акт, независимо от възможността за оспорването му по административен ред. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът Н. Деликостова от гр. София, в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. Хорозова пледира за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и излага аргументи за потвърждаване обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски в производството пред ВАС. Ответниците Г. Николова, П. Илиев, А. Павлевски и С. Павлевски не изразяват становище по касационната жалбa. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото процесната заповед 390/30.03.2022г. на кмета на община Ихтиман, с която е отменена заповед 320/16.03.2022г. и заповед 207/15.02.2022г. е издадена при условията на действащото решение 398/22.12.2021г. на Общински съвет- Ихтиман, поради което не е съществувало правно основание за отмяна на заповед 207/15.02.2022г. Според участващия по делото прокурор при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което решението на АССО следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на община Ихтиман за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния съд се е развило по жалба на Н. Деликостова, против заповед 390 от 30.03.2022 год. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл.91,ал.1 АПК е отменил свои заповед 320/16.03.2022 г. и заповед 207/15.02.2022 г. относно провеждане на публично оповестен конкурс за продажба на три недвижими имота частна общинска собственост, находящи се в землището на [населено място], община Ихтиман. Първостепенният съд е приел, че с издаването на нарочна заповед за отмяна на обжалваните свои заповеди по реда на чл. 91, ал. 1 АПК административният орган неправилно е упражнил правото си на преразглеждане на оспорения административен акт. Според съда, възможността за отмяна на оспорен административен акт на посоченото в заповед 390 от 30.03.2022 год. правно основание може да бъде упражнено само в случаите на оспорване на процесния акт по административен ред, а в случая е реализирано обжалване на адм. акт пред съд, поради което е била приложима разпоредбата на чл.156 АПК. Първоинстанционният съд е извел решаващ извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт, налагаща неговата отмяна, поради което е уважил подадената жалба. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното решение правилно е преценено, че процесната заповед е незаконосъобразна. Първоинстанционният съд точно е съобразил, че е била открита и проведена процедура - публично оповестен конкурс за продажба на три недвижими имота частна общинска собственост. Конкурсната процедура е приключила с предложение на помощната комисия за определяне на купувач. Това предложение е било възприето от кмета на общината и е издадена заповед 320 от 16.03.2022 г., с която е определено класирането и е обявен участника, спечелил проведения конкурс за продажба на общинските имоти. Правилно административният съд е установил, че срещу заповед 320 от 16.03.2022 г. е била подадена жалба чрез кмета на община Ихтиман до АССО. След подаването на жалбата кметът на община Ихтиман на основание чл.91, ал.1 АПК е издал заповед 390 от 30.03.2022 г., с която е отменил заповед 320/16.03.2022 г. и заповед 207/15.02.2022 г. относно провеждане на публично оповестен конкурс за продажба на трите недвижими имота частна общинска собственост. Административнопроизводствените правила допускат отмяна на постановен административен акт само в изчерпателно уредени хипотези и при осъществяване на предвидените основания. Съгласно чл. 91, ал. 1 АПК административният орган може сам да оттегли постановен административен акт, но само в хипотезата, когато актът е бил оспорен по административен ред. В случая не са налице предпоставките на тази хипотеза, тъй като заповедта, с която е определено класирането и е определен купувач е била обжалвана по съдебен ред. Съдът правилно е приел, че правото на отзив в конкретния случай, неправилно е упражнено от надлежния административния орган. Систематичното място на разпоредбата на чл. 91 АПК е в глава шеста: "Оспорване на административните актове по административен ред". Когато административният акт е бил вече обжалван пред съда, какъвто е процесния случай, то е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.156 от АПК, в която изрично е предвиден реда за оттегляне на оспорен административен акт в съдебното производство. Съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С оттеглянето на административния акт, административния орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. Вместо да стори това административния орган е издал в нарушение на закона заповед 390 от 30.03.2022 год., като е отменил свои заповед 320 от 16.03.2022 г. и заповед 207 от 15.02.2022 г. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд за материална незаконосъобразност на процесната заповед, налагаща отмяната й. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на процеса и в съответствие чл.143, ал.3 АПК от пълномощника на ответника Н. Деликостова е претендирано заплащане на разноски по делото, за които са представени доказателства: пълномощно, фактура и платежно нареждане за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Разноските са предявени своевременно и касационния жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението в съответствие с чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, поради което следва същите да бъдат присъдени в пълен размер. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,